Етатизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Етатизмът (на френски: étatisme, от ètat – държава) е разбирането, че държавата трябва да контролира (в някаква степен) икономиката или социалната политика, или и двете.[1]

Той може да се отнася до следните определения:

Съвременно приложение[редактиране | редактиране на кода]

Етатизмът е доктрина и форма на социално и икономическо устройство, според което държавата трябва да бъде ядрото и главната структура, която да направлява всички социални и икономически дейности. Етатизмът може да се ползва с различни значения, в зависимост от законността или незаконността, която индивидите съзират в действията, монополизацията и институциите на държавата – той представлява форма на политическа власт, упражнявана по авторитарен начин от държавата, която може да бъде наречена етатист.

Към тази власт има най-силен стремеж в демократичните държави, това обяснява от части, желанията и разочарованията, които етатизмът може да породи, като се има предвид различните лични интереси, съставляващи целостта на обществото.

Сред съвременните идеологии, противници на етатизма, са либерализмът, либертарианството, минархизмът, анархизмът, капитализмът и някои представители на комунизма, като причините за тази им (на комунистите) опозиция се корени в различните им цели и средства за постигането му.

Интервенционализмът на държавата показва средствата, използвани от нея, за да оправдае интервенците си. Намесата на държавата може да засегне, директно или индиректно, всеки сектор, в който открие причина за действията си, било то икономическия или социалния.

Лудвиг фон Мизес, австрийски икономист, описва етатизма като пълно подчиняване на индивида на държавата, която му налага контрол, ограничаващ личната му свобода на действие. Търсейки начин да промени живота на индивида, етатизмът се стреми да замести личната инициатива със социален апарат, който да разполага с изцяло с нея.

Етатистки доктрини и практики[редактиране | редактиране на кода]

Етатистки доктрини[редактиране | редактиране на кода]

Всички доктрини, съотносими с етатизма, имат една обща планировъчна и вмешателска визия за функцията на държавата. Тези форми могат да бъдат разграничени една от друга, но в основата си са сходни на полутоталитарните държави от всички епохи. Имплицитните и експлицитни прояви на етатизма могат да бъдат от всякакво естество: идеологическо и културно; контрол върху средствата за производство, контрол и централизация на основните икономически дейности, държавен монопол.

Основанията за съществуването на тази доктрина имат различен произход:

  • неравностойните условия на живот в обществото;
  • неравномерното разпределение на богатствата;
  • социалната и икономическа несигурност;
  • негативното отношение към социалната и икономическа свобода;
  • желанието да се подчини обществото на политическата власт на държавата;
  • желанието да се използва държавна власт за защита на лични интереси;
  • желанието да се превърне държавата в морален надзирател на всички граждани.

Етатистки практики[редактиране | редактиране на кода]

На практика действията на държавата могат да се простират в различни сфери:

Тоталитарни държави на XX век[редактиране | редактиране на кода]

Всички съществуващи или съществували тоталитарни държави развиват етатистката доктрина до нейния краен предел, развращавайки и обсебвайки човешкото съзнание чрез пропаганда. Волята на една партия или на един човек стои над волята на всички, над волята на народа. Идеята, че държавата е единственият израз на волята на масите, създава от тази държава тоталитарен режим. През XX век основните тоталитарни режими са нацизмът на Хитлер, фашизмът на Мусолони и комунизмът на Сталин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Levy, Jonah D (2006). The State After Statism: New State Activities in the Age of Liberalization. Cambridge, MA: Harvard University Press. стр. 469. ISBN 978-0-674-02276-8
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Étatisme“ и страницата „Statism“ в Уикипедия на френски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]