Железопътен транспорт в Естония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Железопътният транспорт в Естония съществува от 1870 г. и се ръководи от държавната компания „Eesti Raudtee“ (EVR) (Естонски железници).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата железопътна линия в Естония е открита на 24 октомври 1870 г. по линията ПалдискиТалинНарваГатчина. Същата година е пусната в експлоатация и железопътна връзка с линията Санкт ПетербургВаршава. Благодарение на Балтийските железници, практически незамръзващото пристанище на Талин започва рязко да се развива.[1]

През 1877 г. е открита линията ТапаТарту, а през 1887 г. е удължена до Валга, където линията бива свързана с линията ПсковРига, която бива пусната в употреба за редовни превози две години по-късно.[1]

През 1896 г. е завършена първата теснолинейна железопътна линия (750 mm) между Валга и Пярну, през 1897 г. е открита линията МъйзакюлаВилянди, а от там нататък до Пайде и пристанището на Талин. Редовните линии са пуснати през 1901 г.[1]

През 1924 г. е пусната редовна линия с електрически локомотиви между Талин и Пяескюла. През 1931 г. широката линия между Тарту и Псков е завършена, а естонските пристанища са директно свързани с централни региони на Русия и Украйна.[1]

Компанията „Независими естонски железници“ е основана на 15 ноември 1918 г. През 1940 г., когато естонската железопътна мрежа е включена в съветската железопътна мрежа, в обществена употреба са 1447 km линии, от които 772 km са широколинейни и 675 km – теснолинейни.[1]

Промяната от парни към газови локомотиви започва през 1957 г. и продължава две години. През 1973 г. са пуснати първите електрически локомотиви между Талин и Кехра. Пристанище Мууга е свързано с железопътната мрежа поради необходимостта да се внася зърно в Съветския съюз.[1]

През 1991 г., след като Естония възстановява независимостта си, дотогавашната милитаризирана организация получава задачите на икономически транзитен канал. На 1 януари 1992 г. е основана държавната компания „Естонски железници“, чиято задача е да управлява естонските железопътни линии. През същата година е възстановено членството на „Естонски железници“ в Международния съюз на железниците със седалище в Париж и компанията става член на Сътрудничество на железниците със седалище Варшава.[1]

Данни[редактиране | редактиране на кода]

„Естонски железници“ ООД притежава железопътни линии с обща дължина 1229 km, от които 132 г. са електрифицирани. Железопътната мрежа включва 61 гари и 129 перона.[2]

През 2013 г. компанията превозва 4,1 млн. пътници в Естония и 156 300 души по линиите ТалинМосква и ТалинСанкт Петербург. Оборотът на компанията за 2013 г. е 64,9 млн. евро. През 2015 г. компанията е работодател на 830 души.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж ((en))  History of Estonian Railways Ltd. // www.evr.ee. Eesti Raudtee AS. Посетен на 8 септември 2015.
  2. а б ((en))  Key characteristics. // www.evr.ee. Eesti Raudtee AS. Посетен на 8 септември 2015.