Ефект на Дънинг-Крюгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Mr Pipo Dunning kruger.svg

Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, поради което погрешно оценяват способностите си много по-високо от средното. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.[1]

Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“.[2]

Първоначално проучване[редактиране | редактиране на кода]

Психологическия феномен илюзорно превъзходство е индетифициран в проучването на Дънинг и Крюгер през 1999 "Неспособни и неосъзнаващи го: Как трудностите в разпознаването на собствените слабости води до повишена самооценка"[3] Установяването произхожда от криминални случай на МкАртър Уиилър, който ограбил банка като покрил лицето си със сок от лимон и вярвал, че това ще го направи невидим за камерите. Той бил напълно изненадан като видял записите от камерата и не можел да разбере къде е сгрешил. Смятал че щом лимоновия сок се използва за направата на невидимо мастило то той ще го направи невидим [4].

Други изследвания на феномена, като "Защо хората се провалят в това да видят собствените си недостатъци" (2003), показват че неправилната самооценка произтича от незнанието на стандартите и изпълнението на дадена дейност [5]. Проучването на Дънинг и Крюгер също показва че тренирането на определена задача, например решаването на логически пъзели, повишава способността на хората правилно да определят колко добри са в това[6]

Дънинг обяснва ефекта на Дънинг-Крюгер като "анозогнозия на всекиндевния живот", като се отнася до неврологичното състояние, при което човек с увреждания или отрича своето увреждане, или изглежда, че не знае за него. Дънинг казва: "Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен... Уменията нужни да определиш верния отговор са същите умения, които ти трябват за да разпознаеш какво е верен отговор"[7] [8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Morris, Errol. The Anosognosic’s Dilemma: Something’s Wrong but You’ll Never Know What It Is (Part 1). // Opinionator: Exclusive Online Commentary From The Times. New York Times, 2010-06-20. Посетен на 2011-03-07.
  2. Kruger, Justin и др. Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One's Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments. // Journal of Personality and Social Psychology 77 (6). 1999. DOI:10.1037/0022-3514.77.6.1121. с. 1121–34.
  3. Kruger, Justin; Dunning, David (1999). "Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One's Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments". Journal of Personality and Social Psychology. American Psychological Association. 77 (6): 1121–1134. CiteSeerX 10.1.1.64.2655 Freely accessible. doi:10.1037/0022-3514.77.6.1121. PMID 10626367.
  4. "Why losers have delusions of grandeur". New York Post. 23 May 2010. Retrieved 19 March 2014.
  5. Dunning, David; Johnson, Kerri; Ehrlinger, Joyce; Kruger, Justin (1 June 2003). "Why People Fail to Recognize Their Own Incompetence". Current Directions in Psychological Science. 12 (3): 83–87. doi:10.1111/1467-8721.01235.
  6. Dunning, David; Johnson, Kerri; Ehrlinger, Joyce; Kruger, Justin (1 June 2003). "Why People Fail to Recognize Their Own Incompetence". Current Directions in Psychological Science. 12 (3): 83–87. doi:10.1111/1467-8721.01235.
  7. Morris, Errol (20 June 2010). "The Anosognosic's Dilemma: Something's Wrong but You'll Never Know What It Is (Part 1)". New York Times. Retrieved 7 March 2011.
  8. Dunning, David (2005). Self-insight: Roadblocks and Detours on the Path to Knowing Thyself. New York: Psychology Press. pp. 14–15. ISBN 1841690740. OCLC 56066405.