Жак Льо Гоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жак Льо Гоф
Jacques Le Goff
френски историк
Роден
Починал

Образование Екол нормал
Парижки университет
Научна дейност
Област История
Образование École Normale Supérieure
Работил в EHESS

Уебсайт

Жак Льо Гоф (на френски: Jacques Le Goff) е френски историк медиевист, един от най-ярките представители на Школата „Анали“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1924 г. в Тулон.

Остава верен на концепцията за тоталната история, създадена от Люсиен Февър и Марк Блок. Първи директор на Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales) (от 1975 до 1977 г.).

Научен консултант е на филма „Името на розата“, екранизация на едноименния роман на Умберто Еко.

През ноември 1993 г. става почетен доктор на Варшавския университет[1], през април 1998 г. – на Карловия университет в Прага[2], а през октомври 2000 г. – на Университета в Павия.

Почетен доктор е също на Букурещкия университет, Будапещенския университет, Университета в Клуж, Еврейския университет в Йерусалим, Католическия университет в Лувен, Университета в Павия и Римския университет „Ла Сапиенца“.

Умира на 1 април 2014 г. в Париж.[3]

Научни интереси и позиции[редактиране | редактиране на кода]

Жак Льо Гоф е специалист по XIII век, автор на биографии на Свети Луи IX и на Франциск Асизки. Агностикът Льо Гоф заема неутрална позиция между религиозната апология и атеистичната критика на Средните векове. Той е привърженик на концепцията за Средновековието като особена цивилизация, различаваща се както от Античната, така и от Модерната.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Les intellectuels au Moyen Âge, Le Seuil, 1957.
  • Marchands et banquiers au Moyen Âge, Le Seuil, 1957.
  • Hérésie et sociétés dans l’Europe pré-industrielle, XIe-XVIIIe siècle: communications et débats du colloque de Royaumont, EHESS, 1968.
  • Les propos de Saint Louis, Gallimard, 1974.
  • Pour un autre Moyen Âge, Gallimard, 1977.
  • La nouvelle histoire (заедно с Жак Ревел), Editions Retz, 1978.
  • La naissance du purgatoire, Gallimard, 1981.
  • L’imaginaire médiéval, Gallimard, 1985.
  • La bourse et la vie, Hachette Littératures, 1986.
  • Crise de l’urbain, futur de la ville: actes, Economica, 1986.
  • Intellectuels français, intellectuels hongrois, XIIe-XXe siècle, Editions du CNRS, 1986.
  • Faire de l’histoire (съставител, заедно с Пиер Нора), 3 тома, Gallimard, 1986.
  • Histoire et mémoire, Gallimard, 1988.
  • L'État et les pouvoirs, (съставител), Seuil, 1989.
  • Histoire de la France religieuse (съставител, заедно с Рене Ремон), 4 тома, Seuil, 1988 – 1992.
  • Gallard, passeport 91 – 92: une œuvre d’art à la rencontre de..., Fragments, 1992.
  • Le XIIIe siècle: l’apogée de la chrétienté, Bordas, 1992.
  • La vieille Europe et la nôtre, Seuil, 1994.
  • L’Homme médiéval (редактор), Seuil, 1994.
  • Saint Louis, Gallimard, 1995.
  • L’Europe racontée aux jeunes, Seuil, 1996.
  • Une vie pour l’histoire (срещи с Марк Оргон), La Découverte, 1996.
  • La civilisation de l’Occident Médiéval, Flammarion, 1997.
  • Pour l’amour des villes (заедно с Жан Льобрюн), Textuel, 1997.
  • Le Moyen Âge aujourd’hui, Léopard d’Or, 1998
  • Un autre Moyen Âge, Gallimard, 1999.
  • Saint François d’Assise, Gallimard, collection " à voix haute ", 1999 (CD)
  • Dictionnaire raisonné de l’Occident médiéval (заедно с Жан-Клод Шмид), Fayard, 1999
  • Un Moyen Âge en images, Hazan, 2000
  • Le sacre royal à l'époque de Saint-Louis, Gallimard, 2001
  • Marchands et banquiers du Moyen Âge, PUF, 2001.
  • Cinq personnages d’hier pour aujourd’hui: Bouddha, Abélard, saint François, Michelet, Bloch, La Fabrique, 2001.
  • De la pertinence de mettre une œuvre contemporaine dans un lieu chargé d’histoire, Le Pérégrinateur, 2003.
  • À la recherche du Moyen Âge, Louis Audibert, 2003
  • Une histoire du corps au Moyen Âge (заедно с Никола Трюон), Liana Lévi, 2003
  • Le Dieu du Moyen Âge, Bayard, 2003.
  • L’Europe est-elle née au Moyen Âge?, Seuil, 2003.
  • Un long Moyen Âge, Paris, Tallandier, 2004.
  • Héros du Moyen Âge, Le roi, le saint, au Moyen Âge, Gallimard Quarto, 2004.
  • Héros et merveilles du Moyen-âge, Seuil, 2005.
  • Le Moyen Âge et l’argent: Essai d’anthropologie historique, Paris: Perrin,‎ 2010
  • À la recherche du temps sacré, Jacques de Voragine et la Légende dorée, Paris: Perrin, 2011
  • Faut-il vraiment découper l'histoire en tranches?, Paris: Seuil, 2014

Публикации на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Жак Льо Гоф. Интелектуалците през Средновековието. Превод от френски Мария Дракова. София: УИ „Климент Охридски“, 1993, 160 с.
  • Жак Льо Гоф. Търговци и банкери през Средновековието. София: Одри, 1993, 128 с. (ISBN 954-9904-07-5)
  • Жак Льо Гоф. „Бележки върху романа на Умберто Еко „Островът от вчера“. (Превод от френски Марта Ганчева). – „Литературен вестник“, год.VI, 18 – 24 септември 1996, бр. 28, с. 6.
  • Жак Льо Гоф. „История“. (Превод от френски Олга Николчева.) – В: сб. Духът на Анали. София: Критика и хуманизъм, 1997.
  • Жак Льо Гоф. „Съвременният прелом в паметта“. (Превод от френски Олга Николчева.) – В: сб. Духът на Анали. София: Критика и хуманизъм, 1997.
  • Жак Льо Гоф. Въображаемият свят на Средновековието. (есета). Превод от френски Елка Русева. Научна редакция и предговор проф. д-р Елка Бакалова. Предговор на Жак Льо Гоф към българското издание. София: Агата-А, 1998, 408 с. (ISBN 954-540-011-0)[4]
  • Жак Льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. Превод от френски Тереза Михайлова, Калина Тодорова, Мариана Стругарова. Научна редакция и предговор проф. д-р Иван Божилов. Консултанти проф. д-р Елка Бакалова, Валя Маслинкова. София: Агата-А, 1999, 624 с. (ISBN 954-540-010-2)
  • Жак Льо Гоф. Европа, да се запознаем. София: Хемус, 2001, 96 с. (ISBN 954-428-209-2)
  • Жак Льо Гоф. Европа, да се запознаем. София: Рива, 2007, 118 с. (ISBN 978-954-320-127-3)
  • Жак Льо Гоф. Средновековието. Как да го обясним на децата. Превод от френски Виолета Йончева. София: Рива, 2007, 80 с. (ISBN 978-954-320-103-7)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]