Етел Мерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Етел Мерман
Ethel Merman
американска актриса и певица
Ethel merman 1967.JPG
Родена
Етел Агнес Цимерман
Астория, Ню Йорк, САЩ
Починала

Религия Епископална църква в САЩ
Националност  САЩ
Работила в актриса
певица
Актьорска кариера
Активност 1930 - 1982
Награди Златен глобус Най-добра женска роля в мюзикъл или комедия:
1953 Обади ми се мадам
Семейство
Съпруг Уилям Смит
(1940 - 1941; развод)
Робърт Левит, старши
(1941 - 1952; развод)
Робърт Сикс
(1953 - 1960; развод)
Ърнест Боргнайн
(1964 - 1964; развод)
Деца 2

Уебсайт
Етел Мерман в Общомедия

Етел Мерман (на английски: Ethel Merman) е американска актриса и певица. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Етел Мерман е родена на 16 януари 1908 година в къщата на баба си по майчина линия, разположена на номер 359, 4-то Авеню в Астория, Куинс в Ню Йорк, макар че по-късно категорично настоява, че всъщност е родена през 1912 година.[2] Баща ѝ Едуард Цимерман (1879–1977) е счетоводител в „James H. Dunham & Company“, компания за търговия на едро със сухи изделия в Манхатън. Майка ѝ Агнес (Гарднър) Цимерман (1883–1974) е учителка. Едуард Цимерман е отгледан в нидерландската реформаторска църква, а съпругата му е презвитерианска. Малко след като се женят, те се присъединяват към епископския събор в църквата на Изкупителя, където дъщеря им е кръстена. Родителите ѝ са строги по отношение на посещението на църквата и тя прекарва всяка неделя там, на сутрешни служби, последвани от неделно училище, следобедна молитвена среща и вечерна учебна група за деца. [3] Семейството ѝ е от немски и шотландски произход. [4] Обмисляла е да съчетае Етел с Гарднър или Хънтър, което е моминското име на баба ѝ. Това предизвиква гнева на баща ѝ и тя съкращава Цимерман на Мерман, за да го успокои.[5]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мерман се омъжва и развежда четири пъти. Първият ѝ брак е през 1940 година с театралния агент Уилям Смит. Развеждат се през 1941 година.[6] По-късно същата година Мерман се жени за Робърт Левит - изпълнителен директор във вестник. Двойката има две деца: Етел (родена на 20 юли 1942 година)[7] и Робърт младши (роден на 11 август 1945 година). Мерман и Левит се развеждат през 1952 година. През март 1953 година Мерман се жени за Робърт Сикс, президентът на „Континентал Еърлайнс“ (Continental Airlines).[8] Те се разделят през декември 1959 година и се развеждат през 1960 година.[6][9] Четвъртият и последен брак на Мерман е с актьора Ърнест Боргнайн.[10] Те се женят в Бевърли Хилс на 27 юни 1964 година,[11] но се разделят на 7 август, а Боргнайн подават молба за развод на 21 октомври.[12]

Дъщеря ѝ Етел Левит умира на 23 август 1967 година от свръхдоза наркотици.[13][14] Нейният син Робърт младши е женен за актрисата Барбара Колби, която макар и да се отчуждава от Робърт, е застреляна и убита заедно с приятелката си в гараж в Лос Анджелис през юли 1975 година.[15]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 15 февруари 1984 година 10 месеца след като е диагностицирана с рак на мозъка, Мерман умира в дома си в Манхатън на 76-годишна възраст.[16] Вечерта на смъртта на Мерман всичките 36 театъра на Бродуей намаляват светлините си в 21 часа в нейна чест. [17][18] На 27 февруари в параклис в епископската църква „Свети Вартоломей“ се провежда частно погребение на Мерман, след което Мерман е кремирана в параклиса на Франк Е. Кембъл. [19][20] В съответствие с нейното желание останките и са дадени на сина ѝ Робърт младши, Мерман е погребана в Мавзолея на паметта в Колорадо Спрингс, Колорадо, до дъщеря ѝ Етел.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1953 Обади ми се мадам Call Me Madam Сали Адамс Уолтър Ланг

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (в съавторство с Pete Martin) Who Could Ask for Anything More?. Doubleday & Co., 1955
  • (в съавторство с George Eels) Merman, Simon & Schuster, 1978

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ethel Merman (1908–1984), IMDb.com.
  2. Kellow, Brian, Ethel Merman: A Life. New York: Viking Press 2007. ISBN 0-670-01829-5, p. 2.
  3. Kellow, pp. 2–4.
  4. Schumach, Murray. Ethel Merman, Queen of Musicals, Dies at 76. // February 16, 1984. Посетен на September 20, 2014.
  5. Kellow, pp. 8–13.
  6. а б Sonneborn, Liz. A to Z of American Women in the Performing Arts. Infobase Publishing, 2002. ISBN 1-438-10790-0. с. 141.
  7. Coroner Says Drugs Killed Ethel Geary. // The Greenville News at Newspapers.com. August 25, 1967. Посетен на July 28, 2018.
  8. Ethel Merman Seeks Divorce. // The Spokesman-Review. November 15, 1960. с. 15. Посетен на September 20, 2014.
  9. Ethel Merman, Hubby Parted; Blame Careers. // Sarasota Herald-Tribune. December 18, 1959. с. 17. Посетен на September 20, 2014.
  10. Ethel Merman Wed to Ernest Borgnine. // The New York Times. June 28, 1964. Посетен на February 12, 2020.
  11. Ethel Merman, Ernest Borgnine Wed. // St. Petersburg Times. June 28, 1964. с. 6–A. Посетен на September 20, 2014.
  12. Borgnine Sues Merman For Divorce. // The Morning Record. October 22, 1964. с. 20. Посетен на September 20, 2014.
  13. Ethel Merman's Daughter Dead; Autopsy Slated. // The Prescott Courier. August 24, 1967. с. 3. Посетен на September 20, 2014.
  14. Drugs Kill Daughter Of Singer. // Herald-Journal. August 26, 1967. с. 24. Посетен на September 20, 2014.
  15. Ethel Merman Kin Slain Leaving Dramatic School. // Schenectady Gazette. July 25, 1975. с. 10. Посетен на September 20, 2014.
  16. Fans Mourn death of Ethel Merman. // Reading Eagle. February 16, 1984. с. 53. Посетен на September 20, 2014.
  17. Broadway Lights Dimmed To Honor Ethel Merman. // Ludington Daily News. February 16, 1984. с. 3. Посетен на September 21, 2014.
  18. Parish, James Robert, Pitts, Michael R.. Hollywood Songsters: Garland to O'Connor. Taylor & Francis, 2003. ISBN 0-415-94333-7. с. 572.
  19. Private religious service held for Ethel Merman in New York. // Lakeland Ledger. February 27, 1984. с. 2A. Посетен на September 20, 2014.
  20. Broadway Musical Star Ethel Merman Dies. // The Lewiston Daily Sun. February 16, 1984. с. 10. Посетен на September 20, 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]