Жеко Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жеко Радев
български географ
Zheko Radev.jpg
Роден
Жеко Жеков Радев
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област География

Жеко Жеков Радев е български географ, първият хабилитиран преподавател по физическа география и основоположник на геоморфоложката наука в България. Той е сред основателите на Българското географско дружество.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жеко Радев е роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва основно и трикласно училище в родния си град. През 1894 г. завършва Шуменското педагогическо училище. Известно време работи като начален учител в Нови пазар, Преслав и с. Върбица, Шуменско. През 1900 г. постъпва като студент по педагогика и философия в Софийския университет. Посещава и лекциите по география на проф. Анастас Иширков и по геология на проф. Георги Златарски. Завършва през 1904 г. Същата година е назначен за гимназиален учител в Бургас. Събира материали за географско изследване на Бургас. През 1906 г. е преместен в София, където преподава в Трета софийска мъжка гимназия. Командирован е за асистент по география в Института по география към Софийския университет. На 1 януари 1909 г. е назначен за редовен асистент и започва работа в областта на физическата география. През 1911 – 1912 г. специализира география в Берлин при професор Албрехт Пенк. По време на Балканската война прекаратява специализацията си, а през учебната 1913 – 1914 г. я завършва. След завръщането си от Германия започва реформа в провеждането на упражненията по картография. След това работи по снабдяването на институтската библиотека с необходимите книги по физическа география.[1]

Жеко Радев, наред с Гунчо Гунчев, Еким Бончев, Илия Иванов, Димитър Яранов и др., е основоположник на българската геоморфология. Подробно анализира петрографските и тектонски условия на залягане на изследваните форми на релефа, наред с това се обръща особено внимание на всички природни условия и фактори оказващи роля в морфогенезата – климат, води, растителност и др. Привърженик е на американската геоморфоложка школа на Уилям Дейвис, както и последовател на идеите на Алфред Пенк и други водещи за времето си учени. Преобладават темите по проблемите на глациалната и карстова геоморфология, а райони на изследване на публикациите му са Рила, Пирин, Родопите, Витоша, Източна и Западна Стара планина и др.[1]

През 1915 г. пише големия си научен труд „Карстови форми въ Западна Стара планина“, който му служи като хабилитация за редовен доцент по физическа география. По-късно същата година чете встъпителната си лекция на тема „Задачи и методъ на геоморфологията“. През юли и август 1916 г. придружава проф. Иширков в научната експедиция в Македония, организирана от Щаба на българската армия. През 1921 г. е извънреден, а от 1927 г. и редовен професор по физическа география.[2][3]

От 1919 г. е редактор на списание „Естествознание“, което увеличава съдържанието си по география и е преименувано на списание „Естествознание и география“. Той е пълномощник на туристическото дружество „Алеко Константинов“ в Софийския университет. Взема отношение по въпроса на туристическите хижи на Витоша.[1]

Той е сред основоположниците на Българското географско дружество. Дописен член е на Българския археологически институт. През 1921 г. е избран за извънреден професор. През 1923 – 1924 г. специализира в Берлин и Виена. През 1927 г. е избран за редовен професор по физическа география и завежда катедрата по физическа география до смъртта си. От 1927 до 1928 г. е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет.[1]

Умира на 24 януари 1934 г. от сърдечна недостатъчност в София.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • НѢколко бележки върху климата на гр. Бургасъ (1906)
  • НашитѢ селища въ връзка въ тѢхната надморска височина (1906, в съавторство с проф. Анастас Иширков)
  • Рила планина – орохидрографски бележки (1910)
  • Картометрически приносъ за изучаване на България (1910)
  • Географическо положение, граници и повърхнина на България (1910)
  • Карстови форми въ Западна Стара планина (1915)
  • Предметъ и методи на географията (1919)
  • Геоморфологически бѢлѢзи на българскитѢ земи и тѢхното значение за температурнитѢ и валежни отношения на страната (1919)
  • Природна скулптура по високите български планини. София, 1920.
  • Геоморфологична работа на ледника (1921)
  • Ледникови следи въ облика на Пиринъ (1921)
  • Алпийски и подалпийски пояси на високитѢ български планини (1921)
  • РѢка ВѪча и нейната долина (1923)
  • Географска и етнографска Македония (1924)
  • Търновският проломъ и долината на р. Янтра (1925)
  • Източна Стара планина и долината на р. Камчия. София, 1926.
  • Има ли следи от дилувиално заледяване на Витоша. // Списание на БАН клонъ природо-математиченъ. Т. XXXIV. София, 1926.
  • Географска и етнографска България въ нейните исторически граници (1926)
  • Епигенетични проломи въ долината на р. Струма. // Известия на българското Географско дружество. София, 1933.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Стоянова, Велимира, Гергана Методиева. 145 години от рождението на професор Жеко Жеков Радев. // Известия на Българското географско дружество 42. Българско географско дружество, 2020. с. 36 – 42.
  2. „Известия на българското географско дружество кн II“, 1934 г., стр.5 – 14
  3. „Сп. Български туристъ кн I“, 1934 г., стр.13