Етруски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на разпространението на етруската цивилизация

Етруските (или туски - на латински Etrusci, Tusci; на гръцки Τυρσηνοί, Τυρρηνοί (тирсени, тирени), които се самоназовавали расени (Rasenna) или расни (Rasna), алтернативен термин използван в научната литература на български е етрури), са древни племена, населявали през първото хилядолетие преди н.е. северозападната част на Апенинския полуостров (област — древна Етрурия, съвременна Тоскана), създали развита цивилизация, предшествала римската и оказала върху нея голямо влияние.

Произходът на етруските не е изяснен (според Херодот, етруските дошли от Мала Азия). Също като гърците, етруските не образуват единна нация, но просъществуват като множество градове-държави, със собствено управление. За разлика от римляните, етруските никога не достигат до изграждането на империя. Векове наред, етруските са били считани за упадъчни, кръвождани и настроени към пиратство, суеверие и магия. По данни от вазовата им живопис са практикували човешкото жертвоприношение. Но като цяло образът за тях идва модифициран от гръцките и римските източници.

Етруски музикант, гробница от Триклиниум, Тарквиния

В края на VII век пр. н. е. се обединили в съюз на 12 градове-държави. Около средата на 6 век пр.н.е. те овладели Кампания. През 5 - 3 век пр.н.е. били покорени от Рим. От етруските римляните възприели уменията да изграждат сгради, да отводняват, създават напоителни системи, както и да гадаят.

С етруските са свързани ред географски названия. Тиренско море било наречено така от древните гърци, тъй като го владеели „тирените“ (гръцкото название на етруските). Адриатическо море било наречено в чест на етруския град-пристанище Адрия, контролиращ северната част на морето. В Рим етруските били наричани «туски», което по-късно се отразило в наименованието на административната област на Италия Тоскана.

В древен Рим те съставяли триба, наричана Луцери.

Културата на етруските[редактиране | edit source]

Етруските достигнали висока култура във всички области на живота. От тях римляните заимствали отличителните знаци на царската и консулската институции: тогата, курулното кресло, ликторите; благодарение на тях придобили знания за техниката на дренажа, за строежа на пътища, укрепления, къщи, храмове. Етруските разделяли небосклона на благоприятни и неблагоприятни зони. Точно копие на това деление те откривали в черния дроб на жертвените животни.

Етруската писменост е близка до архаичната форма на старогръцката писменост. Запазени са около 10000 надписа, които не са разчетени, тъй като езикът не е сроден с други езици и не са запазени двуезични текстове. Най-дългият запазен етруски текст е открит върху ленени парчета плат, увити около мумия.

За разлика от гърците, етруските отдавали на жената по-значимо положение в изкуството. Етруските жени, изглежда са били по-начетени, публично по-силно представени и видими в обществен план, нещо недопустимо за патриархално настроените гърци. Богатите етруски жени отдавали голямо значение на бижутата си и изразявали чрез тях своя ранг. Това положение на жената се влияе от силното представяне в изкуството на богинята майка, преминала от епохата на бронза. Често били изобразявани сцени, в които мъжът е доминиран от жена, било то заради нейната възраст, сила или божественост.

Заедно с голямото влияние на гръцките образци, етруските артефакти носят следите на собствения вкус и разбиране за изображение и красиво. Етруските използват в строителството и изкуството различни материали. За строежите си, етруските използвали тухли от кал, колоните им били от дървен материал, с украса от теракота или туф. За статуите си използвали основно теракота и бронз. Били умели леяри. Украсявали гърбовете на огледалата си с митологични сцени, излети от бронз. В бижутерията използвали злато. Скулптурите им били повлияни от стила на Архаиката и ранния Класически период. Една от най-прочутите скулптури – на Аполон от Вейи, съчетава форми и от двете епохи на гръцкото изкуство. На много от етруските скулптури откриваме прочутата архаична усмивка.

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

В изобразяването използвали фреска и темпера (пигмент, вода и жълтък). Температа давала възможност за по-ярки цветове. Етруските умеели да улавят настроението на мига. Между развиващите се бурно общества на Елада и Рим, тяхното трябвало да оцелее, синтезирайки непрекъснато, нагаждайки се към изменящата се реалност. Насочени към моментът сега, етруските развили умение да изобразяват лица на конкретни хора, като с това изпреварили гърците в изкуството на портрета.Множество образци са достигнали до нас от подземния град Тарквиния, близо до Рим. Най-чести сцени в тези надгробни рисунки са оптимистични сцени на аристократични удоволствия – банкети, спорт, танци и свирни. След IV век пр. Хр. в изображенията се променил основният тон. Започнали да изобразяват тъжни сцени, свързани със сенките в мистериозния свят след смъртта.

