Жан II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Жан II.

Жан II Добрия
крал на Франция
JeanIIdFrance.jpg
ок. 1349. Най-стария от съхранените кавалетни портрети
Лични данни
Други титли херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен от 1332 до 1350 г., граф на Поатие от 1344 до 1350 г. и херцог на Гиена от 1345 до 1350 г.
Роден
Починал
8 април 1364 г. (44 г.)
Погребан в Базилика Сен Дени
Предшественик Филип VIRed crown.png
Наследник Шарл V Мъдри Red crown.png
Семейство
Династия Валоа
Баща Филип VI, крал на Франция
Майка Жана Бургундска (1293-1348)
Бракове Бона Люксембургска
Жана Овернска Red crown.png
Потомци ШарлRed crown.png,Луи,Филип,Жан, Изабел
Герб Arms of the Kings of France (France Ancien).svg
Жан II Добрия в Общомедия

Жан II Добрия (на фр. Jean II "le Bon" 16 април 1319, Льо-Ман — 8 април 1364, Лондон) — втори крал на Франция от дом Валоа от 1350 година, наследява своя баща Филип VI. Той е френски крал, син на Филип VI и Жана Бургундска. Жан е херцог на Нормандия и граф на Анжу и Мен от 1332 до 1350 г., граф на Поатие от 1344 до 1350 г. и херцог на Гиена от 1345 до 1350 г.

Роден е на 16 април 1319 г.

Сватба[редактиране | редактиране на кода]

На 28 юли 1332 година Жан се жени за Бона Люксембургска. Коронясан е за крал на Франция през 1350 г. в Реймс. Жан е обграден от слаби и бедни администратори, които предпочитат да живеят на негов гръб. Основната им цел е да грабят кралската хазна.


Отношения с Шарл Злия[редактиране | редактиране на кода]

Жан ІІ Добрия заповядва да се арестува Шарл Злия. Хроники на Фроасар.Фроасар

През 1354 година, зетят на Жан и негов братовчед, Шарл Злия организира убийство на конетабъла на Франция, Карл де ла Серда, на когото Жан дава да се разпорежда с графство Шампан, Бри и Ангулем. След скандал с конетабъла, на Рождество през 1353 година в Париж, Шарл Злия организира неговото убийство, осъществено на 8 януари 1354 година от родния брат на Карл, Филип, граф Лонгвил. Шарл Злия не скрива своето участие в заговора и в течение няколко дни води преговори с англичаните за военна помощ срещу крал Жан II Добрия, чийто фаворит е убитият конетабъл. През декември 1355 година Шарл Злия е въвлечен в неудачен държавен преврат, целта на който е замяна на Жан II с дофина. Жан се опитва да се примири със сина си, като му дарява титлата Нормандски херцог. Имащ ленни владения в Нормандия, Шарл Злия постоянно стои при новия херцог на Нормандия, което поражда опасения у Жан ІІ Добрия за възможност от нов заговор против короната. На 5 април 1356 година Жан II под предлог,че е на лов, неочаквано пристига в Руан, нахълтва в замъка на дофина по време на пир,неочаквано арестува Шарл Злия и го затваря в затвор. Четирима от главните му симпатизанти (двама от които участвали в убийството на Карл де ла Серда) са екзекутирани без съд. Шарл е отведен в Париж, а след това прехвърлян от затвор в затвор. Шарл Злия е заключен накрая в крепостта Шато-Гаяр, където четиридесет години по-рано умира (по-скоро е убита) неговата баба Маргарита Бургундска.

Битката при Поатие и английски плен:[редактиране | редактиране на кода]

В битката при Поатие през 1356 г. английският престолонаследник Едуард, Черния принц разгромява Жан и френският крал е отведен в Англия като пленник. Докато бъде договорен мирът, той е затворник последователно в Уиндзор, Хертфорд, замъка Съмъртън в графство Линкълн и накрая в Лондонската кула. Като затворник англичаните му дават всички кралски привилегии и той се наслаждава на царствен живот. Договорът от Бретини през 1360 г. определя откуп от 3 милиона ливри за свободата на Жан. В замяна за Жан англичаните получават сина му, граф Луи Анжуйски,Жан дьо Бери, Луи II дьо Бурбон и други аристократи, докато Жан се върне във Франция и събере парите за откупа си. Докато Жан събира парите, Луи бяга от Англия. Ядосан, че синът му нарушава кралското достойнство и неспособен да събере парите за откупа, Жан се предава отново на англичаните. Пристига в Англия в началото на 1364 г. и печели възхищението на англичаните.

Умира няколко месеца по-късно в Лондон. Тялото му е отнесено във Франция и погребано в Сен Дени. Жан е наследен на трона от сина си Шарл V.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа съпруга: (с 1332) Бона Люксембургска (21 май 1315 — 11 септември 1349), дъщеря на Ян Люксембургски Слепия, крал на Чехия и граф Люксембургски, сестра на императора на Свещената Римска империя Карл IV . Имали 11 деца:
    1. Бланш (1336—1336).
    2. Шарл V Мъдри (21 януари 1338 — 16 септември 1380), крал на Франция от 1364 г.
    3. Катрин (1338—1338).
    4. Луи I Анжуйски (23 юли 1339 — 20 септември 1384), херцог Анжу и Турен. Осиновен от Джоана I, кралица на Неапол.
    5. Жан Берийски (30 ноември 1340 — 15 март 1416), херцог Берийски и граф Овернски, наместник на кралете Шарл V и Шарл VI в Лангедок, прославен меценат. Преживял всички свои синове. Графство Оверн е даден като зестра за неговата дъщеря - преминало впоследствие към един от Бурбоните.
    6. Филип II Смели (7 януари 1342 — 27 април 1404), херцог Бургундски от 1363 г., основател на Бургундския клон на династията Валоа. В резултат на изгодния брак с Маргарита (13 април 1350 — 16 март 1405), наследница на Фландрия, Артоа, Невер, Рител и Франш-Конте, съществено увеличил своите владения, полагайки начало на могъща държава на Бургундските херцози. Филип II и неговите потомци Жан Безстрашни, Филип III Добрия и Карл Смели играли значителна роля в историята на Франция. Мъжката линия се прекъсва в 1477 г. със смъртта на Карл Смели. Единствената дъщерята на последния, Мария Бургундска, се омъжила за император Максимилиан I, носейки му като зестра историческата Нидерландия (съвр. Нидерландия, Белгия и Люксембург).
    7. Жана Наварска (24 юни 1343 — 3 ноември 1373), жена на Шарл Злия (10 октомври 1332 — 1 януари 1387), крал на Навара от 1349 г.
    8. Мария (18 септември 1344 — 15 октомври 1404), жена на Роберт I, херцог де Бар.
    9. Агнес (1345—1349)
    10. Маргарита (1347—1352)
    11. Изабела Валоа (1 октомври 1348 — 11 септември 1372), омъжена за Джиан Галеацо Висконти (1351—1402), херцог на Милано.
  • 2-а съпруга: (с 1349) Жана Овернска (1326 — 21 ноември 1361). Имали 2 деца:
    1. Бланш (1350—1350).
    2. Катрин (1352—1352).

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • François Autrand, , Fayard,‎ 1994, 909 p. (ISBN 9782213027692) 
  • Raymond Cazelles, Société politique, noblesse et couronne sous Jean le Bon et Charles V, Paris-Genève, 1982 (Mémoires et documents publiés par la Société de l'École des chartes, 28)
  • Raymond Cazelles, Étienne Marcel, Taillandier, 1984
  • Jean Favier, , Fayard,‎ 1980, 678 p. (ISBN 2213008981) 
  • Jean Deviosse, Jean le Bon, Fayard, 1985 (ISBN 2213015589)
  • Georges Minois, , Perrin,‎ janvier 2008, 650 p. (ISBN 978-2-262-02440-6) 
  • Семёнов И. С.: Христианские династии Европы

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Филип VI крал на Франция (1350 – 1364) Шарл V