Жан Иполит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан Иполит
френски философ
Бюст на Жан Иполит от Жан-Мари Меслен пред лицея „Жан Иполит“ в Жонзак
Бюст на Жан Иполит от Жан-Мари Меслен пред лицея „Жан Иполит“ в Жонзак

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси История на философията

Жан Иполит (френски: Jean Hyppolite, Жонзак 1907 - Париж 1968) е френски философ, известен с доброто си познаване на творчеството на Хегел и на други немски философи, и с това, че преподава и образова някои от най-известните мислители от периода след Втората световна война.

Биография и идеи[редактиране | редактиране на кода]

Иполит завършва Екол Нормал Сюпериор почти по същото време като Сартър. След като завършва той предприема сериозно изучаване на Хегел, самообучавайки се по немски език, като чете Феноменология на духа в оригинал. През 1939 г. той излиза със собствен превод - първия на френски език и неговите коментари след това ще станат основа за книгата Генезис и структура на Феноменология на духа (1947). Веднага след края на Втората световна война Иполит става професор в Университета в Страсбург, а след това се премества в Сорбоната през 1949 г.[1]. От 1963 г. до края на живота си е титуляр на катедрата по история на философията в Колеж дьо Франс.

През 1952 г. публикува Logique et existence, работа, която най-вероятно има стартиращ ефект за това, което по-късно става известно като постмодернизъм. Тази книга се опитва да свърже хегеловата Феноменология с неговата Логика. С това тя повдига въпроси като тези за езика, битието и различието, които по-късно ще станат запазена марка за новата френска философия в края на 20 век.

Мишел Фуко дори посвещава встъпителната си лекция в Колеж дьо Франс на Жан Иполит като изтъква значимостта на неговите анализи за конституирането на модерната френска мисловност.[2] Фуко споменава и че немски изследователи се обръщат към превода на Иполит, за да разберат писаното от Хегел - показателен анекдот, който по-късно Ален Бадиу разказва като личен опит.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1944 Introduction à la philosophie de l'histoire de Hegel
  • 1946 Genèse et structure de la Phénoménologie de l'esprit de Hegel
  • 1953 Logique et existence; essai sur la logique de Hegel
  • 1955 Études sur Marx et Hegel
  • 1963 Sens et existence dans la philosophie de Maurice Merleau-Ponty
  • 1971 Figures de la pensée philosophique

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Hegel et la pensée moderne; séminaire sur Hegel dirigé par Jean Hyppolite au Collège de France (1967-1968) par Jacques d' Hondt
  • Giuseppe Bianco (éd.), Jean Hyppolite, entre structure et existence, Paris, Presses de la rue d'Ulm, 2013.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heckman, John. 2000 (1974) Introduction. In Hyppolite, Jean. Genesis and Structure of Hegel's Phenomenology of Spirit. Northwestern University Press: Evanston. pp. xv-xli.
  2. Foucault M., L'Ordre du discours, Paris: Gallimard, 1971, p.79-82 (липсващи в българския превод)
  3. Foucault M., loc. cit. p.81; Badiou А., Jean Hyppolite, Un style philosophique, (fr) конференция 27/06/2006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jean Hyppolite“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.