Жан Амери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Амери
Jean Améry
Псевдоним Жан Амери
Роден Ханс Хаим Майер
31 октомври 1912 г.
Починал 17 октомври 1978 г. (65 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1935 – 1978
Уебсайт Страница в IMDb
Жан Амери в Общомедия

Жан Амерѝ (на немски: Jean Améry, роден Ханс [Хаѝм] Ма̀йер, на немски: Hans Mayer) е австрийски писател, журналист, кинокритик, мислител-есеист.

Неговите творби са силно повлияни от преживяванията му по време на Втората световна война. Участва в организираната съпротива срещу нацистката окупация на Белгия, заради което е задържан и измъчван от Гестапо и прекарва няколко години в концентрационните лагери Аушвиц и Бухенвалд. В края на войната през 1945 г. е освободен от концлагера в Берген-Белзен.

В своята най-известна творба, „На границите на ума: размишленията на един оцелял от Аушвиц и неговите реалности“, определя мъчението за есенция на Третия райх. Други негови известни творби са „За стареенето“ и „За самоубийството: дискурс върху доброволната смърт“.

Амери се самоубива, като взема свръхдоза от приспивателни хапчета през 1978 г. Самотен през целия си живот, Амери е бил близък с австрийската поетеса, писателка и есеистка Ингеборг Бахман.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е под името Ханс Майер във Виена през 1912 г. Баща му е евреин, а майка му − католичка. Баща му загива на фронта по време на Първата световна война през 1916 г. Възпитан е от майка си в католическа традиция[1]. Амери и майка му се завръщат във Виена, която по-рано са напуснали, за да живеят в провинция Тирол. През 1926 г. записва в университета да следва литература и философия, но поради липса на средства не може да продължи следването си. През 1930 г. започва работа в университетска библиотека под директорството на Леополд Лангхамер.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Макар и семейството на Амери да е „отчуждено от своите еврейски корени, асимилирано и да представлява смесен брак“, самото това отчуждение пропива мисълта на Амери: „Исках на всяка цена да съм антинацист, напълно убедено, но по мое собствено желание“[1].

Нюрнбергските закони, чиито текст Амери скоро ще научи наизуст, го убеждават, че Германия е издала смъртна присъда на всички евреи[1]. Неговото есе „За нуждата и невъзможността да бъда евреин“ засяга чрез този вътрешен конфликт въпроса за самоопределянето. Говори за това как, докато неговата идентичност, идваща от детството, е подчертано християнска, той се чувства като евреин, но не в религиозния смисъл, а чувства принадлежност към еврейския народ „без Бог, без история, без очакване за месианска роля на нацията“[2].

За мен да бъда евреин означава да чувствам вчерашната трагедия като вътрешен гнет. На лявата ми предмишница продължава да стои номерът ми от Аушвиц; по-бързо се изчита от Петокнижието или Талмуда, но пък дава по-обстойна информация. Информация, която е по-задължаваща от основните формули на еврейското съществуване. Ако на мен и на света, включително на религиозните и национално настроените евреи, които не ме имат за един от тях, кажа: „Аз съм евреин“, то под това аз имам пред вид всички тези реалности и възможности, които са обобщени в един аушвицки номер.

— Жан Амери, „На границите на ума“

По време на нацисткия режим[редактиране | редактиране на кода]

Релсите към Аушвиц

През 1937 г. Амери се жени, против желанието на майка си, за еврейката Регине Бергер. През 1938 г., когато нацистите обявяват аншлуса на Австрия, Амери и съпругата му бягат във Франция, после в Белгия. По ирония на съдбата Амери е депортиран от белгийците обратно във Франция поради германското му гражданство и е интерниран в Южна Франция.

След като избягва от лагера в Гюрс, той се връща в Белгия, където се присъединява към съпротивителното движение.

