Жан льо Менгр
| Жан II льо Менгр | |
| маршал на Франция | |
 | |
| Звание | маршал |
|---|---|
| Години на служба | 1378 – 1415 |
| Прякор | Бусико |
| Служи на | Франция |
| Битки/войни | Стогодишна война битка при Никопол битка при Аженкур |
| Дата и място на раждане | 28 септември 1366 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Тур, Франция |
| Герб |  |
| Жан II льо Менгр в Общомедия | |
Жан льо Менгр (на френски: Jean le Meingre), известен като маршал Бусико (на френски: Boucicaut), е френски рицар и военачалник, маршал на Франция.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Жан льо Менгр е син на Жан I льо Менгр, маршал на Франция. През 1372 г. придружава баща си по време на пътуване до Авиньон, резиденцията на римския папа. След завръщането си става паж в двора на Шарл VI. На 12 г. вече придружава херцог Луи II дьо Бурбон в кампанията му в Нормандия. На 16 г. Жан льо Менгр е посветен в рицарство от Луи II, след като се отличава в битката при Розбекеке (27 ноември 1382). В края на 1382 г. Жан льо Менгр заминава за Прусия, където воюва до 1384 г. на страната на Тевтонския орден в кампанията срещу Ливония. През 1386 г. Бусико се отличава в кампанията в Галиция, където воюва срещу англичаните водени от Джон Гонт. През 1388 г. Жан льо Менгр оглавява френските войски в Нормандия. След примирието през 1389 г. взима участие в големия рицарски турнир в Сент Англевер, където побеждава всички свои противници.
Обсадата на Махдия[редактиране | редактиране на кода]
През 1390 г. Жан льо Менгр взима участие в т.нар. Берберски кръстоносен поход – генуезко-френска военна експедиция под егидата на папата, насочена срещу средиземноморските берберски пирати. Цел на похода е град Махдия в Тунис, който е основна база на пиратите. Всичко започва с изпращане на пратеници от Геуна, които молят френския крал Шарл VI за помощ срещу берберските пирати. Генуезката република предоставя 12 000 стрелци и 8000 пешаци. От френска страна участват 1500 тежковъоръжени рицари, ръководени от Луи II дьо Бурбон. Така армада от около 60 кораби напуска Генуа на 1 юли 1390 г. Кръстоносците обсаждат Махдия около два месеца без особен успех. Накрая се сключва примирие за период от 10 години, като пиратството намалява вследствие на това. В хода на боевете Жан льо Менгр е пленен и отведен в Кайро, след което е освободен срещу откуп и се завръща във Франция. Заради заслугите си към френската корона, на 21 декмеври 1391 г. Жан льо Менгр е произведен в маршал на Франция от крал Шарл VI.
Никополския поход[редактиране | редактиране на кода]
През 1396 г. маршал Бусико взима участие във френско-унгарския кръстоносен поход срещу Османската империя, ръководен от император Сигизмунд и Жан Безстрашни, граф на Невер. Негов близък съветник е опитният военачалник и политик Ангеран VII дьо Куси. Кавалерията е под командването на Жан льо Менгр. Войската наброява 10 000 французи, 1000 англичани, 6000 германци, 8000 унгарци, общо 16 000 души. Армията пресича река Дунав при Оршова и напредва като превзема Видин и Оряхово. На 25 септември 1936 г. в битката при Никопол кръстоносците претърпяват жестоко поражение. Цветът на западното рицарство е унищожен, а множество високопоставени благородници (Филип дьо Бар, Жан Бестрашни, Ангеран де Куси и Жан льо Мегр) са пленени. Впоследствие льо Менгр е освободен от султан Баязид I, за да преговаря за откупването на останалите пленени рицари.[1]
Обсадата на Константинопол[редактиране | редактиране на кода]
През пролетта на 1399 г. френският крал Шарл VI изпраща експедиционен корпус от 1200 рицари под командването на маршал Бусико, който трябва да помогне на византийска столица Константинопол, която е обсадена от османците. По пътя към него се присъединяват кораби на Генуа и Венеция и хоспиталиери от Родос. Съюзническият флот е посрещнат с надежда от Мануил II Палеолог. Под съвместното ръководство на императора и Бусико кръстоносците успяват временно да премахнат надвисналата опасност над столицата на Византия. В края на 1399 г., придружен от Бусико, император Мануил II Палеолог се отправя на запад, за да търси военна подкрепа срещу османската заплаха.[1]
Поход към Триполи[редактиране | редактиране на кода]
През лятото на 1403 г. маршал Бусико и великия магистър на хоспиталиерите Филибер дьо Наяк планират кръстоносен поход срещу Мамелюкския султанат. Обединеният флот на хоспиталиерите от Родос и генуезците от Хиос и Лесбос извършва поредица от нападения срещу крайбрежието на бившето графство Триполи, намиращо се под властта на мамелюците. Първата цел по пътя на армадата е пристанището Алания (Канделоро). Бусико и магистърът стоварват отряд от 800 рицари, които превземат крепостта, разграбват града и запалват всички кораби. Местният емир моли за мир и е принуден да се постави в услуга на кръстоносците. Следващият град, атакуван от рицарите е Триполи на ливанското крайбрежие. Флота продължава на юг където разграбва и изгаря незащитения град Батрун (Ал-Батрун). На десети август 1403 г. рицарите достигат Бейрут и също го подлагат на опустошение. Следващата цел на похода е древния град Сидон (или Сайда), който е защитаван от превъзхождащ противник. След десант на брега, рицарите не успяват да задържат пристанището и се оттеглят на корабите. Флотът променя курса си в северна посока и атакува Лаодикея на малоазийското крайбрежие, след което се завръща в Родос.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Terra Balcanica-между Изтока и Запада.[посочете страница]
- ↑ The Papacy and the Levant, 1204 – 1571: The thirteenth and fourteenth centuries.[посочете страница]
- Lalande, Denis: Jean II le Meingre, dit Boucicaut: (1366 – 1421) – étude d’une biographie héroïque, Genève 1988.
- Brachthäuser, Urs. Der Kreuzzug gegen Mahdiya 1390. Konstruktionen eines Ereignisses im spätmittelalterlichen Mediterraneum. Mittelmeerstudien, 14. Leiden: Brill, 2017.
- Hazard, Harry W. Moslem North Africa, 1049-1394, pp. 457-485. In Harry W. Hazard, ed., A History of the Crusades, Volume III: The Fourteenth and Fifteenth Centuries. Madison, WI: University of Wisconsin Press, 1975.
|
