Жак Рансиер
|
Жак Рансиер Jacques Rancière |
|
|---|---|
| френски философ | |
 Жак Рансиер на конференция в Севиля, Испания, 2006 |
|
|
|
|
| Роден | |
|
|
|
| Образование | Екол нормал |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на 20 век |
| Школа | континентална философия, марксизъм, структурализъм |
| Интереси | политика, естетика |
| Идеи | „театрокрация“ (théâtrocratie), „визуална естетика“, „радикално равенство“ |
| Повлиян | Платон, Аристотел, Карл Маркс, Гюстав Флобер, Стефан Маларме, Вирджиния Улф, Жан-Пол Сартър, Хана Аренд, Луи Алтюсер, Мишел Фуко |
| Повлиял | Ернесто Лакло, Славой Жижек |
| Жак Рансиер в Общомедия | |
Жак Рансиер (на френски: Jacques Rancière, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.
Добива известност още на 25-годишна възраст като съавтор във влиятелния колективен труд Четене на Капиталът [1]. При майските събития през 1968-а се разграничава от марксистите и оттогава следва собствена философска линия, донякъде сходна с идеите на Франкфуртската школа. Социалното битие, еманципацията, политиката и естетиката са устойчиви теми в неговите трудове. Рансиер е автор на повече от 30 монографии, превеждани на множество езици.
Името на Жак Рансиер добива популярност през 2006 г. след като кандидатката в президентските избори Сеголен Роял го назовава като свое предпочитание сред съвременните философи. [2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- La Leçon d'Althusser, Paris: Gallimard,1975; La Fabrique édition, 2012.
- La Nuit des prolétaires. Archives du rêve ouvrier, Fayard 1981, Hachette Pluriel (Poche), 1997
- Le Philosophe et ses pauvres, Fayard, 1983, Flammarion (Poche), 2007 et 2010
- Louis-Gabriel Gauny: le philosophe plébéien (édition de Jacques Rancière), Presses universitaires de Vincennes, 1985
- Le Maître ignorant: Cinq leçons sur l'émancipation intellectuelle, Fayard 1987 – 10/18 Poche, 2004
- Les Noms de l'histoire. Essai de poétique du savoir, Le Seuil, 1992
- Mallarmé, la politique de la sirène, Hachette, 1996
- Aux bords du politique, Osiris, 1990; Folio, 2003
- La Mésentente, Galilée, 1995
- La Chair des mots. Politique de l'écriture, Galilée, 1998
- La Parole muette. Essai sur les contradictions de la littérature, Hachette, 1998
- La Fable cinématographique, Le Seuil
- Le Partage du sensible, La Fabrique, 2000
- L'Inconscient esthétique, La Fabrique, 2001
- Le Destin des images, La Fabrique, 2003
- Malaise dans l'esthétique, Galilée, 2004
- L'Espace des mots: De Stéphane Mallarmé à Marcel Broodthaers, Musée des Beaux Arts de Nantes, 2005
- La Haine de la démocratie, La Fabrique, 2005
- Chronique des temps consensuels, Le Seuil, 2005
- Politique de la littérature, Galilée, 2007
- Le Spectateur émancipé, La Fabrique, 2008
- Les Écarts du cinéma, La Fabrique, 2011
- Aisthesis, Scènes du régime esthétique de l'art, Galilée, 2011
- Le fil perdu, La Fabrique, 2014
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Louis Althusser, Étienne Balibar, Roger Establet, Pierre Macherey et Jacques Rancière, Lire le Capital, Paris: Éditions François Maspero, novembre 1965 (преиздаден през 1996 г. – Paris: PUF, ISBN 2-13-046875-6
- ↑ Patrice Bollon, "Jacques Rancière, the philosopher who inspires Ségolène Royal", Paris Match, Dec. 14-20, 2006, p.34.((en))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Статии
- "Расизъм: Една страст отгоре (Жак Рансиер)" ((bg))
- "Жак Рансиер: „Изборите не са демокрацията“" ((bg))
- "Полезните идиоти на Националния фронт – интервю с Жак Рансиер" ((bg))
- "Представителството срещу демокрацията: Жак Рансиер за Френските Президентски Избори" ((bg))
- "Жак Рансиер: Омраза към демокрацията" ((bg))
За него
- Jacques Rancière, l'indiscipliné. специална книжка на списание Labyrinthe, 2004 ((fr))
- With and Around Jacques Rancière. сп. Art and Research, Vol. 2, No. 1, Summer 2008 ((en))
- Juha Suoranta, „Jacques Rancière on Radical Equality and Adult Education“, The Encyclopaedia of Philosophy of Education, 2010 ((en))
- Luka Arsenjuk, „On Jacques Rancière“, сп. Eurozine, 1 март 2007 ((en))
- Eugene Wolters, „Who the fuck is Jacques Ranciere?“, сп. Critical Theory, 28 март 2013 ((en))
|
