Еферентна артериола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еферентна артериола
Gray1128.png
Схема на нефрон и кръвоснабдяването му. (Еферентната артериола е отбелязана на английски: Еfferent vessel втора от горе надолу в горния ляв ъгъл.)
Gray1129.png
Разпределение на кръвоносните съдове в бъбречната кора (кортекс).
Латински arteriola glomerularis efferens capsulae renalis
Атлас Еферентна артериола
Начало гломерулни капиляри   
Клонове перитубулни капиляри

Еферентните (изливащите) артериоли са група кръвоносни съдове , които отвеждат първоначално филтрираната кръв от гломерулите към перитубулните капиляри на нефроните, за по-нататъшен обмен и обработка на течностите и разтворените субстрати в отделителните системи на много животински организми. Те играят важна роля в регулирането на гломерулната филтрация независимо от колебания в подаваното кръвно налягане. В бъбреците на бозайниците те се разделят анатомично на два различаващи се типа, според принадлежността си към определена бъбречна зона: кортикалните в кората и юкстамедуларните[1]. Около 15-20% от гломерулите на нефроните са на границата[2] на бъбречния кортекс (кората) и медулата (сърцевината); тези нефрони се наричат юкстамедуларни (на латински: nephronum longum (juxtamedullare)). [3] Oстаналите 80-85% са недиференцирани кортикални гломерули и оттам техните еферeнтни артериоли следват друга физиологична и анатомична схема[4].

В недиференцирани кортикални гломерули[редактиране | редактиране на кода]

Еферентните артериоли в недиференцираните[5] кортикални гломерули са най-комплексни. Те се разклоняват на множество миниатюрни съдове формиращи сложен капилярен плексус почти веднага след напускането на Баумановата капсула. Те съставляват съдовото пространство около кортикалната част на бъбречните каналчета.

В юкстамедуларните гломерули[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от кортикалните, юкстамедуларните еферентни артериоли се групират в снопове от сравнително прави съдове (на латински: vasa recta), които прекосяват цялото сечение на медулата, за да оросят най-вътрешния медуларен слой[6]. В обратната посока, от вътрешността към кората, съдовете се групират в комплексно организираната „чудесна артериална мрежа” (на латински: rete mirabile arteriosa), която е отговорна за осмотичната изолация на медулата (сърцевината) на бъбрека от останалата част и от своя страна позволява екскрецията на хипертонична урина[7], когато това се налага[8]. Възможността на юкстамедуларния нефрон да концентрира урината е едно от основните еволюционни приспособления за живот на сушата[8]. Поради особената химична среда, метаболизмът в най-вътрешната медула е анаеробен (т.е. в отсъствие на кислород). По тези причини еритроцитите се пренасочват от правите артериоли към капилярния плексус около каналчестата мрежа във външната зона на медулата, понеже присъствието им в „чудесната мрежа” не е нужно. От мрежата кръвта се насочва към бъбречната вена и оттам в общото венозно кръвообращение.

Регулиране на гломерулната филтрация[редактиране | редактиране на кода]

С покачването на серумните нива на хормона ангиотензин II поради активацията на ренин-ангиотензин-алдостероновата система [9][10], повечето от артериите в тялото се стягат, за да се постигне адекватно кръвно налягане. Това обаче намалява притока на кръв към бъбрека поради стягането на кръвоподаващите аферентните артериоли. В резултат на това еферентните артериоли отговарят още по-активно на сигнала за вазоконстрикция, подаден от ангиотензин II, увеличавайки по точи начин нетното артериално налягане в ситемата[9][10].

Други илюстрации[редактиране | редактиране на кода]

Етикетът на еферентната артериола в легендата е даден в червено.

Renal corpuscle.svg
        ЛЕГЕНДА:

A – Бъбречно телце (Renal corpuscle)
B – Проксимално каналче (Proximal tubule)
C – Дистално каналче (Distal convoluted tubule)
D – Юкстагломеруларен апарат (Juxtaglomerular apparatus)

 1.  Базална мембрана (ламина) (Basement membrane (Basal lamina))
2. Париетален слой (Bowman's capsule – parietal layer)
3. Висцерален слой (Bowman's capsule – visceral layer)
3a. Крачета (на подоцитите) (Pedicels (Foot processes from podocytes))
3b. Подоцити, също наричани Бауманови клетки (Podocyte)
4. Бауманово пространство (уринарно пространство) (Bowman's space (urinary space))
5a. Мезангий – интрагломерулни клетки (Mesangium – Intraglomerular cell)
5b. Мезангий – екстрагломерулни клетки (Mesangium – Extraglomerular cell)
6. Гранулни клетки (Юкстагломерулни клетки) (Granular cells (Juxtaglomerular cells))
7. Макула денза (Macula densa)
8. Миоцити (гладки мускулни влакна) (Myocytes (smooth muscle))
9. Вливаща артериола (Аферентна артериола) (Afferent arteriole)
10. Гломерулни капиляри (Glomerulus Capillaries)
11. Изливаща артериола (Еферентна артериола) (Efferent arteriole)

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обяснение на използуването на представката ЮКСТА-на английски: Definition of the prefix juxta-
  2. (Бел.:) ...юкста (на латински: juxta) ще рече нещо е „в близост до.”
  3. ЛАЗАРОВ, Н. (2013). Микроскопска анатомия. Пикочо-отделителна система. Стр. 13.
  4. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed.. New York, NY 10022, Harper Collins College Publishers. ISBN 0-06-046702-9. с. 870.
  5. (Бел.:) ...недиференцирани в този случай означава без специална функция, както е например урино-концентриращата функция на юкстамедуларните нефрони (на латински: nephronum longum juxtamedullarе)
  6. Biology. 7th ed.. San Francisco, CA, Pearson Education, Inc.. ISBN 0-8053-7146-X. с. 932.
  7. Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. с. 878.
  8. а б Biology. 7th ed.. с. 936.
  9. а б Biology. 7th ed.. с. 937.
  10. а б Principles of Anatomy and Physiology. 7th ed. с. 879.