Жан-Пол Дюбоа
| Жан-Пол Дюбоа Jean-Paul Dubois | |
_-_2.png) Жан-Пол Дюбоа, 2016 г. | |
| Роден | 20 февруари 1950 г. |
|---|---|
| Професия | писател, сценарист, журналист |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1984 - |
| Жанр | драма, криминален роман, пътепис, документалистика |
Повлиян от
| |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Жан-Пол Дюбоа в Общомедия | |
Жан-Пол Дюбоа (на френски: Jean-Paul Dubois) е френски журналист, сценарист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, криминален роман, пътепис, публицистика и документалистика.[1][2][3][4]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Жан-Пол Дюбоа е роден на 20 февруари 1950 г. в Тулуза, Франция.[2] Следва социология. След дипломиирането си работи като репортер на спортни хроники в Sud-Ouest, после пише по теми за правосъдие и кино в Le Matin de Paris. През 1984 г. става старши репортер за Nouvel Observateur, където пише поредица от статии за Съединените щати, част от които е публикувана в сборниците му „Америка ме тревожи“ (1996) и „Досега всичко беше наред в Америка“ (2002).[3]
Жан-Пол Дюбоа е публикувал множество романи. Първата му книга, криминалният роман „Аналитичен разказ за разстроено чувство“, е издаден през 1984 г. В историята детектив Расмусен се изправя срещу опасния психопат Сенека, който пуска съобщения, предназначени за следователя. Следващата му книга е „Възхвала на левичарите в едноръкия свят“ от 1986 г., в която разглежда темата за мъжете, които пишат с лявата ръка.[3]
През 1996 г. е издаден романът му „Кенеди и аз“, в който историята е за малкия човек, който се бори да възвърне достойнството си, въпреки изневярата на съпругата си, и дори ако трябва да открадне от своя психиатър часовника, който Кенеди е носел в деня, когато е бил убит, едно отражение на съвременния „контра-живот“. През 1999 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Жан-Пиер Бакри и Никол Гарсия.[3][4]
Романът му „Френски живот“ от 2004 г. е сага за поколението на френския бейби бум, от идеализма на 60-те до консуматорството на 90-те години на ХХ век. Романът получава наградата „Фемина“.[2][3][4]
Филмът „Новият живот на Пол Снайдер“ от 2016 г. е екранизация на романа му „Случаят Снайдер“ от 2011 г., в който героят Пол Снайдер се опитва да преодолее смъртта на дъщеря си при инцидент с асансьор, в който той е единственият оцелял, като сменя работата си и семейството си. Книгата му „Ако тази книга можеше да ме доближи до теб“ от 1999 г. вдъхновява филма „Синът на Джон“ от 2016 г.[3]
През 2019 г. е издаден романът му „Хората не обитават еднакво този свят“. Историята е за затворника Пол Хансен, който дели килия в затвор в Монреал със странен член на организацията „Хелс Ейнджълс“. Той има безукорно поведение в един блок в монреалски квартал, но попада в затвора и там излизат неговите спомени за изгубено щастие. Книгата печели престижната награда „Гонкур“ на Френската академия.[3][5]
Жан-Пол Дюбоа живее в Тулуза.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Compte rendu analytique d'un sentiment désordonné (1984)[2][3]
- Éloge du gaucher dans un monde manchot (1986)
- Tous les matins je me lève (1988)
- Maria est morte (1989)
- Les poissons me regardent (1990)
- Vous aurez de mes nouvelles (1991) – голямата награда за черен хумор
- Parfois je ris tout seul (1992)
- Une année sous silence (1992)
- Prends soin de moi (1993)
- La vie me fait peur (1994)
- Kennedy et moi (1996)
- Je pense à autre chose (1997)
- Une vie française (2004) – награда „Фемина“, награда Fnac[4]
- Vous plaisantez, Monsieur Tanner (2006)
- Hommes entre eux (2007)
- Les Accommodements raisonnables (2008)
- Le Cas Sneijder (2011) – награда „Александър-Виалат“
- La Succession (2016)
- Tous les hommes n'habitent pas le monde de la même façon (2019) – награда „Гонкур“
Хората не обитават еднакво този свят, изд. „Леге Артис“ (2020), прев. Красимир Кавалджиев
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- L'Amérique m'inquiète (1996) – публикации[2][3]
- Jusque-là tout allait bien en Amérique (2002)
- Une belle vie avec Charlie (2020) – публикации
- Dag Hammarskjöld (2021) – публикации
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Éloge du gaucher dans un monde manchot (1986)[2][3]
- Edgar P. Jacobs, La marque jaune (1989) – за автора на комикси Едгар Жакобс
- Si ce livre pouvait me rapprocher de toi (1999)
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- 1993 Le condamné
- 1996 Rien dans le ventre
- 1996 Dialogue au sommet – по разказ
- 1999 Kennedy et moi – награда на Френската телевизия
- 2010 En chantier, monsieur Tanner! – тв филм
- 2011 Jacques Gamblin in Une vie française – тв филм
- 2016 La nouvelle vie de Paul Sneijder – по романа Le cas Sneijder
- 2016 Le fils de Jean – по романа Si ce livre pouvait me rapprocher de toi
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) Библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и к ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- ↑ а б в г ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ „Jean-Paul Dubois Wins Goncourt Prize With Melancholy Prison Novel”, „Ню Йорк Таймс“, 04.11.2019 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean-Paul Dubois в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
