Направо към съдържанието

Жан-Жак Семпе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Жак Семпе
Jean-Jacques Sempé
френски художник
20 март 2011 г.
Роден
Песак до Бордо, Франция
Починал
11 август 2022 г. (89 г.)
Драгинян, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност Франция
Работилхудожник
Кариера в изкуството
ЖанрКарикатура
Известни творбиLe Petit Nicolas
НаградиГолямата награда за литература на град Бордо (1987)
командор на Ордена на изкуствата и словесността
награда „Алфонс Але“ (2003)[1]
Семейство
СъпругаКристина Куртоа
Мат Ивер
Мартин Госийо
Деца1
Подпис
Уебсайт
Жан-Жак Семпе в Общомедия

Жан-Жак Семпе (на френски: Jean-Jacques Sempé) е френски художник карикатурист. Автор е на повече от 30 сборника с рисунки, издадени в 30 страни. Заедно с Рене Госини създава поредицата за Малкия Никола. Той често е автор на корици за списание „Ню Йоркър“ и е редовен колумнист с комикси в „Пари Мач“ в продължение на много години. Илюстрирал е „Катрин Сертитюд“ от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер“ от Патрик Зюскинд.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Жак Сампе е роден в Песак, недалеч от Бордо, на 17 август 1932 г. като дете на самотна майка.[3][4] Изключван е от училище и от колежа за лошо поведение, неслучайно по-късно сам казва: „Като дете любимото ми забавление беше да се бъзикам и да се шегувам“. Работи като пътуващ търговец и куриер, служи в армията по договор,[5][6] за което му се налага да излъже за възрастта си (всъщност по това време Семпе няма дори 18 години).[5] През 1952 г. се премества в Париж, където се среща с Рене Госини и печели наградата за млади художници.[5]

Жан-Жак Семпе през 2016 г.

През 1954 г. Семпе и Госини започват да публикуват поредицата за малкия Никола, която по-късно е филмирана. Писателят казва следното: „Аз съставих и измислих историята главно от Рене и направих илюстрации за нея“. Той обаче също участва. През 1977 г. Госини умира и той трябва да продължи историите за Никола сам.

През 1978 г. Семпе прави първата си корица за списание „Ню Йоркър“. Постепенно кориците му стават повече от сто.[7]

Жан-Жак Семпе се радва на заслужена слава във Франция. През 2006 г. той става командор на Ордена на изкуствата и словесността, а през 2011 – 2012 г. се провежда самостоятелна изложба на творчеството на Семпе в кметството на Париж. Дъщерята на художника от брака му с художничката Мат Ивер е известната дизайнерка Инга Семпе (родена през 1968 г.).

Умира на 89-годишна възраст в крайградската си къща, заобиколен от жена си и близки приятели, на 11 август 2022 г.[8]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Сборници, публикувани от „Едисион Деноел“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rien n'est simple (1961)
  • Tout se complique (1962)
  • Sauve qui peut (1964)
  • Monsieur Lambert (1965)
  • La grande panique (1966)
  • Saint Tropez (1968)
  • L'information consommation (1968)
  • Marcelin Caillou (1969)
  • Des hauts et des bas (1970)
  • Face à face (1972)
  • Bonjour bonsoir (1974)
  • L'ascension sociale de Monsieur Lambert (1975)
  • Simple question d'équilibre (1977)
  • Un léger décalage (1977)
  • Les musiciens (1979)
  • Comme par hasard (1981)
  • De bon matin (1983)
  • Vaguement compétitif (1985)
  • Luxe, calme et volupté (1987)
  • Par avion (1989)
  • Vacances (1990)
  • Ames sœurs (1991)
  • Insondables mystères (1993)
  • Raoul Taburin (une bicyclette à propos de son père) (1995)
  • Grands rêves (1997)
  • Beau temps (1999)
  • Multiples intentions (2003)
  • Sentiments distingués (2007)
  • Sempé à New York (2009)

