Железни врата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пролома в Югоизточна Европа. За прохода в Централна Азия вижте Желязна врата.

Железни врата
Ada Kaleh.jpg
Изглед от остров Ада кале
Relief map of Serbia.png
44.6714° с. ш. 21.6428° и. д.
44.6711° с. ш. 22.5297° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Сърбия Сърбия
Дължина 109 km
Начало
Място остров Джердап - Острово
Координати 44°40′17″ с. ш. 21°38′34″ и. д. / 44.671389° с. ш. 21.642778° и. д.
Устие
Място над Дробета - Турну Северин
Координати 44°40′15.99″ с. ш. 22°31′46.99″ и. д. / 44.671111° с. ш. 22.529722° и. д.
Железни врата в Общомедия

Железни врата (сръбски: Джердап, Đerdap, Ђердап; румънски: Porțile de Fier) е пролом на река Дунав, който представлява най-голямата речна клисура в Европа.

Намира се на границата между Румъния и Сърбия, в близост до българската граница, като разделя съответно крайните югозападни части на Южните Карпати и крайните северозападни разклонения на Стара планина. Следва непосредствено банатската клисура и извежда водите на Дунав във Влашката низина.

Железни врата при манастира Мракония

На това място, в продължение от 109 км., Дунав тече между планините в лъкатушна клисура, много стремително, като на редица места речното дъно е осеяно с подводни скали. От страната на Сърбия се намира Националният парк „Джердап“, а от страната на Румъния е разположен Природен парк „Железни врата“.

Клисурата в миналото е смятана за най-опасното място за корабоплаването по Дунав, което не е можело да се премине без запознат с местността лоцман-водач. Построен е обходният Сипски плавателен канал (край сръбското село Сип) с дължина 2,5 км през 1896 г. С научно-техническо съдействие от СССР са изградени 2 румънско-сръбски язовира с водноелектрически централи „Железни врата - 1“ (1972) и „Железни врата - 2“ (1984).

В клисурата е имало османски/румънски остров Адакале (на турски: Остров(на) крепост) с дължина 1,75 км и ширина 0,4-0,5 км. Населяван по османско време основно от турци, но е най-известен като свободен град и център на контрабанда. Залят е при напълване на язовира през 1970 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]