Етрополска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Етрополска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.744° с. ш. 23.996° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Мара Гидия
Надм. височина 1789,8 m

Етропо̀лска планина̀ е планина в най-източната част Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградския и Златишкия проходи.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) — от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината, а други по-високи върхове са: Етрополска Баба (1787,2 м), Челопечка Баба (1722 м), Баба Звездец (1654,8 м), Мургана (1638,6 м) и др. Западната ѝ част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проход[1] (1401 м).

Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните — силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда — "Елаците" и наличието на залежи от желязна руда.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното — град Етрополе и село Бойковец.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Етрополска планина се намират следните хижи:

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 ЯбланицаПанагюрищеПазарджикПещераДоспатБарутин.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. много често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина