Жамбълска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жамбълска област
Жамбыл облысые
      
Герб
Zhamb obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Тараз
Площ 144 264 km²
Население (2019) 1 125 442 души
7,8 души/km²
Райони 10 + 1
Губернатор Аскар Мирзахметов
Жамбълска област в Общомедия

Жамбълска област (на казахски: Жамбыл облысы; на руски: Жамбылская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 144 264 km² (10-то място по големина в Казахстан, 5,3% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 125 442 души[1] (5-то място по население в Казахстан, 6,12% от нейното население). Административен център град Тараз. Разстояние от Нурсултан до Тараз 1153 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Град Тараз е утвърден за градско селище под името Аулие-Ата през 1864 г. (от 1938 г. Джамбул, от 8 януари 1993 г. Тараз). Останалите три град в областта са признати за такива по време на съветската власт: Шу (1960 г.), Каратау (1963 г.), Жанатас (1969 г.). Жамбълска област е образувана под името Джамбулска област на 14 октомври 1939 г. от 9 района от Южноказахстанска област и 3 района от Алма-Атинска област. На 4 май 1993 г. е преименувана на Жамбълска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Жамбълска област е разположена в южната част на Казахстан. На юг граничи с Чуйска и Таласка област на Киргизстан, на запад – с Туркестанска област, на север – с Карагандинска област и на изток – с Алматинска област. В тези си граници заема площ от 144 264 km² (10-то място по големина в Казахстан, 5,3% от нейната площ). Дължина от запад на изток 500 km, ширина от север на юг 400 km.[2]

Като цяло територията на областта е предимно равнинна. Цялата северна част (около 1/3 от площта ѝ) се заема от глинестата пустиня Бетпак Дала, която се спуска със стръмен откос на юг към долината на река Чу. Южно и западно от реката е разположена пясъчната пустиня Мойънкум със своите дълги пясъчни валове и дюни. В югозападната част се простира хребета Каратау (крайно северозападно разклонение на Тяншан) с височина до 1660 m, а на изток и югоизток са хребетите Желтау и Айнау (до 1506 m), части от Чу-Илийските планини. Най-южните части на областта са заети от северния склон на Киргизкия хребет (Северозападен Тяншан) с максимална височина 4167 m (42°25′28″ с. ш. 73°25′18″ и. д. / 42.424444° с. ш. 73.421667° и. д.), издигаща се на границата с Киргизстан.[2]

За северната равнинна част на областта е характерен рязко континенталния климат с относително студена зима (средна януарска температура от -10°С до -14°С) и горещо и сухо лято (средна юлска температура 25 – 27°С). Годишната сума на валежите е 100 – 200 mm. В предпланинската зона климатът е по-мек (средна януарска температура от -5°С до -8°С, средна юлска 20 – 22°С), сумата на валежите е до 350 mm, а в планините от 500 – 600 до 700 – 900 mm. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) в равнинните и предпланински райони е 200 – 225 денонощия, като годишната сума на положителните температури е от 3100°С на север до 4000°С на юг.[2]

Речната мрежа в областта е рядка. Северната част е почти лишена от повърхностен отток, като на на отделни места се срещат временни потоци. Основните реки са Чу, Талас, Аса и други по-малки, които се стичат основно от Киргизкия хребет и се губят в пясъците на Мойънкум или водите им напълно се използват за напояване. В североизточните предели на областта попада югозападната (сладководна) част на голямото езеро Балхаш, а други по-големи (някои от тях временни) езера са Бийликол, Аккол, Ашчъкол.[2]

Почвената и растителната покривка в областта е разнообразна. Равнините и ниските предпланински части (до височина 800 m) са заети от пелиново-солянкова растителност, развита върху сивокафяви пустинни почви, като на места има такири и солончаци, а по пясъчните дюни расте саксаул. По долините на реките има малки галерийни гори и тръстики. На височина от 800 до 1500 m върху сивоземни почви са развити пелиново-тревисти и коилово-типчакови степи, сменящи се по-нагоре с планински тревисти степи. Тези територии са основните земеделски райони на областта. От 1500 – 1700 до 2000 m върху планински кестеняви почви са разпространени планински тревисти степи и редки гори от осика и тяншански смърч. В Киргизкия хребет районите над 2100 m са заети от субалпийски и алпийски пасища. В пустините има много гризачи: пясъчен лалугер, различни видове пустинни мишки, зайци; копитни: антилопа джейран, сърна (в малките горички по долините на реките), сайга, в планините – планински козел, архар (планински овен); хищници: вълк, лисица корсак, язовец, невестулка. Долините на реките Чу и Талас се обитават от диви свине. Влечугите са представени от змии, костенурки, гущери и др., а безгръбначните – от фаланга, каракурт, тарантула, скорпион.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Жамбълска област област е наброявало 1 125 442 души (6,12% от населението на Казахстан). Гъстота 7,89 души/km². Етнически състав: казахи 72,73%, руснаци 9,78%, дунгани 5,20%, турци 3,05%, узбеки 2,53%, кюрди 1,37%, азербайджанци 1,13% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Жамбълска област се дели на 10 административни района, 4 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 3 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.

Административно-териториално деление на Жамбълска област
Административно-териториално деление на Жамбълска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Тараз
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Тараз 188 357 791 гр. Тараз 357 791 -
Административен район
1.Байзакски район 4 500 105 948 с. Саръкемер 31 435 16
2.Жамбълски район 4 300 82 902 с. Асса 8 640 24
3.Жуалински район 4 200 52 169 с. Бауържан Момъшули 11 525 69
4.Кордайски район 8 973 143 827 аул Кордай 25 542 301
5.Меркенски район 7 100 84 760 с. Мерке 11 905 163 Гранитогорск
6.Мойънкумски район 50 400 32 539 аул Мойънкум 8 607 371
7.Рискуловски район 10 500 64 512 аул Кулан 13 554 127
8.Сарисуски район 31 300 44 184 гр. Жанатас 22 307 179
9.Таласки район 12 200 55 117 гр. Каратау 30 201 109
10.Шуски район 12 000 101 693 аул Толе би 21 104 240 гр. Шу

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]