Участва в разпространението на антивоенна пропаганда за германските въоръжени сили. Заловен е от нацистите през юли 1943 г. Съпругата му успява да се укрие в Брюксел, където през 1944 г. умира от сърдечно заболяване, без повече да види мъжа си. Амери е измъчван от Гестапо в техния център във Форт Бреендонк. Когато заключават, че не разполага с някаква важна информация, статутът му е променен от политически затворник на обикновен евреин и е отведен в лагера Аушвиц.

В лагера му е дадена тежка работа, свързана със строителството на фабриката I.G. Farben в Аушвиц III (трудовия лагер Буна-Моновиц). Поради съветското настъпление първо е преместен в Бухенвалд, а след това в концлагера в Берген-Белзен, където е освободен от британската армия през 1945 г.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Главната порта на лагера в Бухенвалд

След войната Ханс Майер приема псевдонима Жан Амерѝ (Амери е анаграма на Майер) с цел да се откъсне символично от немската култура и да се асоциира с френската[1]. Живее в Брюксел, където работи като културен журналист на немскоезични вестници в Швейцария. Дълги години отказва да публикува в Германия и Австрия, а публикува само в Швейцария. Не пише изобщо за преживяванията си в лагерите на смъртта до 1964 г., когато след подтика на немския поет Хелмут Хайселбютел написва книгата „Отвъд вината и изкуплението“ (на немски: Jenseits von Schuld und Sühne). По-късно тази книга е преведена на английски от Сидни и Стела П. Розенфелд под името „На границите на ума: размишленията на един оцелял от Аушвиц и неговите реалности“.

През 1976 г. Амери публикува книгата „За самоубийството: дискурс върху доброволната смърт“. Самият той отнема живота си със свръхдоза приспивателни през 1978 г.[3]

Литературно и философско наследство[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Жан Амери в Централното гробище на Виена

С публикуването на „На границите на ума“, където Амери изследва Холокоста и същността на Третия райх, той се превръща в един от най-уважаваните писатели, пишещи по тази тема. Като определя нацисткото правителство за садистично, Амери прави аналогия с желанието на садистите да унищожат света. За един нацист-мъчител,

„[и] леко действие на въоръжена ръка е способна да превърне другата ръка − и да завърти главата, в която може би са стояли Кант и Хегел, и всичките девет симфонии, и Светът като воля и представа − в издаващо остри звуци квичащо прасе, което е пред заколение“

Усилията на Амери да запази историческата памет на Холокоста са насочени към описване на терора и ужаса от събитията във феноменологичен и философски план и се характеризират с това, което той нарича „оскъдна предразположеност към примирение“.[4] Така той изучава преживяванията си и смисъла и завета на страданието, причинено от нацизма, но не с цел събитията да бъдат описани и подредени в „студения архив на историята“,[5], а да запазят темата актуална, така че следващите поколения да не изгубят нито описанието, нито представата за случилото се. Както и самият той пише в предговора на Отвъд вината и изкуплението:

Не е [изяснен] днес, и се надявам никога да не бъде изяснен случаят. Защото изясняването ще доведе до затваряне на страницата, приключване на случая, който тогава ще може да бъде сложен в папките на историята. Книгата ми цели да предотврати това. На нищо не е сложен край, никой случай не е приключен, никой завет не е станал обикновен запис.[5]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

На немски[редактиране | редактиране на кода]

