Жанр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Жанр (от френски genre, „род“) е разновидността, към която спада определен текст, музикално произведение, филм или друго творчество (употребява се в много общ смисъл) по силата на своите характерни черти. Всеки жанр се отличава с такива и по тях между спадащите към него конкретни изяви на литературата, журналистиката, киното и други.

Като терминология жанр, въпреки етимологическото значение род, най-често замества своеобразно подродово деление, без необходимост от уточняване дали това означава стил, подстил, смесен стил (в музиката), или тип музикалносценично произведение, спектакъл или филм (в музикалносценичните приоизведения, театър и кино) или вид текстово, литературно, художествено, публицистично или научно произведение (в литературата, журналистиката, публичната и научна реч и писменост).

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Трите основни рода в художествената литература са лирика, епос и драма. Те обаче също могат да се поделят на сектори с общи характеристики, които могат да се наричат жанрове.

В българския език, литературните произведения по-рядко се обозначават като жанрове, а видове, като обединенията от различни сходни по сюжет, стилистика или тематичен обхват творби най-често биват групирани в типове. Тази класификация не е генерализирана, но се използва като общоприет и наложен исторически възглед в съвременното литературознание. Това донякъде се разминава, с представите на специалисти, занимаващи се с таксономия, за които тип е надродов ред от класификацираща йерархия.

Прието е за литературни жанрове да се говори, като се подразбира тематиката на художествените литературни произведения, или формата, стилистика, начина по който е структуриран литературния текст. И двете конотации са условни и наложени повече, заради общата речева семиотика, но не отговарят на ранжирането, или дефинитивно чистото класифициране на литературните текстове. Това е свързано именно с развитието на употребата на термина 'жанр', като наложен предимно за музикалносценичните произведения, и преминал към всички области на изкуствата.

Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения, често се използва и терминът форма, като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 форми – кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни – в музиката, или дълги и разширено описателни – в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначние като 'кратки жанрове' или 'пространни жанрове', вместо 'кратки форми' и 'пространни форми'.

Епос[редактиране | редактиране на кода]

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

Драма[редактиране | редактиране на кода]

В публичната реч, науката, философията[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като езикът на публичната и научната реч са в естествена симбиоза, разделянето им е условно, и понякога не особено точно. Според тривиалните възгледи, групирането на публицистиката, документалистиката и разследващата журналистика в общ жанр най-често е свързано с летаратурата (текстови материали) и с мултимедийни творби (кино, тв, радио, интернет) - публицистични, образователни и научни филми, като към тях се добавят и филми с разследваща тематика.

Отделянето на публичната и научна реч от художествената литература е по причина на общоприетата представа за литература, като семиотично обвързана с художествена литература.

Затова мястото на документалистиката е нееднозначно прието, дали трябва да е при научните литературни жанрове, или към журналистиката, заради близостта с разследващата жуирналистика и информационната систрематизация и класификация, каквато съществува принципно в журналистическата практика. Засега се приема, че като отделни научни области, публицистиката, документалистиката и журналистиката, могат да се третират, като обща голяма литературна (и изобщо творческа) група, отличаваща се с търсене на обективната истина, фактология и/или достоверност в текстовете. Такава групировка в разговорния език често се етикетира като научно и публицистично творчество.

В Журналистиката[редактиране | редактиране на кода]

За журналистически жанр, в българското общуване се говори предимно, като професионален жаргон, а не като общопроета норма. Общоприетото е да се разискват различни видове журналистически теми, похвати, материали, начини на представяне на текстова, визуална (графична, фото, видео) и звукова (аудио, гласова) информация. Най-често те се групират така, че да следват най-разпространените похвати за ранжиране, съхраняване и използвани в съвременните комуникационни и аудиовизуални средства за обработка на информация (електронни носители на данни).

