Етрополска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Етрополска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.744° с. ш. 23.996° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Мара Гидия
Надм. височина 1789,8 m

Етропо̀лска планина̀ е планина в най-източната част Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградския и Златишкия проходи.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) – от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.

Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните – силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.

Западната част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проход[1] (1401 м).

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината.

Име Кота (m)
Мара Гидия 1789,8
Етрополска Баба 1787,2
Челопечка Баба 1722
Баба Звездец 1654,8
Мургана 1639

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „Елаците“ и наличието на залежи от желязна руда.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното – град Етрополе и село Бойковец.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Етрополска планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Чавдар 1450 Да 30 Да Да
Звездец Да Да Да
Мургана 1385 Да 60 Да Да
Кашана 1340 Да 30 Да Да

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. много често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина