Жеко Спиридонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жеко Спиридонов
български скулптор
Скулпторът Жеко Спиридонов около 1935 г. Източник: ДА „Архиви“
Скулпторът Жеко Спиридонов около 1935 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Кариера в изкуството
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Направление скулптура
Жеко Спиридонов в Общомедия

Жеко Спиридонов Хадживичев е български скулптор, член-кореспондент на БАН, заедно с Борис Шатц и Марин Василев е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 февруари 1867 г. в Шумен. Между 1886 и 1889 г. учи в училището по керамика в чешкия град Бехине. През следващите три години преподава в Държавното занаятчийско училище в Княжево, София. Следва 6-годишно обучение по скулптура в Художествената академия в Мюнхен, което завършва през 1898 г. с най-високото отличие на академията, сребърен медал. През 1896 и 1897 г. Спиридонов участва със свои бюстове в изложби в немския град.

През 1898 г. се завръща в София и започва да преподава рисуване в Първа софийска гимназия и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес Национална художествена академия), а от 1904 г. е на постоянна работа там.

Ж. Спиридонов с ученика си И. Лазаров, около 1935 г.

Директор на Академията е от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. Новаторски принос на Спиридонов е че въвежда рисуването от натура, за сметка на практикуваното дотогава рисуване по гипсови отливки. Сред учениците му в Академията са скулпторите Иван Лазаров, Марко Марков, Иван Фунев, Пандо Киселинчев, Анастас Дудулов, Йордан Кръчмаров, Ангел Спасов, Стефан Пейчев, художниците Владимир Димитров - Майстора и Иван Ненов.

Става член-кореспондент на БАН през 1945 г. Умира през същата година, на 21 юли във вилата си в с. Рибарица.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Още в студентските си години прави барелефи на Петко Рачев Славейков и д-р Константин Стоилов. Прави бюст-паметници и скулптури на възрожденци, исторически личности и свои съвременници. Сред известните му паметници са тези на Христо Ботев, Васил Левски и граф Игнатиев в Морската градина във Варна, на Иван Вазов и Георги Бенковски в софийската Борисова градина, на Алеко Константинов в Свищов.

Съвместно с проф. Марин Василев, проф. Иван Травницки, Борис Михайлов, проф. Иван Мърквичка и проф. Антон Митов прави проекта за оформлението на плевенския параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елена Пенева, „Трима титани“, информация за изложбата „Първите в новата българска скулптура“, dnes.bg, 12 април 2007 г.
  2. „Изложба на първите български скулптори се откри в НХГ“, сайт на БНР, 23 април 2007 г.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.
  4. Информация за параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, сайт на Военноисторическия музей, Плевен
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Култура“         Портал „Култура          Портал „Шумен“         Портал „Шумен          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „България“         Портал „България