Етрополе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Етрополе
      
Герб
Община Етрополе.

Центърът и Общинска Администрация – Етрополе
България
42.8333° с. ш. 24° и. д.
Етрополе
Софийска област
42.8333° с. ш. 24° и. д.
Етрополе
Етрополе
42.8333° с. ш. 24° и. д.
Етрополе
Общи данни
Население 10 936 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 119,14 km²
Надм. височина 618±1 m
Пощ. код 2180
Тел. код 0720
МПС код СО
ЕКАТТЕ 27632
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет		 Етрополе
Димитър Димитров
(независим)
Кметство
   - кмет		 ген. Димитър Димитров
Адрес на общината
пл. „Девети септември“ №1
Етрополе в Общомедия

Етрополе е град в Западна България. Той се намира в Софийска област. Градът е административен център на община Етрополе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Етрополе е разположен в живописната котловина на река Малки Искър, в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба /1787 м/. Етрополската котловина е обградена от величествените старопланински върхове – Звездец, Шиндарника, Свети Атанас, Мара Гидия и др. Надморската височина на котловината е 620 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI век пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището много векове се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до 2 важни старопланински прохода – Етрополски (през дн. с. Стъргел за София) и Златишки (за Тракия и Беломорието).

По пътя Етрополе – Златица (Златишки проход) на връщане към Древна Македония, след успешния си поход срещу скитите, преминават и войските на цар Филип II Македонски през 339 г. пр. Хр. Тогава трибалите ги пресрещат в планинските клисури, предявяват претенции към плячката, носена от македонците, сражават се за нея и, след като раняват самия Филип II Македонски, я задигат.

По-късно оттам преминават и Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. идва да отмъсти за баща си и преследва трибалите чак до Дунава, където те се спасяват на остров), келти и римски легиони.

През Средновековеито оттам преминават редица военни походи: ромейският император Исак II Ангел, който повел войските си през 1188 г. срещу укрепилите се в Ловеч Асеневци; търновските царе при военните им кампании в Македония (напр. Михаил III Шишман в 1330 г.) и др.

Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства – македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари – Финикия и Египет.

Евангелие от 1577 г., изрисувано в етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа.

През 16 – 17 век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро.

През 16 век там се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството – чуковете самокови.

Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство.

Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята.

Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария.

Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През 16 – 17 век в манастира „Св. Троица“ („Варовитец“), разположен в живописен кът на 5 km югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – безценни документи в съкровищницата на българската литература.

През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище.

През 1828 – 1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци – търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.

Бурното развитие на просветното дело оказва значителен тласък в културното повдигане на близки и далечни селища. Десетки граматици, даскали и учители от Етрополе или получили своето образование тук, разнасят знания, просвета и култура из българските земи.

През 1865 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България (Плевен и Русе). Разположеното до пътя с. Самунджиево става важен пункт, бързо се разраства, обявено е за град и прекръстено на Орхание (дн. Ботевград). Преди това векове наред разположено на важен кръстопът, а след 1865 г. – на 15 km встрани от главния път, Етрополе започва постепенно да губи влиянието си и остава малък град.

Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842 – 1904) – учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на Възраждането в страната, оставил светла диря в националната история.

С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет.

Етрополе играе важна роля и в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.). След падането на Плевен руските войски се насочват към София. Турците обаче, укрепили се (вж. Битката при Арабаконак) на позицията Арабаконак – Шиндарника, блокират Орханийския, Етрополския и Златишкия проход, водещи към София и Пловдив. Руското командване определя Етрополе като важна стратегическа позиция и изходен пункт за тези проходи. На 24 ноември 1877 г. III-та гвардейска пехотна дивизия (с командир генерал-майор Виктор Дандевил) от Западния руски отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко превзема Етрополе (вж. Боевете при Етрополе) и донася Свободата. Оттам в продължение на 40 дни ръководи зимното преминаване на Стара планина. Много етрополци и жители на околните селища помагат на руската армия – в техническа поддръжка, разузнаване, снабдяване и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване		 Численост Графично представяне
1934 9417
1946 10 509
1956 11 768
1965 13 757
1975 14 262
1985 15 180
1992 15 178
2001 13 733
2011 12 047

