Етихо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Музайка на Етихо в манастира на Св. Одилия, Одилиенберг
Саркофагът на херцог Етихо в капела на Одилиенберг
Манастирът на Одилиенберг, Елзас

Етихо също Адалрик (на френски: Etichon-Adalric d'Alsace; Eticho, Aticus, Attich, Etih, Chadalricus; * 645; † между 682 и 700 г. в Оберенхайм) е третият известен херцог в Елзас и баща на Света Одилия. Споменаван е също и като Атих, Атик, Адалрих. На него е наречен елзаският херцогски род Етихониди.

Етихо произлиза вероятно от Бургундия и е син на майордом Лиутерик. Крал Хилдерих II го издига до херцог през 673 г. В началото той иска да подчини Прованс. След като не успява, се оттегля обратно в Елзас. Етихо признава след това крал Дагоберт II, заради което крал Теодорих III му конфискува владенията при Дижон.

Той управлява след това с жестокости. Между другото, нарежда убийството на игумена Герман от Гранфелден и неговия придружител Рандоалд. Сляпородената му дъщеря Одилия e дадена от нейната майка Бересвинде в манастира Baume-les-Dames. Въвежда наследствеността на херцогската титла в Елзас.

Според легендата на Света Одилия, по-късно той съжалил за своите жестоки постъпки и подарил на своята дъщеря манастира Хоенбург (днес наречен Одилиенберг). Етихо умира след 682 г., вероятно и след 700 г. в Одилиенберг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eugen Ewig: Die Merowinger und das Frankenreich. Verlag W. Kohlhammer Stuttgart, Berlin, Köln, 1993.