Жан-Пол Белмондо
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Белмондо.
| Жан-Пол Белмондо Jean-Paul Belmondo | |
|---|---|
| френски актьор (1933–2021) | |
 Жан-Пол Белмондо (2013) | |
| Роден | Жан-Пол Шарл Белмондо
|
| Починал | 6 септември 2021 г.
|
| Националност |  Франция |
| Работил в | актьор |
| Награди | Златен лъв (2016)[1] |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1957—2015 |
| Награди | Най-добър актьор: 1989 „Сезар“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Елоди Константин (1952-1968; развод) Нати Тардивел (2002-2008; развод) |
| Партньор | Урсула Андрес (1965–1972) Лаура Антонели (1972–1980) Карлос Сото Майор (1980–1987) Барбара Гондолфи (2008-2012) |
| Деца | 4 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Жан-Пол Белмондо в Общомедия | |
Жан-Пол Белмондо̀ (на френски: Jean-Paul Belmondo) е френски актьор, роден на 9 април 1933 г., починал на 6 септември 2021, асоцииран с новата вълна в киното през 60-те години на 20 век.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ражда се в парижкото предградие Ньой сюр Сен в семейството на скулптор. Не се представял добре в училище, а се занимавал главно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а мечтата му била да стане актьор.
Париж по това време е един от градовете, които дават най-добра възможност за реализация в Европа и Жан се възползва от това, като записва да учи драматично изкуство в парижката Консерватория. Няколко години по-късно е готов за бъдещи успехи.[3]
Още ненавършил 27 години Жан-Люк Годар му поверява главна роля във филма „До последен дъх“. Справя се добре и поканите за участие в други филми не закъсняват. След това играе във философския филм на Жан-Пиер Мелвил Приест (1960) и в криминалето Fingerman (1963).
С филма си „Човекът от Рио“ той преминава в сферата на по-комерсиалните филми.
Голяма част от кариерата му минава в съперничевство с друга звезда на френското кино – Ален Делон. Двамата правят заедно два филма - „Борсалино“ (1970) и „Бащи трепачи“ (1998).
До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Сериозните му роли се отличават с драматична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и фин хумор. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където постига големи успехи. Основният му мотив за това е, че не иска хората да го запомнят като дядка в киното.
Белмондо е играл в над 80 филма и има над 40 роли в театъра в богатата си филмова и театрална кариера.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1953 г. Белмондо се жени за Елодия Константин, от която има три деца: Патрисия (1958), Флоранса (1960) и Пол (1963). Пол става пилот от Формула 1, а Патриция умира през 1994 г. при пожар. През 1966 г. след афера с Урсула Андрес, разкрита от пресата, Белмондо и Елодия се развеждат.[4]
През 1989 г. на Откритото първенство на Франция Белмондо се запознава с Натали Тардиве, за която се жени през 2002 г.[5] година. На 13 август следващата година се ражда и четвъртото му дете - Стела. На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка, вследствие на което се парализира дясната половина от тялото му и той губи говора си.[6] Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си „Мъж и куче“[7]
Умира на 6 септември 2021 г.[8]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1959 | Тримата мускетари | Les Trois Mousquetaires | Д'Артанян | Клод Барма |
| 1959 | Мрежа от страсти | À double tour | Ласло Ковач | Клод Шаброл |
| 1960 | До последен дъх | À bout de souffle | Мишел Поакар | Жан-Люк Годар |
| 1960 | Модерато кантабиле | Moderato cantabile | Шовин | Питър Брук |
| 1960 | Чочарка | La ciociara | Микеле Ди Либеро | Виторио Де Сика |
| 1961 | Жената си е жена | Une femme est une femme | Алфред Любич | Жан-Люк Годар |
| 1965 | Лудият Пиеро | Pierrot le Fou | Фердинанд Грифон (Пиеро) | Жан-Люк Годар |
| 1966 | Нежният мошеник | Tendre voyou | Антоан Марешал (Тони) | Жан Бекер |
| 1966 | Гори ли Париж? | Paris brûle-t-il ? | Пиерлот (Ив Моранда) | Рене Клеман |
| 1967 | Крадецът | Le Voleur | Жорж Рандал | Луи Мал |
| 1968 | Наричайте ме О | Ho! | Франсоа Олин (О) | Робер Енрико |
| 1969 | Сирената от Мисисипи | La sirène du Mississipi | Луи Мае | Франсоа Трюфо |
| 1969 | Един човек, който ми харесва | Un homme qui me plaît | Анри | Клод Льолуш |
| 1970 | Борсалино | Borsalino | Франсоа Капела | Жак Дере |
| 1971 | Обирджиите | Le Casse | Азад | Анри Верней |
| 1972 | Доктор Попол | Docteur Popaul | Доктор Пол Симе | Клод Шаброл |
| 1974 | Стависки | Stavisky | Александър Стависки | Ален Рене |
| 1975 | Непоправимият | L' Incorrigible | Виктор Вотие | Филип де Брока |
| 1977 | Животното | L'Animal | Майк Гоше и Бруно Ферари | Клод Зиди |
| 1980 | Гиньоло | Le Guignolo | Александър Дюпре | Жорж Лотнер |
| 1981 | Професионалистът | Le Professionnel | Жослен Бомон | Жорж Лотнер |
| 1982 | Ас на асовете | L'As des as | Джо Кавалие | Жерар Ури |
| 1983 | Самотникът | Le Marginal | Комисар Жордан | Жак Дере |
| 1983 | Хищниците | |||
| 1984 | Щастливият Великден | Joyeuses Paques | Стефан Маржел | Жорж Лотнер |
| 1984 | Авантюристите | Les Morfalous | Сержант Пиер Оганьор | Анри Верней |
| 1985 | Обир | Hold-up | Грим | Александър Аркади |
| 1988 | Пътят на едно разглезено дете | Itineraire D'Un Enfant Gate | Сам Лион | Клод Льолуш |
| 1992 | Непознат вкъщи | L'Inconnu dans la maison | Жак Лурса | Жорж Лотнер |
| 1995 | Сто и една нощи | Les cent et une nuits de Simon Cinéma | Професор Бебел | Анес Варда |
| 1995 | Клетниците на XX век | Les Misérables | Анри Фортен/Жан Валжан | Клод Льолуш |
| 1996 | Дезире | Désiré | Дезире | Бернар Мурат |
| 1998 | Бащи трепачи | |||
| 1999 | Може би | Peut-être | Ако | Седрик Клапиш |
| 2000 | Актьорите | Les Acteurs | Себе си | Бертран Блие |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б www.labiennale.org.
- ↑ Jean-Paul Belmondo, IMDb.com.
- ↑ Професионалистът Жан-Пол Белмондо Архив на оригинала от 2013-10-19 в Wayback Machine., в-к Новинар, 2 февруари 2005.
- ↑ 1966 Ursula Andress and Jean-Paul Belmando circa 1966, посетен на 15.07.2008.
- ↑ Блондинка води Белмондо пред олтара, в-к Стандарт, 7 декември 2002.
- ↑ 1966 Жан-Пол Белмондо се възстановява след инсулта[неработеща препратка], посетен на 15.07.2008
- ↑ Искра Крапачева, Любовта и киното възкресиха Белмондо, в-к Стандарт, 31 март 2008.
- ↑ Юлия Талева - кор. на БНР във Франция. Почина Жан-Пол Белмондо. // БНР Новини. 6 септември 2021.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Жан-Пол Белмондо в
Internet Movie Database - Жан-Пол Белмондо в
Allmovie - Жан-Пол Белмондо Сайт на руските фенове
|