Въпреки, че не е правилно класифицирането на журналистически творби, която се прави в зависимост от начина на представяне на информация, да се нарича жанр, това делене често се приема като основна жанрова класификация за журналистика, и в разговорната реч

  • Тип журналистика, според начин на представяне
    • Журналистическа преса - печатна (текстова) журналистика /вестници, списания/
    • Радиожурналистика - гласова (звукова, аудио) журналистика /радиопредавания/
    • Телевизионна журналистика - аудиовизуална (със звук и картина) /телевизионни предавания, репортажи, обзори и др. студийни програми/
    • Интерактивна /мултимедийна/ журналистика - журналистиката в мрежова комуникационна среда (интернет, интранет), съчетаваща всички форми за отправяне на послания с възможността за пряка комуникация с рецепиентите (представители на публиката)

Според тематиката и обхвата на журналистическия подход най-познатите групирания са:

Обществена и информационна[редактиране | редактиране на кода]

Журналистическите творби (наричани на професионален жаргон журналистически материали) се класифицират в следните групи:

  • Информационни и информационноаналитични: Могат да бъдат кратки и разширени, обзорни, серийни. систематични и др. Стремежът при тях е да бъдат максимално безпристрастни, или ако се демонстрира отношение към събитието /събитията/, то трябва да е максимално защитено с представяни факти – жаргонно е популярен като „новинарски жанр“
  • Описателни: Те могат да са аналитични, разследващи, критични, похвални. Описателните журналистически материали, почти винаги застъпват авторски възглед по общественозначима тема и са обект на съвременната публицистика, третирана като журналистически жанр.
  • Кратки съобщения: Това са информации, свързани с кратки обяви, уточнения, корекции, покани за срещи и диспути, и др.

Първоначално материалите от този вид не се възприемат като обект на журналистиката, а като посреднически форми за разпространяване на частна и служебна информация. През шейсетте и седемдесетте години на миналия век, (първоначално във Великобритания и САЩ) започва усилено създаване на специализирана 'преса', която изддава периодика, базирана само на такива материали, затова ангажираните с публикуването им, започват да участват в редактиране и систематизиране на такива материали. Самото редактиране и систематизиране довежда до създаване на своеобразни стилистики, които биват окачествявани като редакционна политика а самите редактори, вече са посредници-медиатори, с предимно езиково образование (лингвистика, филология, журналистика). По тази причина – кратките обяви, реклами, съобщения и тяхната систематизация се категоризират, като журналистически жанр. От друга гледна точка, тези материали са част от инструментариума на рекламата и връките с обществеността /познато под ненужното терминологизиране като паблик рилейшън/с/ или отмиращия термин масови комуникации, въведен в социалистическата епохата./
От началото на деветдесете и след началото на 21 век, този тип журналистика постепенно е заменена с разширено представяне с мултимедийни похвати, които най-често се обозначават с 'пазарна информация' (Телевизионни пазари, интерактивни магазини /интернет, гласови поръчки/, терминологизирано като медиен мърчандайзинг /оригиналният мърчайдайзинг е разпространение на рекламни сувенири и рекламни печатни материали, както и дрехи и аксесоари, носещи фирмено лого/)
Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възпиеманата като жълта (несериозна, клюкарска) „журналистика“ и преход към по-отбрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането ѝ като „Светска хроника“, „Лайфстайл журналистика“, „Развлекателна журналистика“ и други подобни.

  • Светска (или лайфстайл) журналистика
    • Светска "хроника" (светски репортажи, информации, анонси и др.)
    • Модна журналистика (облекла, бижута, аксесоари, стайлинг /моден стил, тенденция, вкус/)
    • Лайфстайл журналистика (здраве, фитнес, хранене, диети, аутлук /пoдържане на външен вид/, козметика и др.) Понякога под „Лайфстайл журналистика“ се подразбира ъмбрела термин за всички светски направления, включително мода, козметика, бит, социални и светски развлечения, а не само здравословния и/или социален начин на живот.

