Етрополе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Етрополе
Етрополе
EtropoleCenter.jpg
Общинският съвет и кметство
Общи данни
Население 10 936 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 10 292 (НСИ)
Землище 119,135 km²
Надм. височина 618 m
Пощ. код 2180
Тел. код 0720
МПС код СО
ЕКАТТЕ 27632
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Етрополе
ген. Димитър Димитров
(АБВ, БАСТА)
Кметство
   - кмет
ген. Димитър Димитров
Адрес на общината
пл. „Девети септември“ 1
Етрополе в Общомедия

Етрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Правец. Градът е административен център на община Етрополе.

География[редактиране | редактиране на кода]

В землището на град Етрополе се намира и село Горунака, което няма собствено землище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до 2 важни старопланински прохода – Етрополски проход (през дн. с. Стъргел за София) и Златишки проход (за Тракия и Беломорието).

По пътя Етрополе – Златица (Златишки проход) на връщане към Древна Македония, след успешния си поход срещу скитите, преминават и войските на цар Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските клисури, предявяват претенции към плячката, носена от македонците, сражават се за нея и, след като раняват самия Филип II Македонски, я задигат.

По-късно оттам преминават и Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. идва да отмъсти за баща си и преследва трибалите чак до Дунава, където те се спасяват на остров), келти и римски легиони.

През Средновековеито оттам преминават редица военни походи: ромейският император Исак II Ангел, който повел войските си през 1188 г. срещу укрепилите се в Ловеч Асеневци; търновските царе при военните им кампании в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.) и др.

Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства – македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари – Финикия и Египет.

През 16 – 17 век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.

През 16 век там се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството – чуковете самокови.

Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.

Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.

Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария.

Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 – 17 век в манастира „Св. Троица“ („Варовитец“), разположен в живописен кът на 5 km югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – безценни документи в съкровищницата на българската литература.

През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.

През 1828 – 1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци – търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.

Бурното развитие на просветното дело оказва значителен тласък в културното повдигане на близки и далечни селища. Десетки граматици, даскали и учители от Етрополе или получили своето образование тук, разнасят знания, просвета и култура из българските земи.

През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. – на 15 km встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град.

Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842 – 1904) – учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на Възраждането в страната, оставил светла диря в националната история.

С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.

Етрополе играе важна роля и в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) След падането на Плевен руските войски се насочват към София. Турците обаче, укрепили се (вж. Битката при Арабаконак) на позицията Арабаконак – Шиндарника, блокират Орханийския, Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване определя Етрополе като важна стратегическа позиция и изходен пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 г. III-та гвардейска пехотна дивизия (с командир генерал-майор Виктор Дандевил) от Западния руски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема Етрополе (вж. Боевете при Етрополе) и донася Свободата. Оттам в продължение на 40 дни ръководи зимното преминаване на Стара планина. Много етрополци и жители на околните селища помагат на руската армия – в техническа поддръжка, разузнаване, снабдяване и др.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В общината преобладават православните християни. В града има 4 църкви, а разположението им една спрямо друга е във формата на кръст. Едната от тях е новопостроен параклис на мястото на стара църква, съборена заради направата на хотел „Етрополе“.

Има легенда, която гласи, че 4-те църкви, разположени на кръст, закрилят гражданите на гр. Етрополе и не трябва да бъдат събаряни, а кръстоподобното разположение трябва да се запази, ако ли не – над града ще надвисне проклятие и ще започнат да умират млади хора. При събарянето на църква прокобата се сбъдва и трагичните знамения започват да се случват. Уплашени граждани решават, че това трябва да спре и построяват параклиса „Св. Никола“ на билото, където е разположен и паметникът на загиналите четници в Руско-турската война.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В града има организации на няколко политически партии: БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ, БАСТА и други.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Театрална трупа „Михаил Пенчев“ към народно читалище „Тодор Пеев – 1871“.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В Етрополе има исторически музей, разположен в бивш конак от времето на Османското владичество.

Кула[редактиране | редактиране на кода]

Часовниковата кула от (1710)

Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. – първоначално като отбранителна кула. Тя е сред от най-старите в България.

Средновековна кула, наречена „Еврейската кула“ или „Колото“. Строена около ХVІ или ХVІІ в. за нуждите на евреите-търговци. През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова. Кулата е реставрирана, часовникът работи точно и до днес.

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Етрополското читалище „Тодор Пеев – 1871“ е културното средище на града. То поддържа танцов състав с множество национални и международни постижения, литературен кръжок, музикална школа и др.

Училища[редактиране | редактиране на кода]

  • ОУ „Христо Ботев“
  • СОУ „Христо Ясенов“ .
  • ПГ „Тодор Пеев“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Етрополе
Други
  • Антон Гиргинов, юрист, работил в града като районен прокурор през 1987 – 1992 г.
  • Данчо Кирков (1939 – 2007), културен деец, поет и писател, артист и учител
  • Калина Малина (1898 – 1979), поетеса, учителка в града през 1918 – 1921 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Прогон[редактиране | редактиране на кода]

Хълмистата местност Прогон е разположена на 4 – 5 km от град Етрополе. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) там е бил разположен щабът на руските войски начело с ген. Дандевил, откъдето е бил даден първият топовен залп, известяващ началото на 3-дневните боеве за Етрополе от 10 – 12 ноември 1877 г.[1].

На хълма е построен паметник в чест на загиналите руски воини. Има и ретранслатор за TV и мобилни оператори.

Празници[редактиране | редактиране на кода]

  • Св. Дух – празник на Етрополския манастир
  • Петровден – празникът на град Етрополе.
  • Зетьовден – организира се през 5 г. към края на юни, когато е и празникът на града Петровден.
  • Св. Атанас – през последната неделя на януари се организира изкачване към тази местност от жителите на града, като при достигане на мястото се палят огньове, пие се греяна ракия, вино и се пекат мръвки и пилета на дървени шишове.
  • Камичето – празник 1 седмица преди „Св. Атанас“, отново изкачване на местност в Балкана, но предимно на жители от „Парцал махала“.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Архив на Етрополе
  • Александър Тацов /1878 – 1940/ – „Етрополе във вековното си минало“, София, 2012, печатница „Симолини“ ISВN 978-954-9493-63- 4 – единствената история на града, писана от историк.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]