Книги за малкия Никола

[редактиране | редактиране на кода]
  • Малкият Никола̀ тръгва пак на училище, превод Силвия Вагенщайн, София: Колибри, 2011
  • Ваканциите на малкия Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2011
    ориг. Les Vacances du petit Nicolas, 1962
  • Малкият Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2011
    ориг. Le Petit Nicolas, 1960
  • Щуротиите на малкия Никола̀, превод Силвия Вагенщайн, София: Колибри, 2011
  • Междучасията на малкия Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
    ориг. Les Récrés du petit Nicolas, 1961
  • Малкият Николà и приятелчетата, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
    ориг. Le Petit Nicolas et les Copains, 1963
  • Малкият Никола̀ и съседите, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
  • Изненадите на малкия Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
  • Малкият Николà пътува, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
  • Малкият Никола̀ си има неприятности, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
    ориг. Le Petit Nicolas a des ennuis, 1964
  • Коледа с малкия Николà, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2013
  • Малкият Николà се забавлява, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2014
  • Тупаниците на малкия Николà, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2015
  • Балонът и други неиздавани истории, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2016

Литература за Семпе и творчеството му

[редактиране | редактиране на кода]
  • Martine Gossieaux, „Sempé“. – В: La Passion du dessin d'humour, Paris, Buchet-Chastel, coll. „Les Cahiers dessinés“, 2008 (ISBN 978-2-283-02269-6), p. 116-125.
  • Marc Lecarpentier (ed.), Sempé, un peu de Paris et d'ailleurs. Catalogue de l'exposition tenue du 21 octobre 2011 au 11 février 2012, Mairie de Paris, 2011

Филми за Семпе и творчеството му

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le Crayon entre les dents: Jean-Jacques Sempé, 52 min, co-réalisé par Patrick Roegiers et Jean-Pierre Berckmans, RTBF, 1977.
  • Sempé, rêver pour dessiner, 52 min, écrit et réalisé par Françoise Gallo, France 5, TV5 Monde, 2002. Sélection FIPA et FIFA Montréal (2003). Prix FIFAP UNESCO, Meilleure Démarche d'Artiste, 2003.
  • Sempé-Paris, un trait d'humour, 26 min, écrit et réalisé par Françoise Gallo, France 3, 2002.
  • Sempé, dessinateur d'humour, documentaire de 52 min pour France 5, écrit par Marc Lecarpentier, réalisé par Patrick Volson, Kuiv Productions, 2011.
  • Raoul Taburin, scénario de Guillaume Laurant, d'après la bande-dessinée de Sempé, réalisé et co-produit par Pierre Godeau, 2018, avec Benoît Poelvoorde dans le rôle de Raoul Taburin, adulte.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Jean-Jacques Sempé // Denoël. Посетен на 12/01/2013.[неработеща препратка].
  2. ↑ Жан-Жак Семпе // Колибри. Посетен на 15 август 2022.
  3. ↑ McFadden, Robert D. Jean-Jacques Sempé, Cartoonist of Droll Whimsy, Dies at 89 // 11 August 2022. Архивиран от оригинала на 12 August 2022. Посетен на 12 August 2022.
  4. ↑ Dylla, Carolin. Zum Tod von Jean-Jacques Sempé Zeichnungen mit Melancholie und Ironie // Tagesschau. 12 August 2022. Архивиран от оригинала на 12 August 2022. Посетен на 12 August 2022.
  5. ↑ а б в Jean-Jacques Sempé's Tales of Two Cities // The New York Times. 8 November 2006. Архивиран от оригинала на 2 January 2015. Посетен на 9 May 2009.
  6. ↑ Drawing on life's little ironies: Cartoonist Jean-Jacques Sempé tells Laura Moser why he is a loss to football // The Guardian. 24 November 2001. Архивиран от оригинала на 9 May 2014. Посетен на 11 May 2009.
  7. ↑ Sempé, un peu de Paris et d'ailleurs, catalogue de l'exposition à la Mairie de Paris, Éditions Martine Gossieaux, Paris, 2011, p. 254.
  8. ↑ France's 'Little Nicolas' illustrator Jean-Jacques Sempe dies aged 89 // France 24. 11 August 2022. Архивиран от оригинала на 12 August 2022. Посетен на 12 August 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жан-Жак_Семпе&oldid=11963985“.