Жан-Пол Белмондо

Вижте пояснителната страница за други значения на Белмондо.

---

Жан-Пол Белмондо
Жан-Пол Белмондо, френски актьор, през 2013 г.
Роден	Жан-Пол Шарл Белмондо 9 април 1933 г. Ньой сюр Сен, Франция
Награди	Най-добър актьор: 1989 „Сезар“
Страница в
Жан-Пол Белмондо в Общомедия

Жан-Пол Белмондо̀ (на френски: Jean-Paul Belmondo) е френски актьор, роден на 9 април 1933 г., асоцииран с новата вълна в киното през 60-те години на 20 век.

Кариера

Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.

Париж по това време е един от градовете, които давали най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.

Едва не навършил 27 години Жан-Люк Годар му поверяват главна роля във филма "До последен дъх". Справя се добре и поканите за други филми не закъсняват. След това участва във философския филм на Жан Пиер Мелвил - Приест (1960) и в криминалето Fingerman (1963).

С филма си "Човекът от Рио" той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.
Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998).

До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта, Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят, като дядка в киното.

Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.

Личен живот

През 1953 Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 при пожар. През 1966 след афера с Урсула Андрес разкрита от пресата Белмондо и Елодия се развеждат.

През 1989 на Откритото първенство на Франция Белмондо се запознава с Натали Тардиве за която се жени през 2002 година. На 13 Август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка, вследствие на което се парализира дясната половина от тялото му и губи говора си. Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си "Мъж и куче"

Избрана филмография

• „Актьорите“ (2000)
• „Може би“ (1999)
• „Бащи трепачи“ (1998)
• „Дезире“ (1996)
• „Клетниците на XX век“ (1995)
• „Непознат в къщи“ (1992)
• „Пътят на едно разглезено дете“ (1988)
• „Обир“ (1985)
• „Весели празници“ (1984)
• „Хищниците“ (1983)
• „Самотникът“, също даван и със заглавието „Единакът“ (1983)
• „Ас на асовете“ (1982)
• „Професионалистът“ (1981)
• „Гиньоло“ (1980) (цитати)
• „Животното“ (1977)
• „Непоправимият“ (1975)
• „Стависки“ (1974)
• „Доктор Попол“ (1972)
• „Обирниците“ (1971)
• „Борсалино“ (1970)
• „Един човек, който ми харесва“ (1969)
• „Сирената от Мисисипи“ (1969)
• „Гори ли Париж?“ (1966)
• „Лудият Пиеро“ (1965)
• „Чочарка“ (1960) (цитати)
• „Модерато кантабиле“ (1960)
• „До последен дъх“ (1960)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Жан-Пол Белмондо
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Жан-Пол Белмондо
• Жан-Пол Белмондо в Internet Movie Database
• Сайт на руските фенове на Белмондо