Направо към съдържанието

Жан-Жак Семпе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Жак Семпе
Jean-Jacques Sempé
френски художник
20 март 2011 г.
Роден
Песак до Бордо, Франция
Починал
11 август 2022 г. (89 г.)
Драгинян, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност Франция
Работилхудожник
Работил вНю Йоркър
Експрес (1953)
Пари Мач
Кариера в изкуството
Жанркарикатура
Известни творбиLe Petit Nicolas
НаградиГолямата награда за литература на град Бордо (1987)
командор на Ордена на изкуствата и словесността
награда „Алфонс Але“ (2003)[1]
Семейство
СъпругаКристина Куртоа
Мат Ивер
Мартин Госийо
Деца1
Подпис
Уебсайт
Жан-Жак Семпе в Общомедия

Жан-Жак Семпе (на френски: Jean-Jacques Sempé) е френски художник карикатурист. Автор е на повече от 30 сборника с рисунки, издадени в 30 страни. Заедно с Рене Госини създава поредицата за Малкия Никола. Той често е автор на корици за списание „Ню Йоркър“ и е редовен колумнист с комикси в „Пари Мач“ в продължение на много години. Илюстрирал е „Катрин Сертитюд“ от Патрик Модиано, а също и „Историята на господин Зомер“ от Патрик Зюскинд.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Жак Сампе е роден в Песак, недалеч от Бордо, на 17 август 1932 г. като дете на самотна майка.[3][4] Изключван е от училище и от колежа за лошо поведение, неслучайно по-късно сам казва: „Като дете любимото ми забавление беше да се бъзикам и да се шегувам“. Работи като пътуващ търговец и куриер, служи в армията по договор,[5][6] за което му се налага да излъже за възрастта си (всъщност по това време Семпе няма дори 18 години).[5] През 1952 г. се премества в Париж, където се среща с Рене Госини и печели наградата за млади художници.[5]

Жан-Жак Семпе през 2016 г.

През 1954 г. Семпе и Госини започват да публикуват поредицата за малкия Никола, която по-късно е филмирана. Писателят казва следното: „Аз съставих и измислих историята главно от Рене и направих илюстрации за нея“. Той обаче също участва. През 1977 г. Госини умира и той трябва да продължи историите за Никола сам.

През 1978 г. Семпе прави първата си корица за списание „Ню Йоркър“. Постепенно кориците му стават повече от сто.[7]

Жан-Жак Семпе се радва на заслужена слава във Франция. През 2006 г. той става командор на Ордена на изкуствата и словесността, а през 2011 – 2012 г. се провежда самостоятелна изложба на творчеството на Семпе в кметството на Париж. Дъщерята на художника от брака му с художничката Мат Ивер е известната дизайнерка Инга Семпе (родена през 1968 г.).

Умира на 89-годишна възраст в крайградската си къща, заобиколен от жена си и близки приятели, на 11 август 2022 г.[8]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Сборници, публикувани от „Едисион Деноел“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rien n'est simple (1961)
  • Tout se complique (1962)
  • Sauve qui peut (1964)
  • Monsieur Lambert (1965)
  • La grande panique (1966)
  • Saint Tropez (1968)
  • L'information consommation (1968)
  • Marcelin Caillou (1969)
  • Des hauts et des bas (1970)
  • Face à face (1972)
  • Bonjour bonsoir (1974)
  • L'ascension sociale de Monsieur Lambert (1975)
  • Simple question d'équilibre (1977)
  • Un léger décalage (1977)
  • Les musiciens (1979)
  • Comme par hasard (1981)
  • De bon matin (1983)
  • Vaguement compétitif (1985)
  • Luxe, calme et volupté (1987)
  • Par avion (1989)
  • Vacances (1990)
  • Ames sœurs (1991)
  • Insondables mystères (1993)
  • Raoul Taburin (une bicyclette à propos de son père) (1995)
  • Grands rêves (1997)
  • Beau temps (1999)
  • Multiples intentions (2003)
  • Sentiments distingués (2007)
  • Sempé à New York (2009)

Книги за малкия Никола

[редактиране | редактиране на кода]
  • Малкият Никола̀ тръгва пак на училище, превод Силвия Вагенщайн, София: Колибри, 2011
  • Ваканциите на малкия Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2011
    ориг. Les Vacances du petit Nicolas, 1962
  • Малкият Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2011
    ориг. Le Petit Nicolas, 1960
  • Щуротиите на малкия Никола̀, превод Силвия Вагенщайн, София: Колибри, 2011
  • Междучасията на малкия Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
    ориг. Les Récrés du petit Nicolas, 1961
  • Малкият Николà и приятелчетата, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
    ориг. Le Petit Nicolas et les Copains, 1963
  • Малкият Никола̀ и съседите, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
  • Изненадите на малкия Никола̀, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
  • Малкият Николà пътува, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
  • Малкият Никола̀ си има неприятности, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2012
    ориг. Le Petit Nicolas a des ennuis, 1964
  • Коледа с малкия Николà, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2013
  • Малкият Николà се забавлява, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2014
  • Тупаниците на малкия Николà, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2015
  • Балонът и други неиздавани истории, превод Венелин Пройков, София: Колибри, 2016

Литература за Семпе и творчеството му

[редактиране | редактиране на кода]
  • Martine Gossieaux, „Sempé“. – В: La Passion du dessin d'humour, Paris, Buchet-Chastel, coll. „Les Cahiers dessinés“, 2008 (ISBN 978-2-283-02269-6), p. 116-125.
  • Marc Lecarpentier (ed.), Sempé, un peu de Paris et d'ailleurs. Catalogue de l'exposition tenue du 21 octobre 2011 au 11 février 2012, Mairie de Paris, 2011

Филми за Семпе и творчеството му

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le Crayon entre les dents: Jean-Jacques Sempé, 52 min, co-réalisé par Patrick Roegiers et Jean-Pierre Berckmans, RTBF, 1977.
  • Sempé, rêver pour dessiner, 52 min, écrit et réalisé par Françoise Gallo, France 5, TV5 Monde, 2002. Sélection FIPA et FIFA Montréal (2003). Prix FIFAP UNESCO, Meilleure Démarche d'Artiste, 2003.
  • Sempé-Paris, un trait d'humour, 26 min, écrit et réalisé par Françoise Gallo, France 3, 2002.
  • Sempé, dessinateur d'humour, documentaire de 52 min pour France 5, écrit par Marc Lecarpentier, réalisé par Patrick Volson, Kuiv Productions, 2011.
  • Raoul Taburin, scénario de Guillaume Laurant, d'après la bande-dessinée de Sempé, réalisé et co-produit par Pierre Godeau, 2018, avec Benoît Poelvoorde dans le rôle de Raoul Taburin, adulte.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Jean-Jacques Sempé // Denoël. Посетен на 12/01/2013.[неработеща препратка].
  2. ↑ Жан-Жак Семпе // Колибри. Посетен на 15 август 2022.
  3. ↑ McFadden, Robert D. Jean-Jacques Sempé, Cartoonist of Droll Whimsy, Dies at 89 // 11 August 2022. Архивиран от оригинала на 12 August 2022. Посетен на 12 August 2022.
  4. ↑ Dylla, Carolin. Zum Tod von Jean-Jacques Sempé Zeichnungen mit Melancholie und Ironie // Tagesschau. 12 August 2022. Архивиран от оригинала на 12 August 2022. Посетен на 12 August 2022.
  5. ↑ а б в Jean-Jacques Sempé's Tales of Two Cities // The New York Times. 8 November 2006. Архивиран от оригинала на 2 January 2015. Посетен на 9 May 2009.
  6. ↑ Drawing on life's little ironies: Cartoonist Jean-Jacques Sempé tells Laura Moser why he is a loss to football // The Guardian. 24 November 2001. Архивиран от оригинала на 9 May 2014. Посетен на 11 May 2009.
  7. ↑ Sempé, un peu de Paris et d'ailleurs, catalogue de l'exposition à la Mairie de Paris, Éditions Martine Gossieaux, Paris, 2011, p. 254.
  8. ↑ France's 'Little Nicolas' illustrator Jean-Jacques Sempe dies aged 89 // France 24. 11 August 2022. Архивиран от оригинала на 12 August 2022. Посетен на 12 August 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жан-Жак_Семпе&oldid=11963985“.