Жан II д'Алансон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан ІІ дьо Алансон
2-ри херцог Алансон
граф Перш
SOAOTO - Folio 058R.jpg
миниатюра от каталога на рицарите на Златното руно
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Жан I дьо Алансон
Наследник Рене дьо Алансон

Отличия
  • Golden Fleece Collar (Knight).svg
    рицар на бургундския орден на Златното руно
Семейство
Династия Алансон
Баща Жан I дьо Алансон
Майка Мария дьо Бретон
Бракове
Мария Арманяк
Потомци Рене дьо Алансон
Герб Blason comte fr Alencon.svg

Жан II Добрия дьо Алансон (фр. Jean II d'Alençon; 2 март 1409, Аржантан — 8 септември 1476, Париж) — 2 ри херцог дьо Алансон и граф дьо Перш от 1415 година, син херцог Жан I дьо Алансон и Мария дьо Бретон.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жан наследява своя баща като херцог на Алансон и граф дьо Перш след гибелта му в битката при Азенкур (1415 год).

Като млад участва в сражението при Верне (17 август 1424 г) и е взет в плен от англичаните. Остава заключен до 1429 година и е освободен срещу огромен откуп, който го прави почти беден.

Скоро след освобождението си среща Жана д’Арк и я съпровожда по време на сраженията по Лоара. Той става най-верния и подръжник от всички принцове по кръв. През 1429 година участва в Битката при Жаржо и обсадата на Париж. В края на годината той оставя армията на краля и се отправя в Нормандия, да воюва срещу англичаните около своите земи. Жан Алансон е крайно недоволен от Араския договор, защото се надява да поправи положението за сметка на Бургундия. от този момент той престава да поддържа крал Шарл VII и се присъединнява към феодалното въстание 1439—1440, известно като Прагерия. Сле разгрома на въстаналите той, е опростен.

През 1440 година е посветен от херцога на Бургундия - Филип Добрия в Сен Омер за рицар на ордена на Златното Руно. През 1449 година херцог дьо Алансон - Жан Добрия участва в нахлуването в Нормандия.

Бракове[редактиране | редактиране на кода]

Жан II д'Алансон се жени през 1423 година в замъка Блоа за Жана Орлеанска (13 септември 1409 — 19 май 1432), дъщеря на Шарл Орлеански [1394—1465), херцог на Орлеан (1407—1465) и Изабел дьо Валоа. Бракът е бездетен.

На 30 април 1437 година втори път се жени за Мария Арманяк (1420 — 25 юли 1473), дъщеря на Жан IV Арманяк (1396—1450), граф д’Арманяк (1418—1450), и Изабела д’Еврьо-Наварска (1395—1450). Деца:

  • Екатерина Алансонска (1452—1505), от 1461 година, омъжена за Ги ХV дьо Монфор-Лавал (ум. 1500), граф дьо Лавал
  • Рене дьо Алансон (1454—1492) — 3-ти херцог дьо Алансон и граф дьо Перш (1478—1492)- наследник

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Abbe Émile Cesbron: Jeanne d’Arc et le Bas-Maine, Auszug der Semaine religieuse du diocèse de Laval, Laval, Goupil, 1909, 30 Seiten – Text online (Version vom 6. Februar 2012 im Internet Archive).
  • Raphael de Smedt (Hrsg.): Les chevaliers de l’ordre de la Toison d’or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques. (Kieler Werkstücke, D 3) 2., verbesserte Auflage, Verlag Peter Lang, Frankfurt 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 90–93.