Жал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пиета на Микеланджело Буонароти

Жалостта е съчувствена скръб, предизвикана от страданието на другите, и се използва в сравним смисъл със състрадание, съболезнование или съпричастност – думата, произлизаща от латинското pietās (etymon – от благочестие). Изпитването на жал, насочена към себе си, е самосъжаляване.

Могат да се разграничат два различни вида жал, „благосклонна жал“ и „презрителна жал“, където чрез неискрена, унизителна употреба, жалта се използва за обозначаване на чувства на превъзходство, снизхождение или презрение.[1]

Психологически произход[редактиране | редактиране на кода]

Психолозите виждат произхода на жалостта, възникваща в ранното детство от способността на бебето да се идентифицира с другите.[2]

Психоанализата вижда по-сложен път към (поне някои форми) жалост за възрастни чрез сублимацията на агресията – жалостта служи като вид магически жест, предназначен да покаже колко снизходително трябва да бъде третиран от собствената си съвест.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stuff Pity!
  2. D Goleman, Emotional Intelligence (London 1995) p. 98 – 9
  3. O Fenichel, The Psychoanalytic Theory of Neurosis (London 1946) p. 476
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​