Железни врата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железни врата
Ada Kaleh.jpg
Изглед от залетия остров Ада кале (снимката е от периода 1890 – 1905 г.)
Relief map of Serbia.png
44.6714° с. ш. 21.6428° и. д.
44.6711° с. ш. 22.5297° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Сърбия Сърбия
Дължина 109 km
Начало
Място между остров Джердап и полуостров Острово
Координати 44°40′17″ с. ш. 21°38′34″ и. д. / 44.671389° с. ш. 21.642778° и. д.
Устие
Място над Дробета - Турну Северин
Координати 44°40′15.99″ с. ш. 22°31′46.99″ и. д. / 44.671111° с. ш. 22.529722° и. д.
Железни врата в Общомедия
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пролома в Югоизточна Европа. За прохода в Централна Азия вижте Желязна врата.

Железни врата (на сръбски: Джердап, Đerdap, Ђердап; на румънски: Porțile de Fier) е пролом на река Дунав, който представлява най-голямата клисура в Европа.

Намира се на границата между Румъния и Сърбия, в близост до българската граница, като разделя съответно крайните югозападни части на Южните Карпати и крайните северозападни разклонения на Стара планина. Следва непосредствено банатската клисура и извежда водите на Дунав във Влашката низина.

На това място, в продължение от 109 км., Дунав тече между планините в лъкатушна клисура, много стремително, като на редица места речното дъно е осеяно с подводни скали. От страната на Сърбия се намира Националният парк „Джердап“, а от страната на Румъния е разположен Природен парк „Железни врата“.

Клисурата в миналото е смятана за най-опасното място за корабоплаването по Дунав, което не е можело да се премине без запознат с местността лоцман-водач.

Проломът при манастира Мракония

Построен е обходният Сипски плавателен канал (край сръбското село Сип) с дължина 2,5 км на 27 септември 1896 г.[1] С научно-техническо съдействие от СССР са изградени 2 румънско-сръбски язовира с водноелектрически централи „Железни врата - 1“ (1972) и „Железни врата - 2“ (1984).

В клисурата е имало османски/румънски остров Адакале (на турски: Островна крепост) с дължина 1,75 км и ширина 0,4 – 0,5 км. Населяван е по османско време основно от турци, но е най-известен като свободен град и център на контрабанда. Залят е при напълване на язовира през 1970 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die Eröffnung des Donaukanals, în: Die Grenzboten, Leipzig 1896.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия