Жан-Пол Белмондо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Белмондо.
Жан-Пол Белмондо
Jean-Paul Belmondo
френски актьор
Жан-Пол Белмондо (2013)
Жан-Пол Белмондо (2013)
Роден
Жан-Пол Шарл Белмондо
Националност Флаг на Франция Франция
Професия актьор
Актьорска кариера
Активност 1957—2015
Награди Най-добър актьор:
1989 „Сезар“
Семейство
Съпруга Елоди Константин
(1952-1968; развод)
Нати Тардивел
(2002-2008; развод)
Партньор Урсула Андрес
(1965–1972)
Лаура Антонели
(1972–1980)
Карлос Сото Майор
(1980–1987)
Барбара Гондолфи
(2008-2012)
Деца 4
Уебсайт
Жан-Пол Белмондо в Общомедия

Жан-Пол Белмондо̀ (на френски: Jean-Paul Belmondo) е френски актьор, роден на 9 април 1933 г., асоцииран с новата вълна в киното през 60-те години на 20 век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които давали най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.[2]

Едва не навършил 27 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма „До последен дъх“. Справя се добре и поканите за други филми не закъсняват. След това участва във философския филм на Жан-Пиер Мелвил - Приест (1960) и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си „Човекът от Рио“ той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.

Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино – Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998).

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта, Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.

Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1953 Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 при пожар. През 1966 след афера с Урсула Андрес, разкрита от пресата, Белмондо и Елодия се развеждат.[3]

През 1989 на Откритото първенство на Франция Белмондо се запознава с Натали Тардиве за която се жени през 2002[4] година. На 13 август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка, вследствие на което се парализира дясната половина от тялото му и той губи говора си.[5] Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си "Мъж и куче"[6]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1959 Тримата мускетари Les Trois Mousquetaires Д'Артанян Клод Барма
1959 Мрежа от страсти À double tour Ласло Ковач Клод Шаброл
1960 До последен дъх À bout de souffle Мишел Поакар Жан-Люк Годар
1960 Модерато кантабиле Moderato cantabile Шовин Питър Брук
1960 Чочарка La ciociara Микеле Ди Либеро Виторио Де Сика
1961 Жената си е жена Une femme est une femme Алфред Любич Жан-Люк Годар
1965 Лудият Пиеро Pierrot le Fou Фердинанд Грифон (Пиеро) Жан-Люк Годар
1966 Нежният мошеник Tendre voyou Антоан Марешал (Тони) Жан Бекер
1966 Гори ли Париж? Paris brûle-t-il ? Пиерлот (Ив Моранда) Рене Клеман
1967 Крадецът Le Voleur Жорж Рандал Луи Мал
1969 Сирената от Мисисипи La sirène du Mississipi Луи Мае Франсоа Трюфо
1969 Един човек, който ми харесва Un homme qui me plaît Анри Клод Льолуш
1970 Борсалино Borsalino Франсоа Капела Жак Дере
1971 Обирджиите Le Casse Азад Анри Верней
1972 Доктор Попол Docteur Popaul Доктор Пол Симе Клод Шаброл
1974 Стависки Stavisky Александър Стависки Ален Рене
1975 Непоправимият L' Incorrigible Виктор Вотие Филип де Брока
1977 Животното L'Animal Майк Гоше и Бруно Ферари Клод Зиди
1980 Гиньоло Le Guignolo Александър Дюпре Жорж Лотнер
1981 Професионалистът Le Professionnel Жослен Бомон Жорж Лотнер
1982 Ас на асовете L'As des as Джо Кавалие Жерар Ури
1983 Самотникът Le Marginal Комисар Жордан Жак Дере
1983 Хищниците
1984 Щастливият Великден Joyeuses Paques Стефан Маржел Жорж Лотнер
1984 Авантюристите Les Morfalous Сержант Пиер Оганьор Анри Верней
1985 Обир Hold-up Грим Александър Аркади
1988 Пътят на едно разглезено дете Itineraire D'Un Enfant Gate Сам Лион Клод Льолуш
1992 Непознат в къщи L'Inconnu dans la maison Жак Лурса Жорж Лотнер
1995 Клетниците на XX век Les Misérables Анри Фортен/Жан Валжан Клод Льолуш
1996 Дезире Désiré Дезире Бернар Мурат
1998 Бащи трепачи
1999 Може би Peut-être Ако Седрик Клапиш
2000 Актьорите Les Acteurs Себе си Бертран Блие

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Jean-Paul Belmondo, IMDb.com.
  2. ↑ ((bg)) Професионалистът Жан-Пол Белмондо, в-к Новинар, 2 февруари 2005.
  3. ↑ ((bg))1966 Ursula Andress and Jean-Paul Belmando circa 1966, посетен на 15.07.2008
  4. ↑ ((bg)) Блондинка води Белмондо пред олтара, в-к Стандарт, 7 декември 2002.
  5. ↑ ((bg))1966 Жан-Пол Белмондо се възстановява след инсулта, посетен на 15.07.2008
  6. ↑ ((bg)) Искра Крапачева, Любовта и киното възкресиха Белмондо, в-к Стандарт, 31 март 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Жан-Пол Белмондо.
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жан-Пол_Белмондо&oldid=9647562“.