Железен вълк (митично същество)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железният вълк се използва като талисман от литовските военни (Железният вълк на моторизираната пехотна бригада)

Железният вълк е митичен персонаж от средновековна легенда за основаването на Вилнюс, столицата на старото Велико литовско княжество и съвременна Република Литва. Легендата споделя някои сходства с Капитолийския вълк и вероятно отразява желанието на Литва да покаже легендарния си произход от Римската империя. Днес Железният вълк е един от символите на Вилнюс и се използва от спортни отбори, литовски военни, скаутски организации и други.

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Според легендата, великият херцог Гедимин (ок. 1275 – 1341 г.) ловувал в свещената гора близо до долината Швентарагис, близо до която река Вилния се влива в река Нерис. Уморен след успешния лов, великият херцог заспал дълбоко и сънувал огромен Железен вълк, стоящ на върха на хълм. След като се събудил, херцогът помолил кривиса (езическия свещеник) Лиздейка да тълкува съня. И свещеникът му казал: „Това, което е предназначено за владетеля и Литовската държава, е следното: Железният вълк представлява замък и град, който ще бъде създаден от вас. Този град ще бъде столица на литовските земи и жилището на техните владетели. Славата на техните дела ще отекне по целия свят.“ Затова Гедимин, подчинявайки се на волята на боговете, построил града и му дал името Вилнюс – от потока на река Вилния. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Iron_Wolf_(character)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.