Жана Овернска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жана Овернска
Jeanne Ire d'Auvergne
кралица на Франция
Joan Countess of Auvergne or Jeanne de Boulogne.jpg
Родена
Починала

Религия християнство
Предшественик Бланш д’Еврьо
Наследник Жана дьо Бурбон
Други титли графиня на Оверн и Булон
CoA of Jeanne of Auvergne.png
Семейство
Съпруг Филип Бургундски (1338)
Жан II (19 февруари 1350)
Деца Филип I
Жана Овернска в Общомедия

Жана I Овернска (на френски: Jeanne I. d’Auvergne; * 8 май 1326; † 29 септември 1360) е графиня на Оверн и Булон от 1332 г. и кралица на Франция, като втора съпруга на крал Жан ІІ Добрия.

Произход и брак с Филип Бургундски[редактиране | редактиране на кода]

Сватбата на Филип с Жана, миниатюра от 15 век (изображенията са фиктивни и не представляват историческата реалност)

Дъщеря е на Гийом XII д’Оверн и Маргарита д’Еврьо. Жана I наследява баща си през 1332 година.

На 26 септември 1338 година се омъжва за Филип Бургундски – син на херцога Одо ІV. Филип приема титулите граф на Оверн и Булон. Раждат им се три деца:

  • Жана (1344 – 1360)
  • Маргарита (умира млада)
  • Филип I Руврски (1346 – 1361), херцог на Бургундия.

През 1346 година Филип загива в резултат на нещастен случай при обсадата на Егильон. След смъртта на свекъра си през 1350 година Жана става регент на Бургундия, защото титулярен херцог е 4-годишния ѝ син.


Кралица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

На 19 февруари 1350 година Жана се омъжва за Жан Валоа, наследник на френския престол, който в същата година става крал. Техните три деца умират в детска възраст.

На 19 септември 1356 година в битката при Поатие, крал Жан II попада в плен при англичаните, от който те го освобождават едва през 1360 година по условията на мира в Бретини. Жана умира през септември същата 1360 година. Булон и Оверн наследява нейният син Филип Бургундски. Той обаче скоро става жертва на чума. Неговите владения наследява Робер VII – чичо на Жана I.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernest Petit. Histoire des ducs de Bourgogne de la race capétienne (tome IX)