Етцел I (Ортенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Етцел I
граф на Ортенбург
Роден
Починал
Семейство
Баща Хайнрих IV

Етцел I (на немски: Etzel I, Ezzo I, Etzelin I, Etzel II, † 17 май 1446) e граф на Ортенбург от 1422 до 1444 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-малкият син на граф Хайнрих IV († 1395) и Агнес фон Халс. След смъртта на баща му през 1395 г. собствеността на Дом Ортенбург се разделя на три линии,Стар-Ортенбург, Нов-Ортенбург и Дорфбах. Той получава замък Стар-Ортенбург и земите към него. По-големият му брат Алрам I († пр. 1399) получава Дорфбах, а Георг I († 1422) получава Нов-Ортенбург. Етцел последва брат си Георг I през 1422 г. и става граф на Имперското графство Ортенбург.

Етцел е няколко години в свитата на кралица Изабела Баварска и служи като кемерер на нейния съпруг френския крал Шарл VI от 18 април 1398 до 9 май 1401 г. Той има много добри отношения с краля и получава от него подаръци. През 1401 г. се връща в Бавария. През 1422 г. Етцел е съветник на служба при херцог Йохан III от Щраубинг-Холандия.

През 1426 г. той придружава крал Сигизмунд Люксембургски до Щраубинг и Регенсбург. От 1435 до 1443 г. е съветник на херцог Хайнрих XVI от Бавария-Ландсхут. След това той служи на баварските херцози в Мюнхен. През 1446 г. е съветник на херцог Албрехт III.

След смъртта на съпругата му Етцел предава през 1444 г. замък Стар-Ортенбург на племенника си Алрам II и напуска като управляващ имперски граф. След това отива в Щраубинг, където си купува къща. През 1446 г. Етцел умира в дворец Стар-Ортенбург. Неговите собствености отиват на клон Нов-Ортенбург. Той е погребан, според завещанието му, в капелата Св. Сиксус в Пасау.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: с Катарина фон Ансервайлер (d'Ancerville) († ок. 1401).

Втори брак: ок. 1405 г. се жени за Зигуна (Зигаун) фон Рорбах. Двамата имат една дъщеря:

  • Маргарета († 19 април 1448), омъжва се пр. 6 февруари 1413 г. за Хайнрих III Нотхафт цу Вернберг († 26 ноември 1471).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Michaela Bleicher: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien, erschienen in: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Friedrich Hausmann: Archiv der Grafen zu Ortenburg. Urkunden der Familie und Grafschaft Ortenburg (in Tambach und München) Band 1: 1142 – 1400 (= Bayerische Archivinventare 42), Neustadt an der Aisch 1984.
  • Eberhard Graf zu Ortenburg-Tambach: Geschichte des reichsständischen, herzoglichen und gräflichen Gesamthauses Ortenburg – Teil 2: Das gräfliche Haus in Bayern., Vilshofen 1932.
  • Carl Mehrmann: Geschichte der evangelisch-lutherischen Gemeinde Ortenburg in Niederbayern – Denkschrift zur Jubiläumsfeier der 300jährigen Einführung der Reformation daselbst am 17. und 18. Oktober 1863, Landshut 1863 (Digitalisat).
  • Johann Ferdinand von Huschberg: Geschichte des herzoglichen und gräflichen Gesammthauses Ortenburg: aus den Quellen bearbeitet, Sulzbach 1828 (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]