Жак Рубо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак Рубо
Jacques Roubaud
литератор и математик
Жак Рубо (2010)
Жак Рубо (2010)

Роден
Жак Рубо в Общомедия

Жак Рубо (на френски: Jacques Roubaud; роден през 1932) е френски писател, математик и университетски преподавател. От 1966 г. Рубо е член на литературния кръжок Улипо и председател на Асоциацията „Жорж Перек“. Той е един основателите на ALAMO (литературна работилница, използваща математика и програмиране).

Разочарован от литературна дисциплина, предлагана в системата на висшето образование, той защитава втори докторат по математика и става университетски преподавател. Между 1971 и 1990 г. е професор по математика в Университет Париж-X: Нантер.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Поезията на Жак Рубо рано е забелязана от Луи Арагон, който го окуражава да пише.[1]

Творчеството на Жак Рубо се отличава с жанрово многообразие, както изключително разнообразни са и неговите интереси. Той е последовател на математическите идеи на Бурбаки, активен играч на Го, пише литературна критика и превежда поезия от английски език. Сред неговите преводи на френски е и знаменитото произведение на Луис Карол „На лов за Снарк“. Подобно на мнозина писатели привърженици на движението Улипо Рубо се занимава със създаване на текстове при спазване на причудливи ограничения.

В 1989 г. Рубо издава първата от шестте части на своя проект Големият Лондонски пожар, който завършва през 2008 г.[2]

Жак Рубо определя себе си като „композитор в областта на математиката и поезията“.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Véronique Montémont, Jacques Roubaud: l'amour du nombre, Presses universitaires du Septentrion, coll. „Perspectives“, 2004
  • Jean-Jacques Poucel, Jacques Roubaud and the Invention of Memory, NCSRLL, University of North Carolina Press, 2006
  • Christophe Reig, Mimer, Miner, Rimer: le cycle romanesque de Jacques Roubaud - préface de Bernard Magné, New-York/Amsterdam, Rodopi, coll. „Faux-Titre“ n° 275, 2006
  • Jacques Roubaud, Roubaud — Rencontre avec Jean-François Puff, éditions Argol, 2008
  • Christophe Reig, „Jacques Roubaud, piéton de Paris - échantillons de mémoire urbaine“, Relief, mars 2008, Paris, Lieu de mémoire
  • Jacques Jouet, „Lire Jacques Roubaud“, pages 40, 41 et 42 de la revue Les Nouvelles d'Archimède n° 52, octobre 2009
  • Agnès Disson et Véronique Montémont (dir.), Jacques Roubaud, compositeur de mathématique et de poésie, Éditions Absalon, 2011
  • Hélène Giannecchini, „Paris, en tranches comme une orange“, в Area Revue n° 25, page 177 sq., 2011

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Първата му поетическа книга е издадена, когато е 12-годишен: Poésies juvéniles (janvier 1942-novembre 1944), Montpellier: Éd. C.G.C., 1944.
  2. Le Grand Incendie de Londres, Paris: Seuil (coll. Fiction & Cie), 2009 съдържа първите 5 части, а последната е La dissolution, récit, Nous Eds, 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]