Жасмин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жасмин
Chinese jasmine in spring bloom.JPG
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Oleaceae Маслинови
триб: Jasmineae
род: Jasminum Жасмин
Научно наименование
Уикивидове Jasminum
Linnaeus, 1753
Синоними[1]
  • Jacksonia Schltdl
  • Jasminium Dumort.
  • Menodora Humb. & Bonpl.
  • Mogorium Juss.
  • Noldeanthus Knobl.
Жасмин в Общомедия

Жасминът (Jasminum) е род растение от семейство Маслинови (Oleaceae). Съществуват около 200 вида, виреещи в тропическите и умерени топли райони на Европа, Азия, Австралия и Океания. Култивирането на жасмин е широко разпространено, заради характерния аромат на цветовете му.

Най-вероятно произхожда от Персия или Индия.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Названието на рода идва от персийски (yasameen – „дар от Бога“), преминавайки през арабски и латински език.

В Индия жасминът бил наричан „Лунна светлина на любовта“, „ Царицата на нощта“, „ Лунен храст“, „ Владетелката на цветята“ заради омайния му нощен мирис и нежния загадъчен, почти „лунен“ цвят.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Жасминът има вечнозелени и листопадни разновидности, храсти и лиани. Цветовете му могат да бъдат прости, тройни или перести, обикновено с размер около 2,5 cm в диаметър. Те са бели или жълти на цвят, а в редки случаи могат да бъдат червеникави, кремави или розови.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Произхода на жасмина са тропическите и субтропическите райони на Европа, Азия, Австралия и Океания, въпреки че само един от видовете е местен за Европа. Центъра на разнообразие се намира в Южна и Югоизточна Азия .

През XVIII век жасминът е пренесен в Европа.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Жасмон - молекулен модел

Важна роля в естествения аромат на жасмина е жасмон (jasmone, C11H16O). Други съществени съединения, участващи в аромата му, са бензил ацетат, бензилов алкохол, бензил бензоат, цис-3-хексенил, метилантранилат, крезол, индол, евгенол и линалол. Jasmone може да съществува в две изомерни форми - цис-jasmone и транс-jasmone. Естественият екстракт съдържа само цис формата, докато синтетичен материал често е смес, съдържаща двете форми, с преобладаваща цис форма. И двете форми имат подобни миризми и химични свойства.

Жасмонат и растителна физиология[редактиране | редактиране на кода]

Жасминът е дал името на „жасмонат“ - група от растителни хормони, които регулират растежа и развитието, като водят до откриването на молекулярната структура на jasmonates. Към жасмоната се отнасят жасмонова киселина и нейните естери, например, метил жасмоната, който е изолиран от жасминовото масло на Jasminum grandiflorum. Естественият екстракт съдържа само цис формата, докато синтетичен материал често е смес, съдържаща двете форми, с цис форма преобладава.

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

В растителните защитни механизми са включени основно три хормона – салицилова киселина, жасмонат (jasmonic acid) и етилен. Холандски изследователи установяват, че всяка имунна реакция се стартира след „кратко съвещание“ между трите хормона, като те никога не действат едновременно, т.е. растенията не изпадат в защита „ва банк“, както някога се е смятало. Жасмонатът може да се контролира от салициловата киселина само ако вече не се е „кооперирал“ с етилена. Дали етиленът или салициловата киселина ще поемат контрола над жасмонатът зависи единствено от вида и повсеместността на вредителя и нанесените на растението вреди. По сигнал на жасмоната клетките могат за минути да изпратят на фронта цял арсенал от способни да обезвредят вредителите протеини (т. нар. „JAZ протеини“).[3]

Жасмоната се синтезира от линоленовата киселина и има структура от петчленен пръстен (явява се аналог на простагландина - хормони при бозайниците, синтезирани от мастните киселини). Съдържанието на жасмонат в тъканите на растенията се различава в различните етапи на развитие и зависи от стимули на околната среда - примерно повишава се при нарушаване целостта на растението.

Отглеждане и употреба[редактиране | редактиране на кода]

Зелен чай с жасминови цветове

Жасмина се отглежда заради цветовете си. В наши дни се култивира в Мароко, Египет, Франция, Алжир и Китай. Растението се ползва като градинско, декоративно стайно и за рязан цвят. Цветовете му са носени в косите на жените от Южна и Югоизточна Азия.

Жасминов чай[редактиране | редактиране на кода]

Жасминов чай се консумира в Китай – чист или с основа от зелен или бял чай.

Жасминова бира[редактиране | редактиране на кода]

Жасминът се ползва и за водещ аромат в произвоството на бира, като се добавя в процеса на производство в точката на кипене.

Жасминов сироп[редактиране | редактиране на кода]

Жасминовият сироп направен от цветове се използва като овкусител.

Жасминово етерично масло[редактиране | редактиране на кода]

Цветовете се берат през нощта, когато има най-много събрано в цвета масло, заради което уханието на жасмин се усеща най-силно след залез слънце. В Средиземноморието неговите цветове са възприемани като кралски символ и привилегия, заради трудоемкия начина за добиване на жасминовото масло – от 1000 kg цветове се получава само 1 литър, а за 13 ml масло, е необходимо да се съберат ръчно повече от триста цвята. Ароматният концентрат от жасмин е едно от най-скъпите на света етерични мсала. Някои от страните, произвеждащи жасминово етерично масло, са Индия, Египет, Китай и Мароко.

Парфюмерия[редактиране | редактиране на кода]

Ценените съставки в парфюмерията са метилантранилат (methyl anthranilate), индол (indole), бензил ацетат, бензилов алкохол (benzyl alcohol), линалол, скатол (skatole) и др. В парфюмите жасминовият цвят се използва като основна, базова нотка. Комбинира се добре с аромата на лайката, цитрусовите масла и розата.

Лечебни и терапевтични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Жасминът се ползва за укрепване на имунната система, намаляване процеса на стареене, облекчаване на болки и др. Смята се, че действа като афродизиак, заради наличието на линалол, индол и бензоен ацетат.

Жасминът е едно от основните растения, които се използват в ароматерапията. Cis-jasmone и cis-jasmonate – двата основни жасминови ароматни съединения, увеличават активността на рецепторите на гама-аминомаслената киселина (γ-Aminobutyric acid) и по този начин действат като антидепресант и успокоително, дори когато се абсорбира чрез инхалация.

Символика[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на векове, жасмина се счита на Изток като символ за красота и женствено изкушение. Това е женски аромат. Жасминът е символ на романтика и любов, благодат и изящество, чувственост и бодрост[4]. В поезията жасминовият цвят символизира самата нощ и тайните, които тъмнината може да скрие и само луната може да види.

  • В Египет Клеопатра VII отива да посрещне Марк Антоний с една лодка, чиито платна са покрити с жасмин.
  • В Индия богът на любовта Кама прикрепва жасмин към стрелите на любовта, които изпраща. От там е останало вярването, че жасминът прави човешката душа податлива на силни чувства и обич, заради което индийските булки носят жасминови цветове в косите си. Жасминовият гирлянд, поставен на врата на госта говори за приятелството, добрите намерения на хората и загрижеността им един за друг. Смята се за любимо цвете на Вишну и Шива.
  • В Китай жасмина се смята за символ на женското милосърдие.
  • В Тунис предлагането на Бял жасмин (Jasminum polyanthum, White Jasmine) е признание за любов.
  • Във френския фолклор жасминът е символ на 66-годишнината от брака.
  • В Хавай вида Jasminum sambac е може би най-популярното цвете. Ползва се в нанизи и се възпява в песни.
  • В цяла Южна Азия жените използват цветовете на жасмина като украшение за коса.

Жасминът като национално цвете[редактиране | редактиране на кода]

Няколко държави считат жасмина като национален символ:

  • Индонезия – Jasminum sambac е национално цвете от 1990 г. и ключов елемент от сватбените церемонии, особено на остров Ява.
  • Филипини – Jasminum sambac е национално цвете от 1935 г., като гирляндите и диадемите от жасмин служат за украсяване на хора и религиозни изображения.
  • Пакистан – Jasminum officinale е официално цвете.

Списък на видовете жасмин[редактиране | редактиране на кода]

Макар че има над 200 сорта жасмин, най-разпространени са 3 вида – бял (Jasminum polyanthum), жълт (Gelsemium sempervirens) и Японски жасмин (Jasminum mesnyi).

Жасминовите растения се делят на пет секции: Alternifolia, Jasminum, Primulina, Trifoliolata и Unifoliolata.

Други растения с името жасмин[редактиране | редактиране на кода]

Редица растения, които не са свързани родствено с жасмина, имат същото наименование:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. USDA, ARS, National Genetic Resources Program. Jasminum L.. // Germplasm Resources Information Network, National Germplasm Resources Laboratory. Посетен на November 22, 2011.
  2. Други наименования на жасмина
  3. Жасмонат
  4. Символика
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jasmine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jasmin“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.