Жамила Колономос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жамила Колономос
Жамила Колономос
югославска партизанка

Родена
Починала

Образование Скопски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Жамила Колономос в Общомедия

Жамила Исак Колономос (на македонска литературна норма: Жамила Исак Колономос) е югославска партизанка, деятелка на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, университетска преподавателка и общественичка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 18 юни 1922 година в град Битоля в семейство на евреи, преселени от Янина. Влиза в СКМЮ, а от април 1942 година е и член на ЮКП. През април 1943 година влиза в Битолския народоосвободителен партизански отряд Гоце Делчев. По-късно е заместник-политически комисар на първа македонско-косовска ударна бригада и заместник-политически комисар на Четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ. От декември 1944 година е член на Покрайненския комитет на СКМЮ за Македония и член на Окръжния комитет на МКП за Битоля. Сътрудничи на вестник „Народен войник“. След Втората световна война завършва Философския факултет на Скопския университет в катедрата по френски език и литература. Влиза в Антифашисткия фронт на жените на Македония и е секретар на Окръжния народен комитет в Тетово. На първия конгрес на МКП става кандидат-член на ЦК на МКП, а на втория конгрес е избрана за член на ЦК на МКП, като е преизбирана на третия и на четвъртия. Става член на Агитпроп на ЦК на МКП и на Кадровата комисия на ЦК на МКП. Републикански пратеник в Събранието на Социалистическа република Македония. През 1962 година е избрана за почетен професор в Катедрата за романска филология към Философския факултет на Скопския университет. Носител на Партизански възпоменателен медал 1941 година и Орден на братството и единството със златен венец.[2][1] Омъжена е за македонския поет Аврам Садикарио. Умира в Скопие на 18 юни 2013 година, на 91-вия си рожден ден.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пословице, изреке и приче Сефарда, Београд, 1978;
  • Евреите во Македонија во Втората светска војна (1941-1945), т. 1-2, Скопие, 1986 (съредактор);
  • 500 години од еврејско-шпанскиот јазик во Македонија, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 53-64;
  • Миграциите на Евреите во Македонија од античко време до денес, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 77-85;
  • Учеството на Евреите од Македонија во народноослободителното движење и револуцијата, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопје, 1995, 102-147;
  • Евреите во Македонија и нивниот јазик, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 224-249;
  • Морфологија на еврејско-шпанските говори во Битола и Скопие, Сефардски одгласи. Студии и сеќавања за Евреите во Македонија, Скопие, 1995, 250-270;
  • Евреите во Македонија и нивниот јазик, Јазиците на почвата на Македонија, МАНУ, Скопје, 1996, 111-126;
  • Морфологија на еврејско-шпанските говори во Битола и Скопие, Јазиците на почвата на Македонија, МАНУ, Скопие, 127-138;
  • Sinteyas de los sefardes de la Makedonia: memoria, uzos, mantinision, Скопје, 2005;
  • Еврејските заедници во Македонија до 1941 година, Скопските Евреи, Скопје, 2002, 7-51;
  • Monastir without Jews, New York, 2008 (спомени).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола.. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 95.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 717-718. (на македонска литературна норма)
     Портал „Македония“         Портал „Македония