Етническият състав включва 9636 българи и 127 цигани.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В общината преобладават православните християни. В града има 4 църкви, а разположението им една спрямо друга е във формата на кръст, който се вярва, че закриля града от беди.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В града има организации на няколко политически партии: БСП, ГЕРБ, СДС, ДСБ, БАСТА и други.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

  • Театрална трупа „Михаил Пенчев“ към народно читалище „Тодор Пеев – 1871“.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей

В Етрополе има исторически музей, разположен в бивш конак от времето на Османското владичество.

Сградата на бившия Конак е строена през 1853 – 1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко и е архитектурен паметник на културата.

Експозицията на музея представя богатото културно – историческо наследство на община Етрополе в експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти ХVІв.-ХVІІ в., Занаяти ХVІІІв.-ХІХ в., Занаяти ХІХ в.-ср. ХХ в., Просветно дело, Етрополска калиграфско-художествена школа от ХVІІ в., Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 културни ценности, много фотоси и документи.

Исторически музей – гр. Етрополе е включен в Движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ под № 63.

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Етрополски манастир „Света Троица“

На 5 км източно от Етрополе, по северните склонове на старопланинския Черни връх, върху бигорна скала се извисява един от най-красивите български манастири – Етрополският манастир „Света Троица“, известен още с името „Варовитец“.

Икономическото благосъстояние на будните и горди балканджии, стопанският възход на Етрополе като важен рударски център, са предпоставка през ХVІ в. – ХVІІ в. в града и в манастира „Света Троица“ да възникне и процъфти Етрополската книжовна и калиграфско – художествена школа, която няма аналог по българските земи през тази епоха. Интензивният живот, който е кипял в Етрополската котловина през ХVІ в. – ХІХ в. създава условия за широко развитие на книжовна и просветна дейност, която е една от онези духовни крепости, които оставят ярка и трайна следа в историята на българската култура и просвещение.

За древната история на светата обител една от легендите говори, че тук Иван Рилски се установил в търсене на усамотение и покой и основал пустинножителството си в една от пещерите в местността Варовитец. Близостта на това място с будното и активно рударско селище го принуждава да напусне и да отиде в Рила планина, за да бъде далеч от всеки шум и суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и основало там манастира „Света Троица“.

Историята на манастира през ХІІІ в. – ХІV в. е свързана с две предания. Първото предание разказва, че манастирът бил посетен от цар Калоян и царица Целгуба, която след убийството на царя станала монахиня именно в манастира „Варовитец“. Оттук после я взел цар Борил. Второто предание разказва, че в Етрополския манастир бил заточен патриарх Василий.

По време на националноосвободителните борби в Етрополския край в манастира голям бунтар и борец за национална свобода бил легендарният за Етрополския край игумен Хрисант, роден през 1834 г. в Трявна. В началото на 1856 г. той напуска родното си място и след кратко послушничество в Етрополския манастир, на 25-и март 1862 г. приема монашество под името Хрисант.

През 1867 г. без знанието на манастирското братство, той укрива в килията си някои от ранените четници на Панайот Хитов, участвали в сражението в местността Хаджийца. Той бил известен като народен лечител и самоук „правач“. Много сполучливо лекувал и намествал счупени кости и изкълчвания.

Игумен Хрисант неведнъж е посрещал Апостола на свободата Васил Левски в Етрополския манастир, където и до ден днешен може да се види неговото скривалище.