  • Karrieren Und Köpfe: Bildnisse Berühmter Zeitgenossen. Zurich: Thomas, 1955.
  • Teenager-Stars: Idole Unserer Zeit. Vienna: Albert Müller, 1960.
  • Im Banne Des Jazz: Bildnisse Grosser Jazz-Musiker. Vienna: Albert Müller, 1961.
  • Geburt Der Gegenwart: Gestalten Und Gestaltungen Der Westlichen Zivilisation Seit Kriegsende. Olten: Walter, 1961.
  • Gerhart Hauptmann: Der Ewige Deutsche. Stieglitz: Handle, 1963.
  • Jenseits Von Schuld Und Sühne: Bewältigungsversuche Eines Überwältigen. Munich: Szczesny, 1966.
  • Über Das Altern: Revolte Und Resignation. Stuttgart: Klett, 1968.
  • Unmeisterliche Wanderjahre. Stuttgart: Klett, 1971.
  • Lefeu Oder Der Abbruch. Stuttgart: Klett, 1974.
  • Hand an Sich Legen. Stuttgart: Klett, 1976.
  • Charles Bovary, Landarzt. Stuttgart: Klett, 1978.
  • Bücher Aus Der Jugend Unseres Jahrhunderts. Stuttgart: Klett-Cotta, 1981.
  • Der Integrale Humanismus: Zwischen Philosophie Und Literatur. Aufsätze Und Kritiken Eines Lesers, 1966 – 1978. Stuttgart: Klett-Cotta, 1985.
  • Jean Amery, der Grenzganger: Gesprach mit Ingo Hermann in der Reihe „Zeugen des Jahrhunderts.“ Ed. Jürgen Voigt. Göttingen: Lamuv, 1992.
  • Cinema: Arbeiten Zum Film. Stuttgart: Klett-Cotta, 1994.
  • Jean Améry: Werke. 9 vols. Edited by Irène Heidelberger-Leonard. Stuttgart: Klett-Cotta, 2002 – 2008. The collected works in German.

Преведени на френски[редактиране | редактиране на кода]

  • Charles Bovary, médecin de campagne: portrait d'un homme simple. Roman/essai traduit de l'allemand par Françoise Wuilmart. Actes Sud: Arles, 1991.
  • Par-delà le crime et le châtiment: essai pour surmonter l'insurmontable. traduit de l'allemand par Francoise Wuilmart. Actes Sud: Arles, 1995.
  • Du vieillissement. Payot: Paris, 1991 [1968]; rééd. Petite Bibliothèque Payot 2009
  • Le feu ou la démolition. Actes Sud: Arles, 1996 [1974]
  • Porter la main sur soi – Du suicide. Actes Sud: Arles, 1999 [1976]
  • Les Naufragés. Actes Sud: Arles, 2010 [1935]

Преведени на английски[редактиране | редактиране на кода]

  • Preface to the Future: Culture in a Consumer Society. Trans. Palmer Hilty. London: Constable, 1964.
  • At the Mind's Limits: Contemplations by a Survivor of Auschwitz and Its Realities. Trans. Sidney and Stella P. Rosenfeld. Bloomington: Indiana University Press, 1980.
  • Radical Humanism: Selected Essays. Trans. Sidney and Stella P. Rosenfeld. Bloomington: Indiana University Press, 1984.
  • On Aging: Revolt and Resignation. Trans. John D. Barlow. Bloomington: Indiana University Press, 1994.
  • On Suicide: A Discourse on Voluntary Death. Trans. John D. Barlow. Bloomington: Indiana University Press, 1999.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Amery: a biographical introduction
  2. Améry, Jean. At the Mind's Limits. 1998, page 94
  3. Améry, Jean. Afterword. // At the Mind's Limits: Contemplations by a Survivor on Auschwitz and Its Realities. Indiana University Press, 1998. ISBN 978-0-253-21173-6. с. 104. Посетен на 30 август 2009.
  4. Améry, Jean. At the Mind's Limits. 1998, page 71
  5. а б Brudholm, Thomas and Murphy, Jeffrie G. Resentment's Virtue. 2008, page 72

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The Philosopher of Auschwitz: Jean Améry and Living with the Holocaust. Ирене Хайделбергер-Леонард. Translated by Anthea Bell. London: I. B. Tauris, 2010. First published in German as Jean Améry: Revolte in der Resignation (Stuttgart: Klett-Cotta, 2004). Also published in French as Jean Améry (Arles: Actes Sud, 2007) and Spanish as Jean Améry: Revuelta en la resignación (Valencia: Universitat di Valencia, 2010)
  • G. Risari, „Jean Améry. Il risentimento come morale“, Milano: Franco Angeli, 2002
  • В.Г. Зебалд, „Against the Irreversible“ в On the Natural History of Destruction, Penguin, 2003, pp. 147 – 72

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]