Задгробен живот, погребални обичаи[редактиране | edit source]

Отношението на етруските към задгробния живот наподобява това в Египет повече от това в Елада. Сред вещите намерени в гробниците са открити предмети от бита като огледала, бижута, оръжия, съдове за храна и пиене, което ясно отвежда до схващането, че след смъртта на този свят, мъртвият продължава своя живот другаде, по същите правила и със същите нужди. До 7-ми век пр. Хр., етруските кремирали мъртвите и полагали праха им в урни, в самостоятелни гробници. Тези урни често са във формата на човешки глави и са изградени от теракота, бронз и дърво. Стилизираните черти на лицата подсказват, стремеж да се достигне наподобяване на образа на починалия – тъкмо от този мотив се развива етруското умение да се създават портретни образи. Някои урни наподобяват къщи, от тях съдим за архитектурата на етруския дом – симетрична фасада, засводена с арка врата, пиластри (залепени колони за повърхността) в коринтски стил. От тези урни добиваме представа за схващането на етруските, че гробницата е домът на мъртвеца – намираме този мотив у много Неолитни култури. Малките къщи-урни в етруското изкуство, пресъздават видим образ на метафората, че вътрешността на дома е гроб, а гробът дом. До 7-ми век етруските погребвали мъртвите си в самостоятелни гробове, след това обаче, урните започнали да наподобяват къщи, а гробищата градове. Днес учените възстановяват градската цивилизация на етруските от тези гробищни комплекси, които носят всички следи на градското пространство. Етруските изобретяват уникален надгробен паметник – монументална скулптура на починалия индивид, в реален размер, полегнала върху капка на ковчега, сякаш е на симпозиум. Най-чести са изображения на семейна двойка, поради голямата важност на брачния съюз в етруското общество. Мъжът и жената са изобразени равностойно, като фигурите им са в съзвучие. По-късно се появяват и саркофази, на които изображенията са в легнало положение, в легло. В некрополите си, етруските използвали и рисунки.

Гадателско изкуство[редактиране | edit source]

Етруските следвали достиженията на гърците и в гадаенето. Като цяло тази мистична практика за разкриване чрез знаци на бъдещето идва от изтока, от Финикия. В Древна Гърция са съществували два официални типа гадаене: по вътрешноститете на жертвенето животно, особено по черния му дроб; по летежа на птиците. Етруските заемат тези асимилирани практики, но развиват особено гадаенето по яйце. Жреците, които гадаели по вътрешности се наричали haruspici, а тези разчитащи знаци в летежа на птиците auguri. От вътрешните органи на жертвеното животно най-важен бил черният дроб. Той бил разделен на зони, а зоните съответствали на различните божества от етруския пантеон. Гадаенето ставало по следния ред: три дни преди акта, жрецът-гадател, спирал да се храни и разговаря с околните; отделял се в усамотение и започвал да повтаря на ум въпроса и името на божеството към което щял да бъде зададен; в деня на гадаенето, жрецът се изкъпвал и обличал чисти дрехи, без шевове по тях; жертвата била украсявана предварително, поради изискването да върви доброволно към олтара, често пъти била и упоявана; след изпълнение на ритуали по очищение ѝ се прерязвала артерия в гърлото и кръвта била събирана в отделен съд; едва тогава към нея пристъпвал жрецът-гадател(haruspex). Вътрешните органи били отделяни, в случай, че някой от тях има сериозна деформация, жертвоприношението започвало отначало. Не била рядкост практиката да се принясят в жертва животни дотогава, докато се стигне до благоприятно пророчество. След гадаенето по черния дроб, органите се изгаряли като дар за боговете, а месото се изпичало и раздавало на присъстващите на ритуала. При жертвоприношение и гадаене, отправено към подземните богове, цялата жертва се изгаря (виж холокост, от гръцкото ὁλόκαυστον — ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“).

Яйцегадаенето следвало в най-общи линии обичайното жертвоприношение. Жрецът се лишава от храна три дни преди ритуала и се изолира от околния свят. Чрез повтаряне на един и същ набор от думи, включени в заклинание, достига до състояние на транс и така пристъпва към гадаенето. В съд с прясна и чиста вода се поставя яйце(може да бъде и оплодено, и неоплодено). Жрецът обикаля три пъти олтара. След това разчупва яйцето с жертвен нож, изхвърля черупките и гадае по жълтъка, белтъка и зародиша(ако има такъв). Ако жълтъкът се разтече, приношението започва отново. Жълтъкът трябва да остане в центъра и да е заобиколен от белтък. Върху комбинацията от двете се гледа като на астрологическа карта. Белтъкът и жълтъкът са разделени на зони. По хоризонталната ос се делят на лява/източна/добра и дясна/западна/лоша части; по вертикала се делят на горна/северна/предна/бъдеща и долна/южна/задна/минала. След приключване на гадаенето по суровото яйце, жълтъкът и белтъкът се пускат в гореща вода и допълнително се тълкуват образувалите се фигури, след това се раздават като свещена храна на присъстващите.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]