Етрополски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Етрополски манастир
„Света Троица“
EtropoleMonasteryChurch.jpg
Общ изглед
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Етрополе
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Ловчанска
Време на изграждане 1158 г.
Съвременен статут действащ, паметник на културата
Етрополски манастир
„Света Троица“
в Общомедия

„Света Троица“, наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм), е православен манастир край Етрополе, България. Манастирът е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 век след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа .

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Етрополският манастир е разположен в подножието на старопланинския Черни връх-1070 метра надморска височина, на 2 км от с. Рибарица, на 5 км от гр. Етрополе и на 40 км от гр. Тетевен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етрополският манастир е основан още през Средновековието. Преданието свързва възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.

През 16 и 17 век Етрополският манастир е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи, като в него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук са творили множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгърнали широка дейност за запазване на българската писменост и книжнина. Известни са имената на йеромонах Данаил, йеромонах Рафаил, граматик Бойчо, дякон Драгул, дякон Йоан, даскал Дойо и др. В манастира са написани десетки ръкописни книги, украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са „Евангелие“ от 1577 г., „Пролог за месеците“ от 1602 г., няколко евангелия от 17 век и др.

Основател и най-изявен представител на тази школа е калиграфът-орнаментатор йеромонах Даниил. Според някои изследователи най-ранният познат засега негов ръкопис е „Требник“ от 1592 г. Ръкописите, произлезли от Етрополската калиграфска школа, са изписани с характерното писмо „етрополски калиграфски полуустав“ с изразен орнаментален характер и подчертана геометрична правилност. Органически свързан с писмото на българските писмени паметници от Търновската школа този стил е подражание и стилизирано обновление на стила устав – най-старата форма на кирилицата. Етрополските ръкописно-художествени традиции оказват силно влияние през ХVІІ век върху възникналите по същото време книжовни центрове в Средногорието – Карловско-аджарската орнаментаторска школа с центрове Карлово и Аджар и Кукленската ръкописна школа с център Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян“.[1]

При подновяването на манастира през 1858 г. игуменът Хрисант намерил в развалините на старата църква плоча с надпис, указващ годината на основаването на обителта – 1158 г., която плоча била вградена в основите на новостроящия се манастирски храм (архитект Иван Боянин).

Васил Левски е посещавал неведнъж манастира. Запазено е скривалище, приготвено от Хрисант за Апостола. Според разказите на стари етрополци скривалището е изкопано от Вълко Цолов Топалски, сподвижник на Левски, член на Правешкия таен революционен комитет, участник в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през есента на 1872 г. и диарбекирски заточеник.

Други забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България