Спортна журналистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Спортната журналистика се развива предимно в три направления
    • Спортни новини и информация
    • Спортни репортажи, коментари, анализи
    • Пряко отразяване (излъчване, коментиране и аудио/видеозаснемане) на спортни състезания

Заради близостта на спортните събития и връзката им с високо ниво на забавление, някои медийни анализатори, включват към спортните тематики и игри с неспортен и развлекателен характер, (дори хазартни игри, или т.нар. игри на щастието), но това по същество не е свързано с журналистически похвати или умения, дотолкова, доколкото отразяването на такива игри, или тяхното провеждане е по-скоро обективизирано от интереса към тях, с цел развлечение (ентъртеймънт), което е свързано с творчески похвати от драматургично, продуцентско и други артистични нива. Въпреки тази бележка, все по-често спортната журналистика се обединява с репортажи или пряко ТВ-излъчване (или текстово/гласово отразяване) на неспортни развлекателни забавления.

Метеорологическа и пътноинформационна (трафик) журналистика[редактиране | редактиране на кода]

Тази група на информационни отразявания, често се неглижира, тъй като е свързана с използване на журналистически похвати за представяне на специфична информация, но с високо ниво на интерес.

  • Метеорологична информация и трафик новини
    • Метеорологични прогнози и анализи
    • Информация за пътната обстановка, пътни инциденти, трафик
    • Информация за промени в закони и нормативи (правила), свързани с движението по пътищата, класове пътища, нива и начини за таксувания и др. пътна информация, несвързана с текуща пътна обстановка

В музиката[редактиране | редактиране на кода]

Жанр — вид музикално произведение, което е носител на типизираното съдържание и е възникнало при определени социокултурни условия, във връзка с явленията и тенденциите в съответната епоха с нейната музикална практика. Анализът на жанровите средства и индентифицирането на жанровите белези разкрива както съдържателната страна на музикалната творба, така и динамизма на музикалноисторическия процес.

и други

С общия израз 'жанр' в съременната разговорна реч се замества всяка типизация, или разновидност от музикални течения, стилове и смесици от стилове или дори видове музикални произведения.

От научна гледна точка на музикознанието, жанр е основна група от изразни средства (стилистични, хармонични, изпълнителски и изразнотематични), чрез които дадена музикална творба се числи към обща група.

Въпреки голямото многообразие и смесване на различни музикални похвати, в съвременното музикознание се дискутират три (или четири) основни тематични рода (или базови жанра) музициране или типове музика.

Арт музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Арт музика
    • Антична, Средновековна и Класическа
      • Антична музика
      • Средновековна музика
      • Предкласика (Докласика)
      • Барокова музика
      • Същинска класика (Класицизъм)
      • Ренесансова музика
      • Съвременна арт музика
    • Симфонична
    • Музикалносценична и концертна (оркестрова, камерна и солова)
      • Оперна и оперетна, включително симфонични увертюри
      • Балетна музика
      • Концертна (арт) музика
    • Тържествена, представителна (парадна и маршова)
      • Светска, Гражданска
      • Парадна, Военна музика
      • Църковна (християнска, литургична) музика и Хорово пеене
        • Църковно хорово и солово пеене и църковна музика
        • Светско хорово и солово пеене (акапела)

В зависимост от възгледите на различни музикални школи в 'глоблната родова класификация' на арт музиката се добавя и съвременната джазова музика, Но разногласията са твърде големи, тъй като някои държат на мнението, че джазовата музика във всичките й форми е по-скоро популярна музика, докато други наблягат на това, че е най-сериозната и трудна за изпълнение популярна музика, затова би трябвало да се числи към арт музиката. Първоначалния компромис, направен към края на осемдесетте и деветдесетте е, да се раздели джазовата музика на популярен джаз, който да е събситуиран към популарната музика, а класическия джаз, от зората на неговото създаване, както и експериментални течения да се причисляват към сериозната музика. След началото на XXI век, най-приемливия възглед е, че джазът трябва да се третира като четвърти, самостоен род музициране, или четвърта голяма група (или музикален род). /Тази теза все още продължава да бъде осопрвана и неприемлива, предимно в средите на творците и изпълнителите на класическа музика./

