Етиен Жофроа Сент-Илер

Етиен Жофроа Сент-Илер Étienne Geoffroy Saint-Hilaire
	френски биолог
Роден	15 април 1772 г. Етамп, Франция
Починал	19 юни 1844 г. (72 г.) Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Парижки университет
Научна дейност
Област	биология, зоология, естествознание
Повлиян	Жорж Кювие, Жан-Батист Ламарк, Матюрен Жак Брисон
	Етиен Жофроа Сент-Илер в Общомедия

Етиен Жофроа Сент-Илер (на френски: Étienne Geoffroy Saint-Hilaire) е френски зоолог, континентален предшественник на британския еволюционист Чарлз Дарвин и основоположник на съвременното учение за инволюцията. Баща е на френския зоолог Изидор Жофроа Сент-Илер. Член на Френската академия на науките от 1807 г., а през 1833 става неин президент. Един от предшествениците на еволюционната теория на дарвинизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 април 1772 година в Етамп, Франция. През 1793 оглавява Факултета по история на гръбначните към Националния музей по естествена история. През 1798 – 1801 г. участва в експедиция в Египет.

Гербът на Сент-Илер, на който е изобразен крокодил.

Сент-Етиен влиза в научен спор с учението на Жорж Кювие за постоянството на видовете, защото смята, че еволюцията на организмите се дължи на решаващо влияние на външната среда. Подкрепя идеята за единството на органичния свят и учението на единен устройствен план на всички животни – гръбначни и безгръбначни.

Сент-Етиен е систематик на живата природа. Първооткривател е на 17 нови рода и вида бозайници. Изследва неизвестни дотогава на науката 57 рода и видове риби. Негова заслуга е откриването и изучаването на реликтната риба Polypterus. Пръв описва ягуарунди (Puma yagouaroundi).

Автор е на наименованията на редица зоологически таксони. В зоологическата номенклатура тези названия се допълват от съкращението „E.Geoffroy“.

Умира на 19 юни 1844 година в Париж на 72-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В негова чест е наречена южноамериканската дива котка на Жофроа (Leopardus geoffroyi).

Френският писател Оноре дьо Балзак посвещава романа си „Дядо Горио“ „на великия и знаменит Жофроа дьо Сент-Илер в знак на възхищение от трудовете и таланта му“.^[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Philosophie anatomique, 1818.
Histoire naturelle des mammifères, 1820 – 1842 (7 тома).
Philosophie zoologique, 1830.
Mémoire sur plusieurs déformations du crâne de l’Homme, suivi d’un essai de classification des monstres acéphales, Mem. Museum Hist. Nat., 1821, VII, 85 – 162.
Des faits anatomiques et physiologiques de l’anencéphalie, observés sur un anencéphale humain né à Paris en mars 1821. Dans Philosophie Anatomique, 1822, tome II, 125 – 153.
Note sur un monstre humain (anencéphale) trouvé dans les ruines de Thèbes en Egypte par M. Passalacqua, Arch. Génér. de Médecine, 1826, X, 154 – 126.
Description d’un monstre humain, né avant l’ère chrétienne, et considérations sur le caractère des monstruosités dites anencéphales, Ann. Sc. Naturelles, 1826, VII, 357 – 381.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Charon, Pierre (2004), "[Etienne Geoffroy Saint-Hilaire (1772 – 1844) and anencephaly: Contribution of one naturalist to medical knowledge]", Histoire des sciences médicales 38 (3): 365 – 83, PMID 15617200
Collins Cook, D (2001), „Neglected ancestors: Etienne and Isidore Geoffroy Saint-Hilaire.“, Paleopathology newsletter (116): 17 – 21, 2001 Dec, PMID 14628830
Morin, A (1996), "[Teratology „from Geoffroy Saint-Hilaire to the present“]", Bulletin de l'Association des anatomistes 80 (248): 17 – 31, 1996 Mar, PMID 9004867
Moyal, Ann (June 2009), „The great French naturalist and the platypus“, The National Library Magazine 1 (2): 2 – 7, Посетен на 17 януари 2011.
Shampo, M A; Kyle, R A (1988), „Augusto de Saint-Hilaire: French entomologist and botanist“, Mayo Clin. Proc. 63 (8): 836, 1988 Aug, PMID 3294526