През есента на 1870 г. Хрисант участва в основаването на местния революционен комитет в къщата на видния етрополец Тодор Пеев, съратник на Ботев и Левски. През 1879 г. игумен Хрисант бил предложен за депутат в Учредителното Народно събрание, но по неизвестни причини отказал. До края на живота си издирвал ръкописи от Етрополската книжовна школа и ревностно пазел богатството на манастирската библиотека. Напуснал този свят на 22-ри декември 1905 г. тихо и достойно.

Vodopad.varovitec

До манастира се намира Етрополски водопад „Варовитец“.

Кули[редактиране | редактиране на кода]

Часовникова кула

Часовниковата кула в Етрополе е построена през 1710 г. като отбранителна и впоследствие преустроена в часовникова (1821 г.). Кулата е реставрирана, часовникът работи и до днес, а точно в 12:00 часа всеки ден от него звучи песента на Тодор и Марияна Трайчеви „Стари къщи“, която е по текст на етрополеца Георги Билев.

В града са и останките на известната средновековна кула, наречена още „Еврейската кула“ или „Колото“. Строена около ХVІ или ХVІІ век за нуждите на пристигащите в града евреи-търговци.

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Духов оркестър Етрополе

Етрополското читалище „Тодор Пеев – 1871“ е културното средище на града. През годините са създавани различни школи, оркестри и състави, някои от които съществуват и до наши дни. - духов оркестър, основан 1934 г., който съществува и в момента като „Етрополска духова музика“. - танцов състав, основан 1946 г., който в момента е Фолклорен ансамбъл „Балканска младост“ - детски музикални школи, основани 1955 г.: цигулка, акордеон, пиано и солфеж, народни инструменти: гъдулка, гайда, кавал, тамбура и тъпан. - народни хорове, естрадно сатиричен състав и вокално инструментални състави.

В момента читалището разполага с голям салон от 700 места, малък салон – 150 места, многофункционална зала, библиотека, репетиционни зали, гримьорни, реквизит и административни кабинети.

Училища[редактиране | редактиране на кода]

  • ОУ „Христо Ботев“
  • СУ „Христо Ясенов“
  • ПГ „Тодор Пеев“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Етрополе
Други
  • Антон Гиргинов, юрист, работил в града като районен прокурор през 1987 – 1992 г.
  • Данчо Кирков (1939 – 2007), културен деец, поет и писател, артист и учител
  • Калина Малина (1898 – 1979), поетеса, учителка в града през 1918 – 1921 г.
  • Николай Коев – Кофето (1937 – 2008), културен деец, писател, артист.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Прогон[редактиране | редактиране на кода]

Хълмистата местност „Прогон“ е разположена на 4 – 5 km от град Етрополе. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) там е разположен щабът на руските войски начело с генерал Дандевил, откъдето е даден първият топовен залп, известяващ началото на тридневните боеве за Етрополе от 10 – 12 ноември 1877 г.[3].

На хълма е построен паметник в чест на загиналите руски воини. Има и ретранслатор за TV и мобилни оператори.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният клуб на град Етрополе се казва Чавдар (Етрополе), играе в Трета аматьорска футболна лига.

Празници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пеене на пръстените“ – 13 – 14 януари.
  • Св. Атанас – организира се през последната неделя на януари. Това е стар тракийски празник, възникнал е през второто хилядолетие преди новата ера, и е съхранен и запазен във времето от етрополци. Свързан е с изпращането на зимата и посрещането на пролетта.
  • Петровден – празник на град Етрополе – 29 юни.
  • Празник на етрополските зетьове – организира се през 4 г. към края на юни, когато е и празникът на града Петровден.
  • Освобождението на Етрополе от османско владичество – 24 ноември.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  3. ↑ Архив на Етрополе
  • Александър Тацов (1878 – 1940) – „Етрополе във вековното си минало“, София, 2012, печатница „Симолини“ ISВN 978-954-9493-63-4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в община Етрополе
Град
Етрополе (общински център)
Села
Нормативен контрол
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Етрополе&oldid=10419949“.