Етериум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Логото на етериум

Етериум (среща се и като етереум, на английски: Ethereum) е публична, блокчейн-базирана, разпределена компютърна платформа с отворен код и операционна система предлагаща интелигентни договори като функционалност.

Етер е криптовалутата, генерирана от платформата Етериум като награда за минните възли за извършените изчисления и е единствената за момента валута, която се приема при плащането на такси за транзакциите.[1]

Етериум е предложен през късната 2013 година от Виталик Бутерин, изследовател на криптовалутите и програмист. Разработването се финансира от проведен онлайн краудфъндинг, който се провежда между юли и август 2014 г. Системата стартира на 30 юли 2015 г. със 72 милиона изсечени койна.[2] Това представлява около 68 % от общия брой етери, които са в обращение през 2019 г.

През 2016 г. в резултат на недостатък в софтуера за смарт контракти на The DAO са откраднати етери на стойност 50 милиона долара. Впоследствие Етериум се разделя на два отделни блокчейна – новата отделна версия става Ethereum (ETH) и кражбата е възстановена, а оригиналният продължава като Ethereum Classic (ETC).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Етериум е описан в бяла книга от Виталик Бутерин (на английски: Vitalik Buterin).[3][4], програмист и съосновател на Bitcoin Magazine през късната 2013 с цел изграждане на децентрализирани приложения. Бутерин твърди, че биткойн има нужда от скриптов език за разработване на приложения. След като не успява да постигне съгласие с останалите участници в блокчейна на биткойн, той предлага разработването на нова платформа с по-общ скриптов език.

Етериум е обявен на северноамериканската биткойн конференция в Маями през януари 2014 г.[5]

Етериум има необичайно дълъг списък с основатели. Антъни Ди Йорио (на английски: Anthony Di Iorio) пише „Етериум е основан от Виталик Бютерин, мен, Чарлз Хоскинсън, Михай Алисие и Амир Четрит (първоначалните петима) през декември 2013 г. Йосиф Любин, Гевин Ууд и Джефри Уилк са добавени в началото на 2014 г. като основатели. Официалното разработване на софтуерния проект на Етериум започва в началото на 2014 г. чрез швейцарската компания Ethereum Switzerland GmbH (EthSuisse).[6] Основната идея за поставяне на изпълними интелигентни договори в блокчейна трябва да бъде уточнена преди софтуера да може да бъде приложен. Тази работа е извършена от Гевин Ууд, тогава главен технологичен директор в жълтата книга на Етериум (на английски: Ethereum Yellow Paper). Впоследствие е създадена Ethereum Foundation, швейцарска фондация с нестопанска цел. Разработването е финансирано от проведен онлайн краудфъндинг през юли-август 2014 г. като участниците закупуват виртуалната валута на Етериум – етер с друга дигитална валута – биткойн.

Етериум бива реализиран на седем езика за програмиране (C++, Go, Python, Java, JavaScript, Haskell, Rust). Официалният старт на главната мрежа е на 30 юли 2015 г.

Въпреки ранните похвали за техническите иновации в Етериум са повдигнати въпроси и относно сигурността на платформата.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Както при другите криптовалути валидността на всеки етер се осигурява от блокчейн, който представлява непрекъснато нарастващ списък от записи, наречени блокове, които са свързани и защитени с помощта на криптография. По своята същност блокчейн е защитен от промяна на данните. Това е отворена, разпределена база данни, която записва транзакциите между две страни ефективно, проверимо и без възможност за промяна.[7]

Етер[редактиране | редактиране на кода]

Етер е фундаменталния токен (на английски: token) за работа на Етериум. Използва се за да се плати за „газ“, единица за изчисление използвана при транзакциите и други операции в блокчейна. Погрешно тази валута се нарича също Етериум.

Листвана е със символа ETH и се търгува на борсите за криптовалута. Използва се за плащане на такси за транзакции и изчислителни услуги в мрежата на Етериум.[8]

Сравнение с биткойн[редактиране | редактиране на кода]

Етериум се различава от биткойн в няколко аспекта:

  • Времето за генериране на нов блок е 14 – 15 секунди, в сравнение с 10 минути за биткойн.
  • Изкопаването на етер генерира нови койни обикновено с постоянна скорост, като от време на време се променя по време на твърдите вилици (на английски: hard forks), докато при биткойн добивът намалява наполовина на всеки 4 години.
  • За доказателство за работа използва Ethash алгоритъм.
  • Таксите за транзакции се различават според изчислителната сложност, използвания трафик и използваното пространство за съхранение, докато биткойн транзакциите се конкурират по размер на транзакцията в байтове.

Снабдяване[редактиране | редактиране на кода]

Общото предлагане на етер е около 106.7 милиона към 5 юли 2019 г. През 2017 г. добивът генерира 9.2 милиона етера, което съответства на 10% увеличение на общото му предлагане. Понастоящем няма въведена горна граница за краен брой етери, които да бъдат добити.

Пазари[редактиране | редактиране на кода]

Етер може да се търгува чрез редовни валутни брокери, борси за криптовалута както и през различните онлайн крипто портфейли.

Платформа[редактиране | редактиране на кода]

Етериум позволява на всеки потребител да има два вида сметки. Единия вид е сметка за съхранение на криптовалутата. Другия вид е сметка за „интелигентни договори“ (на английски: smart contracts), която съхранява криптовалутата наред с различна информация и логика, придобита от „Етериум мрежата“, програмирани там от други потребители на системата.[9]

Интелигентни договори[редактиране | редактиране на кода]

Интелигентните договори на Етериум са базирани на различни компютърни езици, които разработчиците използват за да програмират собствени функционалности.

Интелигентни договори, изградени върху Етериум, използват децентрализирана виртуална машина, която е в съответствие с така наречената на „машина на Тюринг“. Тя се нарича „Виртуалната машина на Етериум“ (на английски: Ethereum Virtual Machine). Това е частта от протокола, която всъщност изпълнява интелигентните договори или скриптове.[10]

Скриптовете и интелигентните договори за Етериум са написани с използване на нов език за програмиране наречен Solidity. [10]

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Приложенията на Етериум са написани на един от седемте Тюринг завършени езика за програмиране (C++, Go, Python, Java, JavaScript, Haskell, Rust).. Разработчиците ги използват за да създават и публикуват приложения, които ще се изпълняват върху блокчейна Етериум.

Стабилната криптовалута тетер е пример за приложение, което работи на Етериум.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cryptocurrencies: A Brief Thematic Review. // Critical Blockchain Research Initiative (CBRI). 27 декември 2017 г.
  2. etherscan.io. // 9 януари 2020 г.
  3. www.forexnews.bg
  4. White Paper· ethereum/wiki Wiki · GitHub. // White Paper· ethereum/wiki Wiki · GitHub. 11 януари 2014.
  5. "The Prophets of Cryptocurrency Survey the Boom and Bust". // "The Prophets of Cryptocurrency Survey the Boom and Bust". 22 октомври 2018 г..
  6. "The Entrepreneur: Joe Lubin, COO of Ethereum". // "The Entrepreneur: Joe Lubin, COO of Ethereum".
  7. The Truth About Blockchain. // The Truth About Blockchain. Януари 2017.
  8. "Ethereum, a Virtual Currency, Enables Transactions That Rival Bitcoin's". // "Ethereum, a Virtual Currency, Enables Transactions That Rival Bitcoin's". 27 март 2016.
  9. hash.bg
  10. а б Какво е Етериум (Ethereum) ?. // Какво е Етериум (Ethereum) ?.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ethereum“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.