Етюди на Шопен

Етюдите на Фредерик Шопен са три комплекта от соло етюди за пиано, публикувани през 30-те години на XX век. Има общо двадесет и седем композиции, включващи две отделни колекции от по дванадесет, номерирани Op. 10 и Op. 25, както и набор от три без опус номера.

История[редактиране | редактиране на кода]

Шопеновите етюди формират основата на тогавашния революционен стил при свиренето на пиано. Те са едни от най-предизвикателните и емоционални от всички произведения в концертния пиано репертоар. Поради това музиката остава популярна и често се изпълнява на концертни и частни събития. Някои са толкова популярни, че са получили прякори, може би най-популярният от всички е Op. 10, № 3, понякога идентифициран с имената „Tristesse“ („Скръб“) или „L'Adieu“ („Сбогом“). Никои от прякорите не са оригинално творение на Шопен.

Всичките двадесет и седем етюда са публикувани, докато Шопен е още жив; Op. 10 са композирани между 1829 и 1832 и са публикувани през 1833 във Франция, Германия и Англия. Дванадесетте етюда от Op. 25 са композирани в различни периоди между 1832 и 1836 г. и са публикувани в същите страни през 1837. Последните три, част от серията „Méthode des méthodes de piano“, съставена от Игнац Мошелес и Франсоа-Жозеф Фети, са композирани през 1839 г. без определен опус номер. Появяват се в Германия и Франция през ноември 1940, а в Англия – януари 1841 г.

Първите етюди от Опус 10 са написани в младежките години на Шопен. Те се нареждат заедно с ранните Менделсонови творби като редки примери за изключително младежки композиции, които заслужават да бъдат включени в стандартния канон. Етюдите на Шопен издигат музикалната форма от чисто утилитарни упражнения до велики художествени шедьоври.

Списък с етюдите[редактиране | редактиране на кода]

Етюди Op. 10[редактиране | редактиране на кода]

Опус номер и прякор	Ключ	Инципит	Аудио
Étude Op. 10, № 1 Waterfall	До мажор
Étude Op. 10, № 2 Chromatique	Ла минор
Étude Op. 10, № 3 Tristesse	Ми мажор
Étude Op. 10, № 4 Torrent	До-диез минор
Étude Op. 10, № 5 Black Keys	Сол-бемол мажор
Étude Op. 10, № 6 Lament	Ми-бемол мажор
Étude Op. 10, № 7 Toccata	До мажор
Étude Op. 10, № 8 Sunshine	Фа мажор
Étude Op. 10, № 9	Фа минор
Étude Op. 10, № 10	Ла-бемол мажор
Étude Op. 10, № 11 Arpeggio	Ми-бемол мажор
Étude Op. 10, № 12 Revolutionary	До минор

Етюди Op. 25[редактиране | редактиране на кода]

Опус номер и прякор	Слюч	Инципит	Аудио
Étude Op. 25, № 1 Aeolian Harp or Shepherd Boy	Ла-бемол мажор
Étude Op. 25, № 2 The Bees	Фа минор
Étude Op. 25, № 3 The Horseman	Фа мажор
Étude Op. 25, № 4 Paganini	Ла минор
Étude Op. 25, № 5 Wrong Note	Ми минор
Étude Op. 25, № 6 Thirds	Сол-диез минор
Étude Op. 25, № 7 Cello	До-диез минор
Étude Op. 25, № 8 Sixths	Ре-бемол мажор
Étude Op. 25, № 9 Butterfly	Сол-бемол мажор
Étude Op. 25, № 10 Octave	Си минор
Étude Op. 25, № 11 Winter Wind	Ла минор
Étude Op. 25, № 12 Ocean	До минор