Жан дьо Бери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан дьо Валоа
херцог дьо Бери
Duc de Berry.jpg
детайл от миниатюра Януари от Пребогатият часослов на херцог дьо Бери
Лични данни
Управление 1360 – 1416
Други титли граф Монпансие, Оверн, Поатие
Роден
Починал
15 юни 1416 г. (75 г.)
Нелски замък, Париж
Семейство
Баща Жан II Добрия
Майка Бона Люксембургска
Герб Arms of Jean de Berry.svg
Жан дьо Валоа в Общомедия

Жан I дьо Бери Великолепни (на френски: Jean Ier de Berry, le Magnifique; 30 ноември 1340, Венсен – 15 март 1416, Нелски замък, Париж) – херцог дьо Бери и Оверн от 1360 година, граф Монпансие от 1401 година, граф Поатие от 1369 година.

Наместник е на френските крале Шарл V Мъдри и Шарл VI Безумния в Лангедок, прославен меценат. Преживява всички свои синове. Графство Оверн се дава като зестра за неговата дъщеря, впоследствие преминава към един от Бурбоните.

Произход – трети син на френския крал[редактиране | редактиране на кода]

Жан е син на крал Жан IIДобрия и Бона Люксембургска.

Жан е трети син в семейството, ражда се на 30 ноември 1340 година, в деня на Свети Андрей, и е кръстен както и неговия по-голям брат Шарл в църквата Сен-Пиер де Монтрей. Поема го от купела граф Жан д’Арманяк, в чест на когото (а също и в чест на свети Йоан Кръстител) новороденият получава своето име. През целият си живот, херцог Жан дьо Бери се отнася с особена почит към двамата „свои“ светии – в Прекрасния часослов даже се съхранило негово изображение в молитвена поза, между Св. Андрей и Св. Йоан. Така той неизменно оказва почит към мощите на Св. Андрей, когато е в градове, където те се пазят – в БуржБрюге и т.н.

Английски плен[редактиране | редактиране на кода]

По мирният договор в Бретини, сключен на 8 май 1360 година, графство Поатие преминава към Едуард III. Жан Добрия като компенсация предоставя на своя трети син – Бери и Оверн. От юли 1360 година Жан се титулува херцог дьо Бери. В това време е изпратен в Англия придружен от няколко заложници, гарантиращи внасянето на откупа за освобождаване на Жан II Добрия. Срокът на плена изтърпява в Лондон. В това време свободата на херцог Берийски е ограничена само от ангажимента да се връща да залез слънце зад стените на града.

Жан се занимава с урегулирането на въпросите, касаещи мирния договор, сключен в Бретини. През май 1361 година, с разрешение на английския крал (с условие, да се върне обратно), той извършва пътуване до Франция. Своето обещание, за разлика от брат си - Луи I Анжуйски, (който при подобни обстоятелства остава на континента) Жан дьо Бери спазва.

Херцог Берийски, единствен от кралското семейство, съпровожда тялото на своя баща, дошъл в Лондон за обсъждане условията на мира и умрял на 8 април 1364 година. Тъй като той е още пленник, изпраща тялото на Жан II Добрия само до Дувър.

От края на 1364 до началото 1365 години Жан дьо Бери отново извършва пътешествие във Франция, и отново се връща в Лондон.

През управлението на Шарл V Мъдри[редактиране | редактиране на кода]

В февруари 1366 година херцог дьо Бери пристига в Париж, оттук преминава в Бери и Оверн, – Шарл V го назначава за наместник на тези две херцогства. Когато военните действия между Франция и Англия се възобновяват, Жан дьо Бери командва военнен отряд, обезпечиващ отбраната на земите между Сена и Лоара. Графство Поатие е отвоювано от англичаните от Бертран дьо Геклен, и в август 1372 година херцогът тържествено влиза в неговата столица.

В 1374 година Жан дьо Бери обсажда замъка Лузинян и, въпреки упоритото съпротивление на гарнизона под командването на Ейвън Уелски, го превзема.

Неизвестно, по какви причини, но около 1374 година отношенията на херцог Жан с брат му Шарл V се влошават. На Жан дьо Бери е заповядано да върне домените Сен-Тонж и Ангомоа на краля. Шарл V охотно привлича към управление Луи I Валоа-Анжуйски и Филип Бургундски, като не се обръща повече към херцог Берийски. въпреки големите подаръци, които поднася херцогът на брат си, кралската немилост продължава до смъртта на Шарл V. През това време херцог Берийски със семейството си живее в Бери и Пуату.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Меценат[редактиране | редактиране на кода]

Пребогатият часослов на херцог дьо Бери: месец Януари (фрагмент). Херцогът е изобразен седящ на маса в синя роба

Херцог Жан Берийски е известен като страстен колекционер и меценат. Пристрастието към книгите той, вероятно, наследява от баща си Жан II Добрия.

Към момента на смъртта на херцога, неговата библиотека наброява триста тома. По оценка на специалисти, събраните книги от Жан Берийски, макар и да отстъпват по брой на библиотеката на Шарл V Мъдрия (около хиляда тома), в художествено отношение, тази колекция няма равна на себе си.

Останали са неговите часослови: Пребогатият часослов, Прекрасният часослов; Торино-Милански часослов, (Прекрасен часослов на Богородица) (фр. Tres Belles Heures de Notre Dame), Голям и Малък часослов.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

По време на битката при Аженкур през 1415 година, се намира във френските войски, но в самото сражение не участва. Заради болест се връща в Париж по воден път, предавайки командването на войските на Бернар Арманяк. На 15 юни 1416 година умира в Нелския замък. Изпълнението на неговото завещание е спряно от краля поради искане на кредиторите: Жан дьо Бери оставя след себе си огромни дългове.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Жана дьо Булон скица на статуята в Буржска катедрала от Ханс Холбайн Младши
Скица на статуята на Жан дьо Бери, Ханс Холбайн Младия, Художествен музей, Базел

1-ви брак: от 1360 година с Жана д’Арманяк (1348 – 1388), дъщеря на Жан I, граф д’Арманяк. Деца:

2-ри брак: от 1389 година Жана II (1378 – след 1424), графиня на Оверн и Булон

Статуя на Жан дьо Бери, в Буржска катедрала

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Казель Р., Ратхофер И. Роскошный часослов герцога Беррийского. — М.: Белый город, 2002. – С. 195 – 209, 241. – 248 с. – (Сокровища мировой культуры). – 2000 экз. — ISBN 5-7793-0495-5
  • de Champeax A., Gauchery P. Les travaux d’art executes pour Jean de France, duc de Berry. 1894.
  • Lehoux F. Jean de France, duc de Berry – Sa vie – Son Action politique (1340 – 1416). 1966.