Ефедра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ефедра
Pollença - Ma-2210 - Cap de Formentor - Ephedra fragilis 05 ies.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:Гнетови (Gnetophyta)
семейство:Ефедрови (Ephedraceae)
род:Ефедра (Ephedra)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Ephedra distribution.PNG
Ефедра в Общомедия
[ редактиране ]

Ефедра (Ephedra) е род голосеменни храсти. Различните видове ефедра са широко разпространени в много сухи региони на света, като югозападните части на Северна Америка, Южна Европа, Северна Африка, Югозападна и Централна Азия, Северен Китай и западна Южна Америка.[1] Това е единственият съществуващ род в своето семейство, Ефедрови[2] (Ephedraceae), и разред, Ephedrales, и един от трите живи члена на отдел Гнетови заедно с Gnetum и Велвичия.

В умерения климат повечето видове ефедра растат на брегове или в песъчливи почви с пряко излагане на слънце. От името на ефедрата произхожда иимето на стимуланта ефедрин, който се съдържа в значителна концентрация в растенията от този род.

Ephedra distachya: зрели женски шишарки със семена
Семена от Ephedra ciliata

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Ефедрови, в което ефедра е единственият род, са голосеменни растения и обикновено храсти, понякога катерещи се лози и рядко малки дървета. Членовете на рода често се разпространяват чрез използване на коренища.[3]

Стъблата са зелени и фотосинтезиращи.[4] Листата са срещуположни или мутовчати. Подобните на люспи листа се сливат в обвивка в основата и тя често се отделя скоро след развитието на растението. Няма смолни канали.[3]

Растенията са предимно двудомни: с поленови стробили в завъртания от 1 до 10, всяка от които се състои от поредица от кръстосани прицветници. Прашецът е набразден. Месестите прицветници са бели (напр. при Ephedra frustillata) или червени. Обикновено има 1–2 жълти до тъмнокафяви семена на стробил.[3]

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Род Ефедра е описан за първи път през 1753 г. от Карл Линей[5][6][7] и типовият вид е Ephedra distachya.[6] Семейството Ефедрови е описано за първи път през 1829 г. от Дюмортие.[5][8]

Към септември 2022 са признати 69 вида в род Ефедра:[1]

Разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Родът се среща в пустинни райони по целия свят, освен в Австралия.[3]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Храсти от Ephedra major в Келбаджар

Ефедровите са адаптирани към изключително сухи региони, растат често в местообитания с висока слънчева светлина и се срещат на височина до 4000 m над морското равнище както в Андите, така и в Хималаите.[3]

Употреба в лекарства и добавки[редактиране | редактиране на кода]

Растение, използвано в китайската хербология (сурова медицина)

Алкалоидите от ефедра, ефедрин и псевдоефедрин – съставки на E. sinica и други членове на рода – имат симпатикомиметични и деконгестантни качества[10] и се използват като хранителни добавки, главно за отслабване.[11] Лекарството ефедрин се използва за предотвратяване на ниско кръвно налягане по време на спинална анестезия.[10]

В Съединените щати добавките с ефедра са забранени от пазара в началото на 21 век поради сериозни рискове за безопасността.[11] Растения от рода Ефедра, включително E. sinica и други, се използват в традиционната медицина за лечение на главоболие и респираторни инфекции, но няма научни доказателства, че са ефективни или безопасни за тези цели.[11]

Ефедрата играе роля и като прекурсор в тайното производство на метамфетамин.[12]

Неблагоприятни ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Алкалоидите, получени от видовете ефедра, използвани в билкови лекарства, които се използват за синтетично получаване на псевдоефедрин и ефедрин, могат да причинят сърдечно-съдови проблеми.[10] Тези проблеми са свързани с аритмии, сърцебиене, тахикардия и миокарден инфаркт.[10] Съобщава се, че консумацията на кофеин в комбинация с ефедрин повишава риска от тези сърдечно-съдови проблеми.[10][11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ephedra Tourn. ex L. | Plants of the World Online | Kew Science. // Посетен на 2022-09-29. (на английски)
  2. Чешмеджиев, Илия, Попова, Мария. Атлас на висшите растения. Пловдив, Академично издателство на Аграрния университет, 2010. ISBN 978-954-517-096-6. с. 22.
  3. а б в г д Judd WS, Campbell CS, Kellog EA, Stevens PF, Donoghue MJ (2007). Plant Systematics, a phylogenetic approach (3rd. ed.). Sinauer associates, Inc.
  4. Ephedraceae. // Angiosperm Phylogeny Website. Посетен на 2022-09-29. (на английски)
  5. а б Ephedra. // The Gymnosperm Database. Посетен на 2022-09-29. (на английски)
  6. а б Linnaeus C (1753). Species Plantarum. Vol. 2. p. 1040.
  7. Linnaeus C (1754). Genera plantarum. Vol. 5. p. 462.
  8. Dumortier BC (1829). Analyse des familles des plantes, avec l'indication des principaux genres qui s'y rattachent. Tournay: J. Casterman aîné. p. 11.
  9. Ephedra yangthangensis (Ephedraceae), a new species from Himachal Pradesh, India. Bangladesh. // Journal of Plant Taxonomy 23 (2). December 2016. DOI:10.3329/bjpt.v23i2.30850. с. 195–8.
  10. а б в г д Ephedrine. // Drugs.com. Посетен на 2022-09-29. (на английски)
  11. а б в г Ephedra. // National Center for Complementary and Integrative Health, US National Institutes of Health. Посетен на 2022-09-29. (на английски)
  12. Ephedra's Role As a Precursor in the Clandestine Manufacture of Methamphetamine. // Journal of Forensic Sciences 40(4), 551-560 (1995). Посетен на 30 Dec 2021.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ephedra (plant)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​