Ефтим Китанчев

Ефтим Китанчев
	Ефтим Китанчев
български военен и спортен деец
	Фотопортрет от Димитър Карастоянов
Роден	15 август 1868 г. Подмочани, Османска империя
Починал	6 октомври 1925 г. (57 г.) Атина, Кралство Гърция
Учил в	Национален военен университет
Награди	„Свети Александър“
Семейство
Братя/сестри	Трайко Китанчев

Ефтим Цветков Китанчев (изписване до 1945 година: Ефтимъ Цвѣтковъ Китанчевъ) е български военен, пръв председател на Българския олимпийски комитет, спортист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1868 година в село Подмочани, Ресенско. Брат е на видния български политик Трайко Китанчев. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Ученическия легион.^[1] От 1892 година е кавалерийски офицер в Българската армия, с чин подпоручик. От 1895 година е поручик, от 1901 година – капитан.^[2] В 1906 година завършва Кавалерийската школа в Пинероло, Италия.^[3] На 31 декември 1908 година е произведен в чин майор. В навечерието на Междусъюзническата война, на 14 юни 1913 година е произведен в чин подполковник, а от 5 октомври 1916 година е полковник. Служи в Първи кавалерийски ескадрон, в Първи конен полк, като началник на Кавалерийската школа, командир на 5 и 7 конен полк. По време на Първата световна война е назначен в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Служи и като комендант на столицата.^[2]

Уволнен е от войската през 1919 година^[2] и се отдава на спортна дейност. Занимава с конна езда и фехтовка. Той е делегиран начело на Българския олимпийски комитет от управата на Българския народен спортен съюз (БНСС) на 30 март 1923 г. През 1924 година приема за своя цел да изпрати възможно най-много състезатели на олимпиадата в Париж. Отказва пътуване за олимпиадата, за да изпрати с наличните средства колкото може повече състезатели.

Умира на 6 октомври 1925 г. в Атина, където е генерален консул на България.^[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик (2 август 1892)
Поручик (2 август 1895)
Капитан (1901)
Майор (30 декември 1908)
Подполковник (14 юни 1913)
Полковник (5 октомври 1916)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
↑ ^а ^б ^в Руменин, Р., с. 103.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
↑ Български спортен портал „Спортна слава“, посетен на 21 декември 2010 г.^{[неработеща препратка]}

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

[Македонците_50-1] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.

[Руменин-2] а ^б ^в Руменин, Р., с. 103.

[Танчев_53-3] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.

[4] Български спортен портал „Спортна слава“, посетен на 21 декември 2010 г.^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]