Жан-Пиер Вернан
Жан-Пиер Вернан Jean-Pierre Vernant | |
френски историк и антрополог | |
Жан-Пиер Вернан през 2006 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Севър, Франция |
Националност | Франция |
Научна дейност | |
Област | История, антропология |
Работил в | Колеж дьо Франс |
Повлиян | Луи Жерне, Клод Леви-Строс |
Жан-Пиер Вернан в Общомедия |
Жан-Пиер Вернан (на френски: Jean-Pierre Vernant; 4 януари 1914 – 9 януари 2007) е френски историк и антрополог, специалист по Древна Гърция.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Повлиян от елиниста Луи Жерне, психолога Иньас Мейерсон[1] и антрополога Клод Леви-Строс, той развива обновен подход към гръцкия мит, трагедия и гръцкото общество, които стават влиятелни сред класическите изследователи. Почетен професор на Колеж дьо Франс и доктор хонорис кауза на Чикагския университет, университетите на Бристол, Бърно, Неапол, Оксфордския университет, университета на Крит в Ираклион (2002) и НБУ в София (2004 г.)[2].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1962 Les Origines de la pensée grecque, Paris: CNRS.
- 1965 Mythe et pensée chez les Grecs. Etudes de psychologie historique, Paris: Maspero
- Мит и мислене при древните гърци. Прев. Л. Радоилска. София: Критика и хуманизъм, 1998, ISBN 954-587-041-9. [3]
- 1974 Mythe et société en Grèce ancienne, Paris: Maspero.
- 1976 Religion grecque, religions antiques, Paris: Maspero.
- 1985 La Mort dans les yeux. Figures de l’autre en Grèce ancienne, Paris: Hachette.
- 1989 L’individu, la mort, l’amour. Soi-même et l’autre en Grèce ancienne, Paris: Gallimard
- Индивидът, смъртта, любовта: Аз и другият в древна Гърция. Прев. Н. Панова, Л. Денкова. София: НБУ, 2004, ISBN 954-535-335-X. [4]
- 1990 Mythe et religion en Grèce ancienne, Paris:Seuil.
- Мит и религия в древна Гърция. Прев. Л. Денкова. София: НБУ, 2016, ISBN 978-954-535-908-8
- 1990 Figures, idoles, masques, Paris: Julliard.
- 1996 Entre mythe et politique, Paris: Seuil.
- 1999 L’univers, les dieux, les hommes. Récits grecs des origines, Paris: Seuil
- Всемирът, боговете, хората. Прев. Д. Табакова. София: ЛИК, 2001.
- 2005 Pandora, la première femme, Paris: Bayard.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ вж. Vernant J.-P., Metis, Vol. 4, (1989) n°2, p.305 – 14
- ↑ Профил на Жан-Пиер Вернан като почетен доктор на НБУ, на сайта на НБУ.
- ↑ Изданието съдържа кратка био-библиография (с.19 – 20).
- ↑ Георги Гочев, Ad gustum exigitur (четири рецензии), електронен портал Литература плюс култура
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean-Pierre Vernant в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Френски историци
- Френски антрополози
- Френски структуралисти
- Преподаватели в Колеж дьо Франс
- Доктор хонорис кауза на Чикагския университет
- Доктор хонорис кауза на Масариковия университет
- Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет
- Доктор хонорис кауза на НБУ
- Носители на ордена на Почетния легион
- Френски комунисти
- Участници във Френската съпротива
- Хора от Ил дьо Франс