Еюп Сабри Акгьол
| Еюп Сабри Акгьол Eyüp Sabri Akgöl | |
| турски офицер | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Партия | Комитет за единство и прогрес |
| Еюп Сабри Акгьол в Общомедия | |
Еюп Сабри бей или Еюб Сабри бег (на турски: Eyüp Sabri Akgöl или Ohrili Eyüp Sabri) е турски офицер, общественик и политик от Македония, деец на Комитета за единение и напредък.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Охрид през 1876 година[1] затова носи прякора Охрили, тоест Охридчанинът. Завършва Военна академия през 1894 година. Включва се в младотурското движение. Военен командир е в Охрид и към 1908 година достига до чин кол ага (между капитан и майор). През 1907 година изсушава блатиста местност в Охрид и на следващата година започва изграждането на идадие – сграда, първоначално предназначена за гимназия за мюсюлмански и християнски деца, но завършена напълно в 1927 година.[2]
Еюп Сабри е един от офицерите, имащи ключова роля при избухването на Младотурската революция през юли 1908 година.[3] На 22 юли частите, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват верния на султан Абдул Хамид II военен командир Татар Осман паша.[4][5]
Участва в потушаването на опита за контрапреврат на султан Абдул Хамид ІІ от 1909 година. В Охрид Еюп Сабри строи и сградата на каймакама, председател е на общината и на младотурската партия.[6] През април 1910 година охридската махала, в която той построява училище и джамия (месджид), е наречена „Еюп Сабри бей“.[7] През май 1910 година напуска армията и е избран в ръководството на партията Комитет за единение и напредък. В следващите десетилетия се отдава на политическа дейност. Дълги години е депутат в османски и турски парламенти. Оставя спомени.
През 1926 – 1933 година води без успех съдебно дело за собствеността на сградата на Охридската гимназия.[8]
При въвеждането на фамилиите в Турция приема името Акгьол.
Еюп Сабри умира през 1950 година[1] в Цариград.
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- „Bir Esirin Hatıraları“ (Спомени на един затворник), Istanbul 1978
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Erik Jan Zürcher. The young Turk legacy and nation building: from the Ottoman Empire to Atatürk's Turkey, London: I.B. Tauris, 2010, p. 28, 314.
- ↑ Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913 – 1944, Охрид 2012, с. 65 – 71.
- ↑ Erik Jan Zürcher. The young Turk legacy and nation building: from the Ottoman Empire to Atatürk's Turkey, London: I.B. Tauris, 2010, p. 32, 35 – 37, 104.
- ↑ Mango, Andrew, Ataturk: The Biography of the Founder of Modern Turkey, 1999.
- ↑ Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 107 – 108.
- ↑ Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913 – 1944, Охрид 2012, с. 83.
- ↑ Osmanli Yönetiminde Makedonya (Македониjа во времето на османлиското владеење), Istanbul 2005, p. 20 – 21.
- ↑ Митрески, Павле. Охридската гимназиjа. Ризница на интелектуалци 1913 – 1944, Охрид 2012, с. 78 – 84.
