Ловеч (железопътна гара)
| Ловеч | |
| железопътна гара | |
 Сградата на гара Ловеч, 2012 г. | |
  Местоположение в България | |
| Линия | Жп линия 24 |
|---|---|
| Брой коловози | 2 |
| Откриване | 1927 г. |
| Електрифицирана |  |
| Издаване на билети |  |
Железопътна гара Ловеч е основна гара по железопътна линия № 24 – Свищов – Левски – Ловеч –Троян, която е разклонение на железопътна линия № 2 – София – Горна Оряховица – Варна.
Първият известен проект за меридианно пресичане на Централна Северна България с железопътна линия е на академик Лукан Хашнов от 1909 г. Изграждането на участъка Левски-Ловеч започва през 1921 г. Местното население участва с труд, материали и пари. Завършен е през 1927 г. На новопостроената железопътна гара Ловеч, цар Борис III официално открива линията Левски-Ловеч.[1]
През 1929 г. Висшият технически съвет на БДЖ одобрява проект за строителство участъка с едно трасе Ловеч-Троян. Строят се гарови сгради и основите на трасето. Стопанската криза през 30-те години на ХХ век и последвалата Втора световна война спират строежа.
Национална строителна младежка бригада „Ловеч – Троян“[редактиране | редактиране на кода]
Работата по изграждане на линията е подновена отново през 1947 г., а строежът е обявен за национален строителен обект с името „Национална строителна младежка бригада „Ловеч – Троян“. В нея участват и бригадири от Австрия, Белгия, Полша, Унгария, Чехословакия, Швеция и Швейцария. Открита на 31 октомври 1948 г. от Васил Коларов.[2][3]
Днес железопътна гара Ловеч обслужва най-евтиния пътнически и товарен транспорт от и до град Ловеч. Превозите се обслужват от дизелови локомотиви.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Сб. Ловеч и Ловчанско, кн. 2, С., 1930
- ↑ „С младежко дръзновение – 40 години от откриване на жп линията Ловеч-Троян“, съст. Р. Христова, Г. Василев и В. Малашка, 1988, с. 1 – 40.
- ↑ Известия на РИМ-Ловеч. т. IV, Лч., 1999; Василев Г., Участието на младежки бригади от чужбина в строителството на ж. п. линията Ловеч-Троян, с. 135 – 140
