Ловеч (железопътна гара)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Железопътна гара Ловеч)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ловеч
железопътна гара
Lovech train station.jpg
Сградата на гара Ловеч, 2012 г.
ЛинияЖп линия 24
Брой коловози2
Откриване1927 г.
ЕлектрифициранаClose icon.svg
Издаване на билетиTickmark icon.svg

Железопътна гара Ловеч е основна гара по железопътна линия № 24 – СвищовЛевскиЛовечТроян, която е разклонение на железопътна линия № 2 – СофияГорна ОряховицаВарна.

Първият известен проект за меридианно пресичане на Централна Северна България с железопътна линия е на академик Лукан Хашнов от 1909 г. Изграждането на участъка Левски-Ловеч започва през 1921 г. Местното население участва с труд, материали и пари. Завършен е през 1927 г. На новопостроената железопътна гара Ловеч, цар Борис III официално открива линията Левски-Ловеч.[1]

През 1929 г. Висшият технически съвет на БДЖ одобрява проект за строителство участъка с едно трасе Ловеч-Троян. Строят се гарови сгради и основите на трасето. Стопанската криза през 30-те години на ХХ век и последвалата Втора световна война спират строежа.

Национална строителна младежка бригада „Ловеч – Троян“[редактиране | редактиране на кода]

Работата по изграждане на линията е подновена отново през 1947 г., а строежът е обявен за национален строителен обект с името „Национална строителна младежка бригада „Ловеч – Троян“. В нея участват и бригадири от Австрия, Белгия, Полша, Унгария, Чехословакия, Швеция и Швейцария. Открита на 31 октомври 1948 г. от Васил Коларов.[2][3]

Днес железопътна гара Ловеч обслужва най-евтиния пътнически и товарен транспорт от и до град Ловеч. Превозите се обслужват от дизелови локомотиви.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сб. Ловеч и Ловчанско, кн. 2, С., 1930
  2. „С младежко дръзновение – 40 години от откриване на жп линията Ловеч-Троян“, съст. Р. Христова, Г. Василев и В. Малашка, 1988, с. 1 – 40.
  3. Известия на РИМ-Ловеч. т. IV, Лч., 1999; Василев Г., Участието на младежки бригади от чужбина в строителството на ж. п. линията Ловеч-Троян, с. 135 – 140