Жаир Болсонаро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жаир Болсонаро
Jair Bolsonaro
38-и президент на Бразилия
Мандат1 януари 2019 г. – 1 януари 2023 г.
Вицепрезидент
2019 – 2023Амилтон Моуран
ПредшественикМишел Темер
НаследникЛуис Инасио Лула да Силва
Лична информация
Роден
21 март 1955 година (67 г.)
РелигияКатолицизъм
СъпругаРоджерия Брага (разведен)
Ана Вале (разведен)
Мишел Рейналдо (ж. 2013)
Деца5
Полит. партияСоциаллиберална партия (до 2019)
Алианс за Бразилия (2019 г.)
ОбразованиеВоенна академия „Агулнас Неграс“
ПрофесияПолитик, военен
ПодписSignature of Jair Bolsonaro.svg
Уебсайтbolsonaro.com.br
Военна служба
Години1971 – 1988
ПреданостFlag of Brazil.svg Бразилия
Род войскиСухопътни сили
Военно званиеCapitão.png Капитан
Командвания8-а артилерийска група
9-а парашутна артилерийска група
Портал Портална икона Бразилия
Жаир Болсонаро в Общомедия

Жаир Месиас Болсонаро (на португалски: Jair Messias Bolsonaro) е бразилски политик и бивш офицер, бивш президент на Бразилия. Той е член на Камарата на депутатите, представляващ щата Рио де Жанейро от 1991 г. Член на Социаллибералната партия. Болсонаро встъпва в длъжност като 38-и президент на 1 януари 2019 г.

Роден в Глисерио, Сао Пауло, Болсонаро завършва Военната академия „Агулнас Неграс“ през 1977 г. и служи в полевите артилерийски и парашутни групи на бразилската армия. Той става известен на обществеността през 1986 г., когато написва статия за списание Veja, критикуваща ниските заплати на военните, след което е арестуван в продължение на 15 дни, въпреки че получава писма за подкрепа от колеги в армията. Оправдан 2 години по-късно.[1]

Болсонаро се присъединява към резервистите през 1988 г. с чин капитан и се кандидатира за общинския съвет в Рио де Жанейро същата година, като е избран за член на Християн-демократическата партия. През 1990 г. е избран в долната камара на Конгреса и впоследствие е преизбиран 6 пъти. По време на 27-годишния си мандат като конгресмен, Болсонаро става известен със силната си подкрепа за националния консерватизъм. Той е опонент на левичарските политики, включително еднополовите бракове,[2] абортите,[3] легализацията на наркотиците[4] и секуларизма. Във външната политика, той се застъпва за по-близки отношения със Съединените щати и Израел.[5][6] По време на президентската кампания през 2018 г., той започва да се застъпва за икономически либерализъм и про-пазарни политики. Поляризиращ и противоречив политик, неговите възгледи и коментари, които са описвани като крайнодесни и консервативни по природа, извличат както хвала, така и критика в Бразилия.[7][8][9][10]

Болсонаро обявява предварителната си кандидатура за президент през март 2016 г. като член на Социалхристиянската партия.[11] Той обаче напуска партията през 2018 г. и се присъединява към Социаллибералната партия, която стартира президентската си кампания през август 2018 г. с пенсионирания генерал Хамилтон Мурао като негов вицепрезидент. Той се представя като поддръжник на семейните ценности. Болсонаро е на първо място в първия тур на общите избори на 7 октомври 2018 г., като кандидатът на Партията на работниците – Фернандо Хадад е на второ място. Двамата кандидати отново се изправят един срещу друг на 28 октомври 2018 г., когато Жаир Болсонаро печели с 55% от гласовете.[12][13]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Болсонаро е роден на 21 март 1955 г. в Глисерио, Сао Пауло.[14] Той е от италиански и немски произход. От страната на баща си е правнук на италианци от Венето и Калабрия. Семейството на дядо му е от Венето, по-точно от град Ангуилара Венета, в провинция Падуа. Неговият прадядо, Виторио Болзонаро (фамилията е първоначално написана със З), е роден на 12 април 1878 г. Родителите на Виторио емигрират в Бразилия, когато е на 10, заедно със своята сестра Джована и неговия малък брат Транкил. Неговите баби и дядо се раждат в италианския град Лука, Тоскана и имигрират в Бразилия през 1890 г.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

В последната си година в гимназията, Болсонаро е приет в подготвителната школа на бразилската армия и след това е изпратен във военната академия, завършвайки през 1977 г. За кратко служи в парашутистките части на армията. Неговите висши офицери го описват като „амбициозен и агресивен“.[15]

Болсонаро през 1986 г.

