Жан Корали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Жан Корали
френски балетист и балетмайстор
Жан Корали 
ок. 1830 г.
Роден: 15 януари 1779
Починал: 1 май 1854
Jean Coralli, circa 1810

Жан Корали (рождено име: Джовани Корали Перачини (Giovanni Coralli Peracini), 15 януари 1779 – 1 май 1854) е френски балетист и хореограф, създател, заедно с Жул Перо, на балета „Жизел“ (1841 г.)[1]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден в семейството на италиански комедиен актьор в Париж. Като дете учи в балетната школа на Парижката опера, но дебютът си на сцена прави във Виена през 1802 г. в балета „Тайните на Исида“.[2]

През 1802 г. гастролира в Парижката опера и в Кралския театър (King's Theatre) в Лондон, след което се завръша във Виена и започва работа като балетмайстор на Хофтеатър (Кралската виенска опера). Там поставя през 1806 г. първия си балет – „Пауло и Розета“.[2]

В този период танцува със съпругата си Тереза и двамата стават известна изпълнителска двойка, често появяваща се на театрални плакати. Двамата играят гавните роли в повечето постановки на Корали за Хофтеатър, вкл. „Елена и Парис“ (1807 г.) От 1809 г. семейство Корали гастролират като солисти в „Ла Скала“ (Милано) (1809 – 1812, 1814 – 1815 и 1820)[2], „Ла Фениче“ (Флоренция), и „Сао Карло“ (Лисабон)[3] и Марсилия. [2]

Межу 1825 и 1829 г. Корали е балетмайстор на театъра „Порт Сен Мартен“ в Париж, където създава десет балета, както и дивертисменти за 14 пиеси. В трупата танцуват и Шарл-Франсоа Мазурие, известен комик, Жул Перо и Жозеф Мазиле, талантливи балетисти, които ще пожънат успехи и като хореографи. Порт Сен Мартен е известен със своя романтичен репертоар и новаторски постановки, много от които изпреварват продукцията на Парижката опера. Още през 1829 г. Корали поставя танц на Силфидите, който намеква за фантастичните „бели балети“ от последващите години.[4]

Парижката опера[редактиране | редактиране на кода]

Прз 1831 г. Корали започва като първи балетмайстор на Парижката опера, на мястото на Жан-Луи Омер. Първата му постанова е ново поставяне на творбата му „Леокадия“ (Léocadie, 1828), с нов сценарии от Йожен Скриб, нова музика от Мишел Карафа и ново заглавие – „Оргията“ (L'Orgie). Сюжетът разказва за младо момича, прелъстено и изоставено от аристократ – тема, към която Корали се завръща и по-късно.

Следващата му творба е балет за операта „Изкушението“ (La Tentation, 1852 г.), която експлоатира нарастващата популярност на свръхестествените сюжети в постановките. Тази творба е първата от много за оперната сцена. [5]

Седващата творба е важна танцома постановка – „Бурята или Островът на духовете“ (La Tempête, ou L'Ìle des Génies, 1854 г.) по музика на Жан Шнайцхофер. Полин Дюверне и Жозеф Мазилие са в главните роли – на любовниците Леа и Фернандо, докато младата виенска балерина Фани Елслер, която е в началото на кариерата си, пресъздава образа на феята Алсин. Звездата на ЕЛслер изглява и в следващия балет на Корали – Le Diable Boiteau („Куцият дявол“, 1836), в който тя изпълнява известния танц „Ла Качуча“.[6]

Зенитът на хореографската кариера на Корали е достигнат през 1841 г. с премиерата на балета „Жизел“ в летния сезон на Парижката опера по сценарий на Теофил Готие и Жул-Анри Верноа де Сен-Жорж, музика на Адолф Адам и в партньорство с Жул Перо, който е търсил подходяща партия за протежето си Карлота Гризи. На премиерата Гризи си партнира с Люсиен Петипа в ролята на Албрехт. „Селското“ па-дьо-дьо от първо дейстие по заемствана музика от Фридрих Булгмюлер, се изпълнява от Натали Фицджеймз и Огюст Мабиле, а ролята на Мирта от Адел Дюмилатър.[7][8] С този балет Корали се проявява като един от майсторите на романтическото направление в европейската хореография.[9]

Корали работи с Готие и Бургмюлер и за следващата си творба – La Péri (1843 г.) – история за ориенталска фея, обичана от младеж, който се влюбва в нея, след като я е видял в опиумно опиянение. Солисти отново са Гризи и Петипа, а хореографията на Корали е радушно приета от критиката и публиката. Балетът се радва на голям успех.

Предпоследният балет на Корали Eucharis (1844 г.) обаче е провал, а последният – Ozaï (1847 г.) е игран само десет пъти.

Корали се пенсионира като балетмайстор на Парижката опера през 1854 г. и умира четири години по-късно.[10]

Избрани творби[редактиране | редактиране на кода]

Сред основните творби на Корали се:[11]

  • 1806: Paul et Rosette
  • 1806: Amphion
  • 1807: Les Incas
  • 1807: Hélène et Pâris
  • 1815: La Dansomanie
  • 1816: Les Noces de Zéphire et Flore
  • 1825: La Statue de Vénus
  • 1825: Les Ruses Espagnoles
  • 1826: Monsieur de Pourceaugnac
  • 1826: Gulliver
  • 1826: La Visite à Bedlam
  • 1827: Le Mariage de Raison
  • 1827: La Neige
  • 1828: Les Hussards et les Jeunes Filles
  • 1828: Léocadie
  • 1829: Les Artistes
  • 1830: La Somnambule
  • 1830: Le Mariage de Raison
  • 1831: L'Orgie
  • 1832: La Tentation
  • 1834: La Tempête, ou L'Île des Génies
  • 1836: Le Diable Boiteux
  • 1837: La Chatte Métamorphosée en Femme
  • 1839: La Tarentule
  • 1841: Giselle, ou Les Wilis, with Jules Perrot
  • 1843: La Péri
  • 1844: Eucharis
  • 1847: Ozaï

References[редактиране | редактиране на кода]

  1. Susan Au, „Coralli, Jean,“ in International Encyclopedia of Dance, edited by Selman Jeanne Cohen and others (New York: Oxford University Press, 1998), vol. 2, pp. 201 – 204.
  2. а б в г Коралли. / Балет. Энциклопедия. – Москваː Советская энциклопедия, 1981. с. 265.
  3. Marie-Françoise Christout and Gino Tani, „Coralli, Jean,“ in Enciclopedia dello Spettacolo (Rome: Le Maschere, 1954).
  4. Marion Hannah Winter, The Pre-Romantic Ballet (Brooklyn, N.Y.: Dance Horizons, 1975).
  5. Au, „Coralli, Jean,“ in International Encyclopedia of Dance (1998), vol. 2, p. 202.
  6. Ivor Forbes Guest, Fanny Elssler (London: A. & C. Black, 1970).
  7. Edwin Binney, Le Ballets de Théophile Gautier (Paris: Nizet, 1965).
  8. Cyril W. Beaumont, The Ballet Called Giselle (London: Dance Books, 1996).
  9. Коралли. Балет. Энциклопедия. – Москваː Советская энциклопедия, 1981. с. 265.
  10. Ivor Forbes Guest, The Romantic Ballet in Paris, 2nd rev. ed. (London: Dance Books, 1980).
  11. Horst Koegler, The Concise Oxford Dictionary of Ballet, 2nd ed. (Oxford University Press, 1982).