Жан-Батист Грьоз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан-Батист Грьоз
френски живописец
Жан-Батист Грьоз 
Автопортрет на Грьоз
Роден: 21 август 1725 г.
Починал: 4 март 1805 г. (79 г.)

Жан-Батист Грьоз (на френски: Jean-Baptiste Greuze), (21 август 1725, Турню, Бургундия - 21 март 1805, Париж) е знаменит френски живописец и гравьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Грьоз произхожда от многодетно семейство. Баща му е желаел той да стане архитект, но след дълго убеждаване Жан Батист получава позволение да стане художник.

Учи в Лион в ателието на художника Charles Grandon, чийто зет е музикантът

André-Ernest-Modest Grétry, а на 25 години започва следване в Художествената академия на Париж с препоръката на своя учител. В академията Грьоз се развива най-вече под влияние на Charles Joseph Natoire, който го напътства и при създаването на може би най-известното му произведение "Бащата на семейството, обяснява Библията на своите деца" /1755г/. С помощта на дворцовия учител по рисуване Louis de Silvestre Грьоз се опитва да получи също работа в двора, но без успех.

В края на 1755г. г. решава да отиде в Рим, за да изучи специално античните творци. След престой в Рим и Флоренция- според мнението му и двата града били безинтересни- Грьоз се заселва за няколко месеца в Неапол. През 1757г. се връща в Париж и се установява там като художник на свободна практика. Няколко години по-късно се оженва.От брака му, за който има сведения, че е бил нещастен, се ражда художничката Анна Грьоз.

Все още здраво свързан с рококо, Грьоз бързо излиза от мода. Прехвърлил е зенита на своето творчество, когато през 1765г. излага платна в Парижкия салон и едновременно с това в Художествената академия. Като нов член на академията е имал задължението да представи една "изпитна работа", т. е. картина по зададена тема. След дълги напомнения Грьоз най-сетне излага през 1768г. платното " Император Северий иска отчет от сина си по повод неуспешния атентат срещу него в проходите на Шотландия". Няколко седмици след представянето на картината Грьоз окончателно е приет в Академията.

Както много други свои сънародници, Грьоз спекулира по време на Френската революция с асигнации, но поради политическата ситуация губи и малкото, което е имал. Първоначално е въодушевен от революцията, до момента, когато губи всичко. По това време Грьоз изкарва прехраната си изключително давайки уроци. Една от неговите ученички е известната художничка Констанце Майер /Constance Mayer/, която през 1800г. напуска ателието му и става ученичка на художника Прюдон /Pierre Paul Prud’hon/, негов вечен конкурент.

1804/1805г. Грьоз напразно се опитва да предложи услугите си на новата власт, рисувайки картината " Първия консул Наполеон".

Жан Батист Грьоз умира на почти 80 години в мизерия на 21. март 1805г. в Париж. Погребан е на гробището Cimetière de Montmartre. Последна почит му оказват само приятелите му Jacques Dumont и Jean Simon Berthelemy.

Бил е член на ложата на свободните зидари Neuf Sœurs.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Грьоз е въодушевен от идеите на Дени Дидро и Жан Жак Русо, в своите картини той остава верен преди всичко на изобразяване на буржоазния начин на живот. Много сполучливи са изображенията му на млади жени, девойки и деца. За много от картините модел му е била Констанце Майер.

Рисува мелодраматични композиции. Автор е и на реалистични портрети. Особено изразителни са неговите портрети на деца. Той умело успява да групира фигурите. Картините му са отчасти банални, отчасти сантиментални и театрални. В жанра "семеен бит" почти не е имал конкуренция сред своите съвременници. По онова време френски художници, рисуващи портрети, не са се интересували много от приликата с реалните хора, които рисуват. Те са рисували мъжете главно като Аполон и Марс, а жените като Диана и Венера. Грьоз разбирал портретния жанр по друг начин, пълен със сходство, чувство и жизненост. Затова портретите му са изключително реалистични и грациозни.

В Ермитажа в Санкт Петербург има осем негови картини. Картините му са били гравирани от най-големите майстори.

В родния му град Турню има издигнат негов паметник. В библиотеката на Санктпетербургската художествена академия има събрани голям брой негови рисунки.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • "Бащино проклятие"
  • "Наказаният син"
  • "Селска годеница" - 1761 г.
  • "Паралитик" - 1763 г.
  • "Момиче, оплакващо смъртта на своята птичка"
  • "Бащина благословия"
  • "Момиче с кукла"
  • "Щастлива майка"
  • "Момиче с куче"
  • "Портрет на мадам Буеляр"
  • "Посещение при свещеника"
  • "Портрет на млад мъж с шапка" и др.

"Китарист"

"Портрет на млада селянка"

"Перачка"

"Малкият математик"

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Маклин А. Грёз. — М.: 1909.
  • Грёз Ж.-Б. Рисунки из собрания Эрмитажа. Каталог выставки. — Л.: 1977.
  • Енциклопедия Британика , Единадесета ( 1890-1907 ).