Жан Жионо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан Жионо
Роден 30 март 1895 г.
Починал 9 октомври 1970 г. (75 г.)
Професия писател, поет, сценарист
Националност Флаг на Франция Франция
Активен период 1923-1970
Жанр поезия, драма
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион 1932
Литературна награда на Принца на Монако

Повлиян от
Съпруга Елизе Маурин (1920-1970)
Деца Алин (1926), Силви (1934)
Уебсайт https://centrejeangiono.com/
Страница в IMDb
Жан Жионо в Общомедия

Жан Жионо (на френски: Jean Giono) е френски пацифист, сценарист, поет и писател на произведения в жанра драма. Приятел е с Андре Жид, Жан Гуено, Люсиен Жак, Жорж Гимел, и др., но остава в периферията на литературните течения на своето време. По-голяма част от творчеството му има за фон селския бит в област Прованс.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жан Жионо е роден на 30 март 1895 г. в Маноск, Франция. Единствен син на обущар и перачка. Вдъхновява се от класическите автори и започва да пише от ранна възраст. През 1911 г. напуска училище поради финансови проблеми на семейството. Започва работа в банка и продължава да учи самостоятелно. Участва като пехотинец в окопната война през Първата световна война и е през 1918 г. е леко обгазен в Битката при Вердюн. Ужасите на войната го правят убеден пацифист. Слад войната се връща в банката, където работи до края на 1929 г. На 20 юни 1920 г. се жени за приятелката си от детството Елизе Маурин. Имат две дъщери – Алин и Силви.

Заедно с работата си започва да пише стихове, а първата му стихосбирка е публикувана през 1923 г. През 1929 г. е издаден дебютният му роман „Colline“. За него е удостоен с литературната награда „Брентано“. За романа си „Regain“ от 1930 г. получава литературната награда „Нортклиф“.

Успехът на първите му произведения му дават възможност да купи самостоятелна къща в Маноск и да се посвети на писателската си кариера. През 1932 г. е удостоен с отличието Кавалер на Ордена на Почетния легион.

Преди Втората световна война публикува много антивоенни материали. През 1939 г. купува две ферми, с които подпомага бежанците и болните през войната. На 14 септември 1939 г. е арестуван за пацифизма си, а по-късно е уволнен от армията и освободен. По време на войната сътрудничи с правителството на Виши и един от гласовете на Радио Париж. Заради това след войната през септември 1944 г. е арестуван и е освободен през януари 1945 г. Забранено му е да публикува до 1947 г.

В следващите години са издадени едни от най-добрите му произведения – „Mort d'un personnage“, „Les Âmes fortes“, „Хусарят на покрива“ и „Le Moulin de Pologne“, които го правят един от видните френски писатели на 20-ти век. За цялостното си творчество е удостоен през 1953 г. с литературната награда на Принца на Монако. През следващата година е избран за член на „Академия Гонкур“.

Много от произведенията му са екранизирани от режисьори като Марсел Паньол, Жан-Пол Рапно и Раул Руис. Много успешен е сценарият му за филма „Крез“ от 1960 г. През 1961 г. е председател на журито на филмовия фестивал в Кан.

Макар да пътува понякога, твори предимно в родния си град, заради което е наричан „неподвижният пътешественик“.

Жан Жионо умира от инфаркт на 8 октомври 1970 г. в Маноск.

През 1990 г. дъщеря му и вдовицата му учредяват литературна премия на негово име (Grand prix Jean-Giono) за френскоезични автори на романи. Премията се финансира от Фондацията на Пиер Берже и Ив Сен Лоран.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Colline (1929)
  • Un de Baumugnes (1929)
  • Regain (1930)
  • Naissance de l’Odyssée (1930)
  • Le Grand Troupeau (1931)
  • Jean le Bleu (1932)
  • Solitude de la pitié (1932)
  • Le Chant du monde (1934)
    Песента на света, изд.: „Славчо Атанасов Милошев“, София (1940), прев. Дора Габе
    Песента на света, изд.: „Рива“, София (1994), прев. Виолета Йончева
  • Que ma joie demeure (1936)
  • Batailles dans la montagne (1937)
  • Pour saluer Melville (1941)
  • L’eau vive (1943)
  • Un roi sans divertissement (1947)
  • Noé (1947)
  • Fragments d’un paradis (1948)
  • Mort d’un personnage (1949)
  • Les Âmes fortes (1949)
  • Les Grands Chemins (1951)
  • Le Hussard sur le toit (1951)
    Хусарят на покрива, изд.: „Евразия-Абагар“, София (1997), прев. Петър Оббов
  • Le Moulin de Pologne (1952)
  • L’homme qui plantait des arbres (1953)
    Човекът, който садеше дървета, изд.: „Съвременник“, София (2012), прев. Яна Ванкова
  • Le Bonheur fou (1957)
  • Angelo (1958)
  • Hortense ou l’Eau vive (1958) – с Жан Алио
  • Deux cavaliers de l’orage (1965)
  • Le Déserteur (1966)
  • Ennemonde et Autres Caractères (1968)
  • L’Iris de Suse (1970)
  • Les Récits de la demi-brigade (1972)
  • Faust au village (1977)
  • Le Bestiaire (1991)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Accompagne de la flute (1923)
  • La Chute des Anges, Fragment d’un Déluge, Le Cœur-Cerf (1969)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Le bout de la Route – Lanceur de Graines – La Femme du boulanger (1943)
  • Le Voyage en calèche (1947)
  • Domitien, suivi de Joseph à Dothan (1959)
  • Le Cheval fou (1974)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 Jofroi – по „Jofroi de la Maussan“
  • 1934 Angèle – по „Un de Baumugnes“
  • 1937 Regain – по романа
  • 1938 La femme du boulanger – по „Jean le Bleu“
  • 1949 Le bout de la route – пиеса
  • 1957 Kara talih – по „Un de Baumugnes“
  • 1958 L'eau vive
  • 1960 Крез, Crésus
  • 1958 Le foulard de Smyrne – документален
  • 1963 Les grands chemins
  • 1963 Un roi sans divertissement
  • 1965 Le chant du monde
  • 1968 Provinces – ТВ сериал, 1 епизод
  • 1972 Plain-chant – ТВ сериал, 1 епизод – Jean Giono: Le triomphe de la vie
  • 1973 Le déserteur – ТВ филм
  • 1979 Jean le Bleu – ТВ филм
  • 1980 Colline – ТВ филм
  • 1981 Faust au village – ТВ филм
  • 1984 Les cavaliers de l'orage – по „Deux Cavalier de l'Orage“
  • 1987 L'homme qui plantait des arbres
  • 1989 Der Mann mit den Bäumen
  • 1990 L'ami Giono: Jofroi de la Maussan – ТВ филм
  • 1990 L'ami Giono: Ennemonde – ТВ филм
  • 1990 L'ami Giono: Solitude de la pitié – ТВ филм
  • 1990 L'ami Giono: Onorato – ТВ филм, по „Onorato“
  • 1990 L'ami Giono: Ivan Ivanovitch Kossiakoff – ТВ филм
  • 1990 L'ami Giono: Le déserteur – ТВ филм
  • 1995 Хусар на покрива, Le hussard sur le toit
  • 1995 Le poids du ciel – късометражен
  • 1996 Champ d'honneur – късометражен
  • 1999 La femme du boulanger – ТВ филм, по „Jean le Bleu“
  • 2001 Силни души, Les âmes fortes – по романа

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]