Популярна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Популярна музика
    • Джазова музика (Популярен джаз) [
    • Поп музика
    • Рок музика
    • Съвременна фолклорна и етническа музика
    • Смесени стилове от основните 4 жанра популярна музика (джаз, рок, поп, съвременен фолк)

Традиционна (фолклорна, народна и етническа) музика[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционна музика (Фолклор, Народна. Етническа)
    • Фолклорна музика – традиционна за група от етноси и народи със сходни и/или общи музикалнотематични похвати при музициране
      • Славянска фолклорна музика, Славянски фолклор
      • Балкански фолклор (фолклорна музика)
      • Скандинавски фолклор
      • и др.
    • Автентична народна музика – традиционна за нациия, народ, или общност, представляваща население на една страна, исторически дитерминирана като народ на дадена страна.
      • Българска народна музика (или Автентичен Български фолклор)
      • Румънска народна музика (или Румънски фолклор)
      • Унгарска народна музика
      • и т.н.
    • Етническа музика – традиционна музика на етнос, най-малката представителна общност от хора, говорещи общ език и споделящи унифицирна битова и културна идентичност, без значение, коя е страната в която живеят.
      • Ромска (циганска) фолклорна музика ("ча̀лга", "чалгѝя", "башалипѐ", "джимбю̀ш/джимбѝш манилѐ")
      • Гагаузка народна музика (дубрѐк/джубрѐк - бубрѐк/губрѐк)
      • Влашка (румънска) етномузика (манѐа-не / манѐа-ле -> манѐле)
      • и т.н.

Джаз[редактиране | редактиране на кода]

В края на двайсти век, когато се въвежда понятието Арт музика, което заменя дотогавашното „Сериозна музика“ или „Високохудожествена музика“, джазовата музика, все по-често започва да се разделя на две подгрупи, като едната група се счита за „съвместима“ с арт музиката, а другата, която е по-хармонично приближена до подстиловете на попмузиката (или е смесица от джаз и друг стил) се счита за популярен джаз. По тази прична, доста музикални критици приемат като компромисно решение, че джазовата музика е четвърти базов (родовоопределящ) музикален стил, наред с артмузиката, популярната и традиционната музика. Така се избягват ненужните спорове джазът, част от популярната музика ли е, или е част от арт-а.

  • Джазова музика
    • Арт джаз (или само Джаз)
    • Популярен джаз (като общоприет жанр в популярната музика)
    • Световна музика (World music)
    • Експериментален джаз (или Експериментална музика)

World music е доста уклончиво етикетиране, но в общи линии, това е подобен на популярния и (или) експериментален джаз похват на музициране, при което се смесват стилове от традиционна музика, класика и джаз, в кратки или разширени музикални произведеения. Някои музикални критици приемат това смесване за вариант на експерименталния джаз, а не като отделно течение, но други държат на разликата, че при Световната музика не се набляга на музикалния експеримент, а се търсят сходства при различни музикални култури.

В киното[редактиране | редактиране на кода]

Игрално кино[редактиране | редактиране на кода]

Основните жанрове в игралното кино, следват класическите групирания в Драмата, като в съвремието ни е наложено заместването на Трагедия, или трагизъм с по-обопщенаите (макар и неточни) драма и драматизъм.

  • Филмова трагикомедия (новоназоваване - Драмедия, Драма и комедия)
    • Военна трагикомедия
    • Социална трагикомедия
    • Любовна трагикомедия
    • Черна комедия (Black comedy)

Понякога, стилистичните похвати в киното, телевизията и музикалносценичните творби също биват наричани жанрове.

Не особено коректен термин е и 'изразни форми', но най-характерно е употребата на жанр, за стилистиката, конкретизирана и с тематика:

  • Фантастика и Проключения
    • Научна фантастика
    • Утопия (Утопична фантастика) или Антиутопия
    • Ненаучна фантастика (Фентъзи)
    • Мистика (Мистерии, Мистична фантастика /или фентъзи/)
    • Фентъзи (или приказна фантастика, окултна фантастика, фантастика свързана с описване на 'паранормалното' и "свръхестественото")

Анимационно и Анимационноигрално кино[редактиране | редактиране на кода]

Жанровете в анимационното кино отчасти се припокриват с игралното кино, като най-често са категоризирани като фантастика и фентъзи, тъй като преобладаващата анимационна продукция е предназначена за детската аудитория.

  • Детска анимация
  • Анимация за възрастни
  • Експерименмтална (новаторска) анимация

и др.

Детско и юношеско кино[редактиране | редактиране на кода]

Този жанр, най-често се разглежда, като част от семейното кино или семейните кино- и ТВ- филми. Няма ясна категорийност и различните школи поставят различни акценти за групиране по сюжет, тематика, като отчасти се припокриват с някои oт жанровете в класическото игрално кино. Липсата на яснота се прави с цел, да не накърнява усещанията на децата, тъй като някои филми се третират със сериозно отношение от децата, макар като авторски замисъл и концепция да са комедии, или да пораждат усмивки у възрастните зрители.

Документално, документалноигрално, научно, научнопопулярно и образователно кино[редактиране | редактиране на кода]

Това е широк интердисциплинарен жанр на кинотворчество, в което се включва голямо разнообразие от тематики, също групируеми в различни поджанрови класификации. Обособени са следните групи:

  • Документално и научно (научнопопулярно) кино
    • Документално и документалноигрални кино
      • Документални филми за исторически събития
      • Исторически игралнодокументални филми
      • Филми за разследвания на събития от съвремието
    • Научни филми свързани с научни постижения в областа на техниката, астронавтиката, информатиката и други инженерни и математически научни области
      • Медицински и здравни филми (включително здравословен начин на живот - физическа култура, спорт, хранене и др.); генетика и генно инженерство
      • Филми за космически изследвания, астрономия, астронавтика, аеронавтика (Hi-tech научни постичежения)
      • Филми за технология, техника, инженеринг, строителство, проектиране и др. (битов и промишлен инженеринг, проектиране и изпълнение на интериеорен и екстериорен дизайн)
    • Научни филми, проследяващи развитие или конкретно постижение в научна област
  • Образователно кино (научнопопулярни, природонаучни) филми
    • Природнонаучни филми (за животни, растения, биология, ботаника, геология, природна география и др.под. теми)
    • Филми за пътешествия, туризъм, природоописание; политикономическа и етносоциална география и др.под.
    • Филми за съвременния бит, социум и начин на живот.
    • Образователни филми и ТВ-курсови програми, свързани с образоование, в които се използват сценарни (драматургични) похвати, типични за филмов сюжет.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

1) Съществуват изкуствоведи, които не приемат употребата на генерализацията 'жанр', като концептуална терминология и смятат, че във всяко изкуство трябва да се използват само точни терминологични определения, като тематика, стилистика, форма и т.н.
2) Употреба на 'жанр' за научни произведения е спорно
3) Употребата на 'жанр', като заместващo име на научна област или основна дисцилина е абсолютно неправилно. Примерно: 'литературата като жанр', или 'киното като жанр', или често срещаното - 'Фотографията , като жанр на визуалните изкуства' са напълно недопустими и неправилни изрази. 4) Съвременната драматургия на радио и телевизионни предавания, както и многообразието от тематики, често води до използване на думата жанр, като замесител на стилистичен похват за драматургия, и/или композиция на предавания. Въпреки, че е нелогично и неправилно, възприето е да се говори за тип предавания, като за телевизионни жанрове ( Примерно: "магазинни предавания', 'токшоу'-та, 'сапунени сериали' и т.н. - всички посочени се назовават 'телевизионни жанрове')