Железният светилник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Железният светилник“
Автор Димитър Талев
Първо издание 1952 г.
България
Издателство „Български писател“
Оригинален език български
Жанр исторически роман
Вид роман
Следваща Преспанските камбани

„Железният светилник“ е исторически роман и първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев („Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“).

Романът е публикуван през 1952 г. В него са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Талев пише романа по време, когато семейството му и той самият са изселени в Луковит.

Композиция[редактиране | редактиране на кода]

„Железният светилник“ се състои от 4 части:

  • „Хаджи Серафимовата внука“
  • „В тъмни времена“
  • „Народ се пробужда“
  • „Корени и гранки“

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Романът е базиран в измисления град Преспа (кръстен на областта Преспа, но всъщност родния град на Талев Прилеп[1]) и проследява съдбата на едно типично възрожденско семейство. Концентрира се най-вече върху фигурата на Лазар Глаушев (за негов прототип е използван видният български духовник Методий Кусев[2][3]) и ролята му в борбата против фанариотите и задружните усилия на повечето жители на Преспа за установяване на българска църква.

В романа Талев описва реална случка на църковен бунт на Кусев срещу гръцки свещеници още в младежките си години в Прилеп.[2]

Всичките образи в романа са вплетени в сложна плетеница на лични и обществени отношения. Любовта и дългът се борят в сърцето на Лазар Глаушев, когато трябва да избира между сестрата на приятеля и съмишленика си и чорбаджийската дъщеря Ния. Човешкото и майчинското първоначално се съпротивляват срещу суровите традиции на вековната нравственост в душата на Султана, когато старата майка сама трябва да отведе детето си към гибел. Затова и романът е една излята монолитна цялост – една от най-завършените и композиционно съвършени романистични структури в нашата белетристика.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Железният светилник" – класиката е жива, www.vesti.bg, 25.11.2011 г.
  2. а б Митрополит Методий Кусев и националният въпрос
  3. Пантев, Андрей, Борислав Гаврилов. Стоте най-влиятелни българи в нашата история, Репортер, 2003, стр. 314.
     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония