Жан-Люк Годар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Жан-Люк Годар
Jean-Luc Godard
Jean-Luc Godard at Berkeley, 1968 (2).jpg
Жан-Люк Годар (1968)
Роден
3 декември 1930 г. (87 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Активни години 1950 – досега
Брачни партньори Анна Карина
Ан Вяземски
Значими филми До последен дъх
Страница в IMDb
Жан-Люк Годар в Общомедия

Жан-Люк Года̀р (на френски: Jean-Luc Godard) е френски режисьор и кинокритик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж на 3 декември 1930 година. Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия в Нион, Швейцария, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 г. учи етнология в Сорбоната, Париж. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 г. създава станалия известен „Gazette de cinéma“, от който публикува пет броя между май и ноември същата година.

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Заснема първия си филм през 1954 г. след пътувания с баща си из Северна и Южна Америка. След 1954 г. участва по различни начини в заснемането на повечето от филмите на Трюфо. Пише статии за „Cahiers du Cinéma“.

Годар е един от лидерите на Новата вълна във френското кино. Автор е на филми като „Алфавил“, „Мъжки род-женски род/Masculin, féminin“, „Жената си е жена“ и др. Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в „Газет дю синема“ и „Кайе дю синема“. През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима „До последен дъх“, който се превръща в емблематичен за „Новата вълна“. Друг негов филм, „Малкият войник“ (1960), е забранен за три години от френската цензура поради това, че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови творби – „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962), „Made in USA“ (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро“ (1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза. Във филми като „Две-три неща, които знам за нея“, „Мъжки род-женски род“ Годар играе ролята на социолог. С „Китайката“ (1967) показва интереса си към политиката и изпреварва майските събития от 1968 година във Франция. В „Уикенд“ (1967) показва проституирането чрез работата и неговото компенсиране, чрез индустрията на свободното време.

Новата вълна на френското кино изиграва изключителна роля за либерализирането на монтажната техника и кино разказа. Особено влияние френските режисьори от това време оказват върху американското кино и то не само от средата на века, а и до ден днешен (Куентин Тарантино сам признава за изключителното влияние на филмите на Годар при избора му на монтажна техника). През 70-те години Годар заснема много документални филми и материали на политическа тематика – за палестинската революционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно „Правда“), но повечето от тези филми не виждат бял свят.

В началото на 70-те години на ХХ век мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. „Всичко върви добре“ (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. През 1979 г. снима „Да спасява който може/живота/“. Следват „Страст“ (1982), „Поздрав, Мария“ (1985), „Детектив“ (1985), „Пази дясната си страна“ (1987).

През XXI век създава „Ода за любовта“ (2001) – разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването, разгледани при три поколения. Последните засега филми на Годар са „Нашата музика/Notre musique“ (2004) и „Moments choisis des histoire(s) du cinéma“ (2004).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1960 До последен дъх Breathless
1960 Малкият войник Le Petit Soldat
1961 Жената си е жена Une femme est une femme
1962 Да живееш живота си Vivre sa vie
1963 Карабинерите Les Carabiniers
1963 Презрение Le Mépris
1964 Банда аутсайдери Bande à part
1964 Омъжена жена Une femme mariée
1965 Алфавил Alphaville: une étrange aventure de Lemmy Caution
1965 Лудият Пиеро Pierrot le Fou
1966 Мъжки Женски Masculin Féminin
1966 Произведено в Щатите Made in U.S.A.
1967 2 или 3 неща, които знам за нея 2 ou 3 choses que je sais d'elle
1967 Китайката La Chinoise
1967 Уикенд Week-end
1969 Гей наука Le Gai savoir
1972 Всичко е наред Tout Va Bien
1975 Номер две Numéro deux
1980 Sauve qui peut (la vie)
1982 Страст Passion
1983 Име:Кармен Prénom Carmen
1985 Здравей, Мари Je vous salue, Marie
1985 Детектив Détective
1987 Крал Лир King Lear
1987 Излекувайте вашето право/място на земята Soigne ta droite/Une place sur la terre
1990 Нова вълна Nouvelle Vague
1991 Германия година 90 и девет нула Allemagne année 90 neuf zéro
1993 Уви! Hélas pour moi
1993 Децата играят Русия! Les Enfants jouent à la Russie
1997 Завинаги Моцарт! For Ever Mozart
2001 Възхвала на любовта Éloge de l'amour
2004 Нашата музика Notre musique
2010 Социализъм Socialisme
2014 Сбогом на езика Adieu au Langage

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]