Първото му публично появяване е през 1986 г., когато дава интервю за списание Veja. Болсонаро се оплаква от ниските заплати в армията и твърди, че Върховното командване съкращава служители, поради бюджетни намаления. Въпреки че е порицан от началниците си, Болсонаро получава похвала от колегите си офицери и техни съпруги, става име за много десничари, които се разочароват от новото цивилно демократично правителство на Бразилия.[16] Болсонаро служи в армията 17 години, достигайки ранга на капитан.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Болсонаро като общински съветник на Рио де Жанейро, 1990 г.

През 1988 г. той влиза в политиката, като общински съветник в Рио де Жанейро от Християн-демократическата партия. На изборите през 1990 г. е избран за федерален конгресмен от същата партия. Преизбиран е четири последователни пъти. През годините е свързан с няколко други бразилски политически партии. През 2014 г. е конгресменът, който печели най-много гласове в Рио де Жанейро с 464 000 гласа.[17]

По време на 26-те си години на служба в Бразилския национален конгрес, Болсонаро представя най-малко 171 законопроекта и едно конституционно изменение, като само два от тях са приети. Според Болсонаро, който твърди, че е преследван от леви партии, повечето конгресмени не гласуват според дневния ред, а „според кой е авторът на законопроекта“.[18]

През януари 2018 г. Болсонаро напуска Социалхристиянската партия и преминава в Социаллибералната партия (ПСЛ).[19] След приемането на Болсонаро, партията приема консервативни и десни позиции.[20][21]

Президентски избори през 2018 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юли 2018 г. Болсонаро е официално номиниран от Социаллибералната партия за кандидат президент за изборите през 2018 г.[22] Той е също подкрепен от Партия за обновяване на труда. Коалиционното име е „Бог преди всичко“ (Deus acima de todos). Въпреки че има две дела срещу него, Върховният избирателен съд на Бразилия ги отлага и кандидатурата му става официална на 6 август.[23]

Поддръжници на Болсонаро в Лондон, 7 октомври 2018 г.

Болсаноро обявява през август, че Хамилтон Мурао, пенсиониран генерал, ще бъде неговият вицепрезидент за предстоящите избори.[24]

Според политици, в началото на кампанията, Болсонаро умее да прихване тона си, като приема по-малко агресивен и конфронтационен стил. От икономическа гледна точка той започва да подкрепя идеята за по-малка намеса на правителството в икономиката (за разлика от това, което посочва в миналото, когато защитава политиките за развитие). От друга страна, той поддържа твърдата си позиция по отношение на престъпността и защитата на „традиционните семейни ценности“. Болсонаро също така заявява, че планира да намали данъците, особено върху наследствата и бизнеса, за да генерира растеж и да се справи с безработицата. Той също така обещава повече мерки за строги икономии и съкращения в държавните разходи, но не е ясен, като не посочва областите, където ще направи тези съкращения. Той също така споменава, че ще работи, за да намали размера и бюрокрацията на федералното правителство.[25] През октомври, Болсонаро обявява, че ще назначи либералния икономист Пауло Гедеш като финансов министър.[26]

На 9 август 2018 г. той присъства на първия президентски дебат за годината, организиран от телевизионната мрежа Rede Bandeirantes.[27] Седмица по-късно има още един дебат в RedeTV!. На 28 август той дава интервю за Jornal Nacional.[28][29]

Болсонаро в Камарата на депутатите, февруари 2014 г.
Болсонаро и Путин през 2019 г.
Болсонаро през 2020 г.

Болсонаро е първият кандидат за президентството, който успява да вдигне над 1 милион риала от дарения от обществеността по време на кампанията за 2018 г. През първите 59 дни той събира средно 17 000 на ден от дарения.[30]

След като кандидатът на работническата партия Луиш Инасио Лула да Силва е арестуван през април 2018 г., Болсонаро става водещ кандидат, според всички главни проучвания на общественото мнение, за президентските избори през тази година.[31][32] Проучване на Datafolha от септември например показва Болсонаро като водещ кандидат в първия тур с 28% имащи намерение да гласуват. По-скорошно проучване от Datafolha, проведено през седмицата, показва значително увеличение за Болсонаро, който има 40%, или 36%, когато са включени невалидни или празни гласове. Фернандо Хадад се класира на второ място с 25%, а Чиро Гомеш на трето място с 15%.[33]

Първият тур на изборите се състои на 7 октомври 2018 г., като Болсонаро е на първо място с 46% от гласовете (или 49,2 млн. души). Тъй като не успява да спечели общо 50% от валидните гласове, необходими за да спечели направо, той се изправя на балотаж пред втория Фернандо Хадад от Работническата партия във втория тур, който се провежда на 28 октомври 2018 г.[34]

Тогава Болсонаро спечелва изборите с 55,13% от гласовете, и е избран за 38-и президент на Бразилия. Той ще встъпи в длъжност на 1 януари 2019 г.[35]

Нападение на предизборен митинг[редактиране | редактиране на кода]

Моментът на нападението.

