Жела Георгиева
| Жела Георгиева | |
| българска преводачка | |
 Жела Георгиева на Панаира на книгата в НДК, София, декември 2018 г. | |
| Родена |
11 ноември 1943 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила | преводачка, редактор |
| Литература | |
| Период | 1970 - |
| Награди | четири отличия на СПБ[1] награда на сръбския PEN център „Стоян Бакърджиев“[2] (2019) |
| Семейство | |
| Съпруг | Симеон Владимиров |
| Деца | Сима Владимирова[3] |
Жела Георгиева е българскa преводачкa от руски, хърватски и сръбски език на художествена литература.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва славянска филология – южнославянски езици и литератури и руски език и литература. Работи като специалист в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, литературна сътрудничка в радио „София“, БНР и БНТ и редактор в издателство „Отечество“.
В продължение на десет години ръководи „Панорама“, издателството на СПБ (в който членува), и издава едноименното списание.
Жела Георгиева превежда над 40 книги от сръбски, 15 от хърватски и 15 от руски на български език. Преводите ѝ са отличени с най-високи награди в страната и в чужбина. Сред нейните автори са Иво Андрич, Мирослав Попович, Драгослав Михайлович, Данило Киш, Милорад Павич, Горан Петрович, Меша Селимович, Дубравка Угрешич, Светислав Басара, Венедикт Ерофеев, Гайто Газданов и много други.
Омъжена е за преводача Симеон Владимиров.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Награди на СПБ, присъдени след 2000 г. Архив на оригинала от 2021-07-31 в Wayback Machine. на Жела Георгиева: за превода на „Музеят на безусловната капитулация“ от Дубравка Угрешич и на „Магазинчето „Сполука“ от Горан Петровичз през 2006 г.; специална награда по случай 30 години от създаването на сп. „Панорама“; за ярки постижения за превода на „Пътища в нощта“ от Гайто Газданов за през 2015 г.; за цялостна дейност през 2018 г.
- ↑ Съобщение в сайта на СПБ за удостояването на Жела Георгиева с наградата „Стоян Бакърджиев“[неработеща препратка]
- ↑ Ковачев, Печно. Григор Ленков се хвърля от прозореца според един от слуховете // 24chasa.bg, 20 април 2011. Посетен на 14 април 2020.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
