Жак Рансиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жак Рансиер
Jacques Rancière
френски философ
Жак Рансиер на конференция в Севиля, Испания, 2006
Жак Рансиер на конференция в Севиля, Испания, 2006

Роден

Образование Екол нормал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Школа континентална философия, марксизъм, структурализъм
Интереси политика, естетика
Идеи „театрокрация“ (théâtrocratie), „визуална естетика“, „радикално равенство“
Повлиян Платон, Аристотел, Карл Маркс, Гюстав Флобер, Стефан Маларме, Вирджиния Улф, Жан-Пол Сартър, Хана Аренд, Луи Алтюсер, Мишел Фуко
Повлиял Ернесто Лакло, Славой Жижек
Жак Рансиер в Общомедия

Жак Рансиер (на френски: Jacques Rancière, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.

Добива известност още на 25-годишна възраст като съавтор във влиятелния колективен труд Четене на Капиталът [1]. При майските събития през 1968-а се разграничава от марксистите и оттогава следва собствена философска линия, донякъде сходна с идеите на Франкфуртската школа. Социалното битие, еманципацията, политиката и естетиката са устойчиви теми в неговите трудове. Рансиер е автор на повече от 30 монографии, превеждани на множество езици.

Името на Жак Рансиер добива популярност през 2006 г. след като кандидатката в президентските избори Сеголен Роял го назовава като свое предпочитание сред съвременните философи. [2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • La Leçon d'Althusser, Paris: Gallimard,1975; La Fabrique édition, 2012.
  • La Nuit des prolétaires. Archives du rêve ouvrier, Fayard 1981, Hachette Pluriel (Poche), 1997
  • Le Philosophe et ses pauvres, Fayard, 1983, Flammarion (Poche), 2007 et 2010
  • Louis-Gabriel Gauny: le philosophe plébéien (édition de Jacques Rancière), Presses universitaires de Vincennes, 1985
  • Le Maître ignorant: Cinq leçons sur l'émancipation intellectuelle, Fayard 1987 – 10/18 Poche, 2004
  • Les Noms de l'histoire. Essai de poétique du savoir, Le Seuil, 1992
  • Mallarmé, la politique de la sirène, Hachette, 1996
  • Aux bords du politique, Osiris, 1990; Folio, 2003
  • La Mésentente, Galilée, 1995
  • La Chair des mots. Politique de l'écriture, Galilée, 1998
  • La Parole muette. Essai sur les contradictions de la littérature, Hachette, 1998
  • La Fable cinématographique, Le Seuil
  • Le Partage du sensible, La Fabrique, 2000
  • L'Inconscient esthétique, La Fabrique, 2001
  • Le Destin des images, La Fabrique, 2003
  • Malaise dans l'esthétique, Galilée, 2004
  • L'Espace des mots: De Stéphane Mallarmé à Marcel Broodthaers, Musée des Beaux Arts de Nantes, 2005
  • La Haine de la démocratie, La Fabrique, 2005
  • Chronique des temps consensuels, Le Seuil, 2005
  • Politique de la littérature, Galilée, 2007
  • Le Spectateur émancipé, La Fabrique, 2008
  • Les Écarts du cinéma, La Fabrique, 2011
  • Aisthesis, Scènes du régime esthétique de l'art, Galilée, 2011
  • Le fil perdu, La Fabrique, 2014

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Louis Althusser, Étienne Balibar, Roger Establet, Pierre Macherey et Jacques Rancière, Lire le Capital, Paris: Éditions François Maspero, novembre 1965 (преиздаден през 1996 г. – Paris: PUF, ISBN 2-13-046875-6
  2. Patrice Bollon, "Jacques Rancière, the philosopher who inspires Ségolène Royal", Paris Match, Dec. 14-20, 2006, p.34.((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии

За него