Болсонаро е намушкан в стомаха на 6 септември 2018 г., докато е на митинг и разговаря със съмишленици в град Жуиз ди Фора.[36] Първоначално синът му Флавио заявява, че раните на баща му са само повърхностни и той се възстановява в болницата.[37] Но по-късно заявява, че раните изглеждат по-лоши, отколкото първоначално се смята, а баща му най-вероятно няма да може да започне кампанията лично преди края на първия тур.[38] Той пише за състоянието на баща си, обяснявайки, че пробождането достига части от черния дроб, белия дроб и червата. Той също така заявява, че Болсонаро е загубил голямо количество кръв, пристигайки в болницата с тежка хипотония (кръвно налягане е 10/3, еквивалентно на 100/30 mmHg), но след това се е стабилизирал. Атаката е осъдена от повечето кандидати в президентската надпревара от двете страни на политическия спектър и от бразилския президент Мишел Темер.[39] В деня след нападението, Болсонаро е прехвърлен в израелската болница „Алберт Айнщайн“ в Сао Пауло по искане на семейството му. Според лекарите той е бил в „изключително стабилно“ състояние.[40]

Полицията арестува и идентифицира нападателя като Аделио Биспо де Оливейра, който според агенти по сигурността твърди, че е бил „на мисия от Бога“.[41] Той е бивш член на Партия на социализма и свободата между 2007 и 2014 г. Нейните социални мрежи включват политически критики както срещу Болсонаро, така и срещу Темер.[42]

На 29 септември, месец след атаката, Болсонаро е изписан от болницата и се връща в дома си в Рио де Жанейро. Състоянието му обаче го възпрепятства да се върне към кампанията до първия тур на президентските избори.[43] Когато напуска болницата, хиляди хора излизат по улиците в десетки градове в Бразилия, за да протестират срещу Болсонаро и политическите му позиции, пеейки „Ele não“ („Не и той!“).[44] Има и митинги в подкрепа на кандидата в 16 щата.[45]

Резултати от избори[редактиране | редактиране на кода]

Президент[редактиране | редактиране на кода]

