Жеко Спиридонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жеко Спиридонов
български скулптор
Скулпторът Жеко Спиридонов около 1935 г. Източник: ДА „Архиви“
Скулпторът Жеко Спиридонов около 1935 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
21 юли 1945 г. (78 г.)
Кариера в изкуството
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Направление скулптура
Жеко Спиридонов в Общомедия

Жеко Спиридонов Хадживичев е български скулптор, член-кореспондент на БАН, заедно с Борис Шатц и Марин Василев е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 февруари 1867 г. в Шумен. Между 1886 и 1889 г. учи в училището по керамика в чешкия град Бехине. През следващите три години преподава в Държавното занаятчийско училище в Княжево, София. Следва 6-годишно обучение по скулптура в Художествената академия в Мюнхен, което завършва през 1898 г. с най-високото отличие на академията, сребърен медал. През 1896 и 1897 г. Спиридонов участва със свои бюстове в изложби в немския град.

През 1898 г. се завръща в София и започва да преподава рисуване в Първа софийска гимназия и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес Национална художествена академия), а от 1904 г. е на постоянна работа там.

Ж. Спиридонов с ученика си И. Лазаров, около 1935 г.

Ректор на Академията е от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. Новаторски принос на Спиридонов е че въвежда рисуването от натура, за сметка на практикуваното дотогава рисуване по гипсови отливки. Сред учениците му в Академията са скулпторите Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев, Пандо Киселинчев, Анастас Дудулов, Йордан Кръчмаров, Ангел Спасов, Стефан Пейчев, художниците Владимир Димитров - Майстора и Иван Ненов.

Става член-кореспондент на БАН през 1945 г. Умира през същата година, на 21 юли във вилата си в с. Рибарица.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Още в студентските си години прави барелефи на Петко Рачев Славейков и д-р Константин Стоилов. Прави бюст-паметници и скулптури на възрожденци, исторически личности и свои съвременници. Сред известните му паметници са тези на Христо Ботев, Васил Левски и граф Игнатиев в Морската градина във Варна, на Иван Вазов и Георги Бенковски в софийската Борисова градина, на Алеко Константинов в Свищов.

Съвместно с проф. Марин Василев, проф. Иван Травницки, Борис Михайлов, проф. Иван Мърквичка и проф. Антон Митов прави проекта за оформлението на плевенския параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елена Пенева, „Трима титани“, информация за изложбата „Първите в новата българска скулптура“, dnes.bg, 12 април 2007 г.
  2. „Изложба на първите български скулптори се откри в НХГ“, сайт на БНР, 23 април 2007 г.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.
  4. Информация за параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, сайт на Военноисторическия музей, Плевен