Жан Зиглер
|
Жан Зиглер Jean Ziegler |
|
|---|---|
| швейцарски политик, социолог и писател | |
 Жан Зиглер на Салона на книгата в Женева, 2011 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
|
|
|
| Образование |
Бернски университет Женевски университет Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Социология |
| Образование | Женевски университет |
| Работил в |
Женевски университет Сорбона |
| Семейство | |
|
|
|
| Уебсайт | |
| Жан Зиглер в Общомедия | |
Жан Зиглер (Jean Ziegler на френски, също Ханс Циглер) е роден на 19 април 1934 в Тун, Берн, Швейцария е политик, социолог, писател и публицист с остро перо.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Зиглер работи от 2000 г. като специален репортер към Съвета за човешки права на Обединените нации и консултант по въпросите на недохранването. Той е градски съветник на Женева, член на федералния парламент (женевски кантон) от квотата на социалистите и първи секретар на женевската благотворителна общност Емаюс.
Жан Зиглер преподава социология в Женева до 2002 г. и Париж в Сорбоната и е автор на многобройни книги. Като специален репортер е изследвал темата за недохранването и глада в държавите от континентите Африка, Азия и Латинска Америка: Нигерия, Етиопия, Индия, Бангладеш, Монголия, Бразилия, Палестина, Гватемала и др.
Почетен доктор на Университета в Монс, на Брюкселския университет (2008/9)[3], на Университета Париж-VIII: Венсен-Сен Дени (2009) и на Университета на Савоа.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Sociologie de la nouvelle Afrique, Gallimard, 1964.
- Sociologie et Contestation, essai sur la société mythique, Gallimard, 1969.
- Le pouvoir africain, Seuil, 1973. 2 изд. 1979.
- Les vivants et la mort, Seuil, 1973. 2 изд. 1978.
- Une Suisse au-dessus de tout soupçon, 1976.
- Main basse sur l’Afrique, 1978. 2 изд. 1980.
- Retournez les fusils ! Manuel de sociologie d'opposition, Seuil, 1980.
Обърнете пушките, София: Партиздат, 1983, (пр. от фр. със съкр. Е. Райчева) - Vive le pouvoir! Ou les délices de la raison d'état, Seuil, 1985.
- La victoire des vaincus, oppression et résistance culturelle, Seuil, 1988.
- La Suisse lave plus blanc, 1990.
- Le bonheur d'être Suisse, 1994.
- L'Or du Maniema, Seuil, 1996.
- Les rebelles, contre l’ordre du monde, 1997.
- La Suisse, l'or et les morts, 1997.
Швейцарските банки, златото и мъртвите , София : Албор, 1998 , ISBN 954-8272-57-1 - Les seigneurs du crime: les nouvelles mafias contre la démocratie, Seuil, 1998.
- Le Livre noir du capitalisme, в съавторство, Temps des Cerises Edition, 1998.
- La faim dans le monde expliquée à mon fils, 1999.
- Les nouveaux maîtres du monde et ceux qui leur resistent, 2002.
Новите господари на света и тези, които им се противопоставят, София: Изток-Запад, 2003, ISBN 954-8945-36-3 - Le droit à l’alimentation, Fayard, 2003.
- L'empire de la honte, 2005.
- La haine de l'Occident, 2008.
- Der Aufstand des Gewissens: Die nicht-gehaltene Festspielrede, Salzburg 2011.
- Destruction massive: Géopolitique de la faim, Seuil, 2011.
- Discours sur la dette éd. Elytis, 2014; reéd 2017
- Chemins d'espérance, Ces combats gagnés, parfois perdus mais que nous remporterons ensemble, Paris: Seuil, 2016, 263 p.
- Le Capitalisme expliqué à ma petite-fille (en espérant qu'elle en verra la fin), Paris: Seuil, 2018, 128 p.
- Le Socialisme arabe, éd. Le Bord de l'eau, 2019, 104 p.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Internet Movie Database, Посетен на 12 октомври 2015, IMDb идентификатор: nm1892241.
- ↑ Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Jean Ziegler.
- ↑ „Dass ich hier bin, ist ein reines Wunder“, Tages-Anzeiger, 17. März 2009.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
