Железният светилник
| „Железният светилник“ | |
|---|---|
| Автор | Димитър Талев |
| Първо издание |
1952 г. България |
| Издателство | „Български писател“ |
| Оригинален език | български |
| Жанр | исторически роман |
| Вид | роман |
| Следваща | „Преспанските камбани“ |
„Железният светилник“ е исторически роман и първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“).
Романът е публикуван през 1952 г. В него са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Талев пише романа по време, когато семейството му и той самият са изселени в Луковит.
Композиция[редактиране | редактиране на кода]
„Железният светилник“ се състои от 4 части:
- „Хаджи Серафимовата внука“
- „В тъмни времена“
- „Народ се пробужда“
- „Корени и гранки“
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Романът е базиран в измисления град Преспа (кръстен на областта Преспа, но всъщност родния град на Талев Прилеп[1]) и проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство. Концентрира се най-вече върху фигурата на Лазар Глаушев (за негов прототип е използван видният български духовник Методий Кусев[2][3]) и ролята му в борбата против фанариотите и задружните усилия на повечето жители на Преспа за установяване на българска църква.
В романа Талев описва реална случка на църковен бунт на Кусев срещу гръцки свещеници още в младежките си години в Прилеп.[2]
Всичките образи в романа са вплетени в сложна плетеница на лични и обществени отношения. Любовта и дългът се борят в сърцето на Лазар Глаушев, когато трябва да избира между сестрата на приятеля и съмишленика си и чорбаджийската дъщеря Ния. Човешкото и майчинското първоначално се съпротивляват срещу суровите традиции на вековната нравственост в душата на Султана, когато старата майка сама трябва да отведе детето си към гибел. Затова и романът е една излята монолитна цялост – една от най-завършените и композиционно съвършени романистични структури в българската белетристика.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Непълен текст
- „Железният светилник“ на сайта
„Моята библиотека“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Железният светилник“ – класиката е жива, www.vesti.bg, 25.11.2011 г.
- ↑ а б Митрополит Методий Кусев и националният въпрос
- ↑ Пантев, Андрей, Борислав Гаврилов. Стоте най-влиятелни българи в нашата история, Репортер, 2003, стр. 314.
Портал „
Портал „