Жеко Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жеко Радев
български географ
Zheko Radev.jpg
Роден
Жеко Жеков Радев
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Софийски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област География

Жеко Жеков Радев е български географ, първият хабилитиран преподавател по физическа география и основоположник на геоморфоложката наука в България. Той е сред основателите на Българското географско дружество.

Жеко Радев е роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва основно и трикласно училище в родния си град. През 1894 г. завършва Шуменското педагогическо училище. Известно време работи като начален учител в Нови пазар, Преслав и с. Върбица, Шуменско. През 1900 г. постъпва като студент по педагогика и философия в Софийския университет. Завършва през 1904 г. Същата година е назначен за гимназиален учител в Бургас.

Става асистент при проф. Анастас Иширков на 1 февруари 1906 г. През 1911 и 1912 г. специализира география в Берлин при професор Албрехт Пенк. По време на Балканската война прекаратява специализацията си, а през учебната 1913 – 1914 г. я завършва. През 1915 г. пише големия си научен труд Карстови форми въ Западна Стара планина, който му служи като хабилитация за редовен доцент по физическа география. По-късно същата година чете встъпителната си лекция на тема Задачи и методъ на геоморфологията. През юли и август 1916 г. придружава проф. Иширков в научната експедиция в Македония, организирана от Щаба на българската армия. През 1921 г. е извънреден, а от 1927 г. и редовен професор по физическа география.[1][2]

Почива на 24 януари 1934 г.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • НѢколко бележки върху климата на гр. Бургасъ (1906)
  • НашитѢ селища въ връзка въ тѢхната надморска височина (1906, в съавторство с проф. А. Иширков)
  • Рила планина – орохидрографски бележки (1910)
  • Картометрически приносъ за изучаване на България (1910)
  • Географическо положение, граници и повърхнина на България (1910)
  • Карстови форми въ Западна Стара планина (1915)
  • Предметъ и методи на географията (1919)
  • Геоморфологически бѢлѢзи на българскитѢ земи и тѢхното значение за температурнитѢ и валежни отношения на страната (1919)
  • Природна скулптура по високите български планини. София, 1920.
  • Геоморфологична работа на ледника (1921)
  • Ледникови следи въ облика на Пиринъ (1921)
  • Алпийски и подалпийски пояси на високитѢ български планини (1921)
  • РѢка ВѪча и нейната долина (1923)
  • Географска и етнографска Македония (1924)
  • Търновският проломъ и долината на р. Янтра (1925)
  • Източна Стара планина и долината на р. Камчия. София, 1926.
  • Има ли следи от дилувиално заледяване на Витоша(1926)
  • Географска и етнографска България въ нейните исторически граници (1926)
  • Епигенетични проломи въ долината на р. Струма (1933)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Известия на българското географско дружество кн II“, 1934 г., стр.5 – 14
  2. „Сп. Български туристъ кн I“, 1934 г., стр.13