Избори Кандидат Първи тур Втори тур
Гласове % Място Резултат Гласове % Място Резултат
2018 Жаир Болсонаро 49 276 990 46.0 #1 Балотаж 57 797 801 55.13 #1 Победа
2022 Жаир Болсонаро #2 Загуба Източник:[46]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Carvalho, Luiz Maklouf. O julgamento que tirou Bolsonaro do anonimato. // O Estado de São Paulo. 1 април 2018. Посетен на 8 октомври 2018. (на португалски)
  2. Bolsonaro: após união gay, próximo passo é legalizar pedofilia. // Посетен на 7 септември 2018.
  3. Bolsonaro, em Porto Alegre, confirma ser contra o aborto e a favor da redução da maioridade penal – Jornal O Sul. // 21 август 2015. Посетен на 7 септември 2018.
  4. Jair Bolsonaro: „Sou preconceituoso, com muito orgulho“. // revistaepoca.globo.com. Посетен на 7 септември 2018.
  5. Wierson, Arick. Will Brazil's Jair Bolsonaro Become Trump's New Best Friend?. // The Observer. 7 октомври 2018. Посетен на 11 октомври 2018.
  6. Staff. Brazil's Workers' Party likens pro-Israel presidential front-runner to Hitler. // The Times of Israel. 6 октомври 2018. Посетен на 11 октомври 2018.
  7. Brooke, James. Conversations/Jair Bolsonaro; A Soldier Turned Politician Wants To Give Brazil Back to Army Rule. // Посетен на 7 септември 2018.
  8. Editorial Board. Brazilian Swamp Drainer. // Wall Street Journal. 8 октомври 2018. Посетен на 11 октомври 2018.
  9. O inquietante 'fenômeno Bolsonaro'. // brasil.elpais.com. Посетен на 18 юни 2017. (на португалски)
  10. Brazil's congress starts to reform itself. // The Economist. 14 октомври 2017.
  11. Jair Bolsonaro é apresentado como pré-candidato à Presidência da República. // Extra, Globo. Посетен на 8 октомври 2018. (на португалски)
  12. Brazil’s far-right candidate takes big lead in presidential election. // The Washington Post. Посетен на 7 октомври 2018.
  13. Bolsonaro é o novo Presidente do Brasil
  14. Godoy, Marcelo. Um fantasma ronda o Planalto. // O Estado de S. Paulo. 2 април 2017.
  15. Bolsonaro era agressivo e tinha 'excessiva ambição', diz ficha militar. // Посетен на 7 септември 2018.
  16. Capitão Bolsonaro, a história esquecida – Observatório da Imprensa – Você nunca mais vai ler jornal do mesmo jeito. // 6 април 2011. Посетен на 7 септември 2018.
  17. Bolsonaro (PP) é o deputado federal com maior número de votos no RJ – Notícias – UOL Eleições 2014. // UOL Eleições 2014. Посетен на 29 октомври 2018. (на португалски)
  18. "Câmara aprova pela primeira vez emenda de Jair Bolsonaro". Посетен на 1 август 2018.
  19. Deputado Jair Bolsonaro deixa o PSC e se filia ao PSL. // Pleno, 5 януари 2018. Посетен на 16 септември 2018. (на португалски)
  20. Com chegada de Bolsonaro, Livres anuncia saída do PSL, Estado de S. Paulo, Посетен на 28 октомври 2018
  21. Como o PSL tomou espaço da centro-direita na Câmara, Nexo Jornal, Посетен на 28 октомври 2018
  22. PSL oficializa candidatura de Jair Bolsonaro à Presidência, mas adia definição de vice. // Посетен на 7 септември 2018.
  23. TSE aprova por unanimidade candidatura de Bolsonaro à Presidência. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  24. Bolsonaro anuncia general Hamilton Mourão como vice. // G1. 5 август 2013. Посетен на 21 август 2018.
  25. Em encontro com empresários, Bolsonaro promete gestão austera e e corte de impostos. // G1. 4 юли 2018. Посетен на 8 септември 2018.
  26. Bolsonaro anuncia nomes de três ministros em eventual governo, Estadão, Посетен на 15 октомври 2018
  27. Band faz primeiro debate com candidatos ao Planalto nesta quinta. // Folha.uol.com.br. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  28. Oito presidenciáveis discutem propostas de governo no segundo debate da campanha eleitoral de 2018. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  29. Jair Bolsonaro (PSL) é entrevistado no Jornal Nacional. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  30. Bolsonaro é 1º presidenciável a arrecadar mais de R$ 1 milhão em vaquinha. // UOL Eleições. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  31. Will Brazil's Next President be a Far-Right Nationalist?. // Foreign Affairs. Посетен на 30 септември 2018.
  32. Brooks, Brad. A Disciple of Brazil's Dictatorship Moves Closer to the Presidency. // Reuters, 5 октомври 2018. Посетен на 5 октомври 2018.
  33. Datafolha para presidente, votos válidos: Bolsonaro, 40%; Haddad, 25%; Ciro, 15%; Alckmin, 8%. // G1. Посетен на 7 октомври 2018.
  34. Jair Bolsonaro: Far-right candidate wins first round of Brazil election. // BBC. Посетен на 8 октомври 2018.
  35. Jair Bolsonaro, Far-Right Populist, Elected President of Brazil. // The New York Times. Посетен на 28 октомври 2018.
  36. Londoño, Ernesto. Brazil Presidential Candidate Jair Bolsonaro Is Stabbed at Campaign Rally. // The New York Times. 6 септември 2018. Посетен на 6 септември 2018. (на английски)
  37. Phillips, Dom. Jair Bolsonaro: Brazil's far-right presidential hopeful stabbed at campaign rally. // the Guardian. 6 септември 2018. Посетен на 6 септември 2018. (на английски)
  38. Stabbed Brazil politician 'lost 40% blood'. // BBC News. 8 септември 2018. Посетен на 9 септември 2018. (на английски)
  39. Bolsonaro leva facada em MG: veja repercussão. // G1.com. 6 септември 2018. Посетен на 6 септември 2018. (на португалски)
  40. Jair Bolsonaro é internado no Hospital Albert Einstein, em SP. // G1. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  41. Brazilian presidential candidate stabbed at campaign rally. // NBC News. 6 септември 2018. Посетен на 7 септември 2018.
  42. Quem é o autor do ataque a Bolsonaro. // El País Brasil. Посетен на 7 септември 2018. (на португалски)
  43. Bolsonaro recebe alta e deixa hospital em São Paulo. // G1. Посетен на 30 септември 2018. (на португалски)
  44. Thousands protest leading far-right presidential candidate in Brazil. // Global News. Посетен на 30 септември 2018.
  45. Manifestações a favor de Bolsonaro ocorrem em 16 estados. // G1. Посетен на 30 септември 2018.
  46. Mapa da apuração no Brasil. // Посетен на 8 октомври 2018. (на португалски)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jair Bolsonaro“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​