Етгар Керет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Етгар Керет
Роден 20 август 1967
Националност израелец
Жанр разкази, публицистика
Дебютни творби „Тръби“, 1992 (צינורות)

Повлиян от
Съпруг Шира Гефен
Деца Лев
Подпис Etgar Autograph.png
Уебсайт etgarkeret.com
Етгар Керет в Общомедия

Етгар Керет (на иврит: אֶתְגָּר קֶרֶת) е израелски писател.

Той е широко известен със своите разкази, публикувани в The New York Times, Le Monde, The Guardian и др., превеждани на 34 езика и екранизирани в над 40 късометражни филма. Изявява се още като сценарист (на комикси, телевизионни и широкоекранни филми), публицист и преподавател по творческо писане в университета "Бен Гурион".

Живее в Тел Авив със сина си Лев и съпругата си Шира Гефен, с която през 2007 г. спечелва в Кан „Златна камера“ за своя дебютен пълнометражен филм „Медуза“.

Сборниците му са издадени в България в превод от английски на Милена Варзоновцева в поредицата „Кратки завинаги“ на Жанет 45: „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ (2010) включва дебютния „Тръби“ (1992) и новелата „Щастливите лагерници на Кнелер“ (1998). Втората книга на Етгар Керет беше публикувана под заглавие „Момичето на хладилника“ (2011), последваха я „Асамтой“ (2013) и „Изведнъж на вратата се чука“ (2014).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]